Почти няма съвременен човек, който да не е приемал лекарства през живота си. А огромна част от българите са с хронични заболявания и лекарствата са ежедневие. За да коментира опасните взаимодействия с лекарства, поканихме проф. д-р Георги Момеков - преподавател във Фармацевтичния факултет на Медицински университет - София и председател на Българското научно дружество по фармация.
- Проф. Момеков, кои са най-опасните комбинации между лекарства и храни?
- Не е добра идея пациенти, които приемат голям брой лекарства, да пият прясно изцеден сок от грейпфрут. Това не се отнася до т.нар. натурални сокове, те се правят по друг начин и изобщо не са натурални. В прясно изцедените сокове се съдържат вещества, които нормално (ако се яде един плод) са безвредни. Но фрешовете се извличат от голям брой плодове. Например фрешът от грейпфрут взаимодейства с огромен набор от лекарства. Опасно е за пациенти, които се лекуват със статини - лекарства за намаляване нивата на холестерола, и с т.нар. калциеви антагонисти - лекарства за хипертония. Сокът от грейпфрут забавя скоростта, с която черният дроб преработва (метаболизира) тези лекарства. Независимо, че човекът си приема медикаментите по предписанията на лекаря, заради промяната на чернодробния метаболизъм, концентрацията им в кръвта е такава - все едно се е предозирал.
- Същото важи ли за добавки с екстракт от грейпфрут?
- Екстрактите се получават от извличане на биологичното вещество и са по-концентрирани от природния източник. Ето защо пациентите на статини, калциеви антагонисти, бетаблокери и много други лекарства не трябва да приемат екстракт от грейпфрут.
- Как си взаимодействат с медикаменти традиционно приеманите от българите млечни продукти?
- Млечните продукти съдържат калций. Ако е качествено, дори в една кофичка кисело мляко би трябвало да има няколкостотин милиграма калций. Калциевите йони са много полезни за организма. С някои лекарства обаче образуват комплексни съединения, които нарушават възможността лекарството да се усвоява. Пример е ципрофлоксацинът - широко прилаган антибактериален препарат. Ако бъде изпит с чаша мляко, част от лекарството няма да достигне до кръвта и оттам - до органите, които лекуваме, и така компрометираме антибиотичното лечение. Ето защо се прави
3-часов интервал между приема на млякото и на лекарството.
Тетрациклиновите антибиотици образуват комплекси не само с калций, но и с желязо, цинк, алуминий, магнезий. Затова трябва да има интервал между техния прием и приема на антибиотика.
Друг пример за взаимодействие с храна са бифосфонатите - за лечение на остеопороза. Тези лекарства дразнят ужасно стомаха и хранопровода. Но независимо от това трябва да се пият само с вода, защото взаимодействат с всичко - мляко, сок, храна. Бифосфонатите образуват съединения с компоненти на храната и не се усвояват. Това означава, че поне час в стомаха не трябва да попадат други вещества, за да може да подейства медикаментът. А с чаша мляко може да блокираме напълно неговото усвояване. Ето защо четете листовките - те са изключително подробни. Ако имате съмнения за някакво взаимодействие, питайте лекар или фармацевт.
- Обикновено хората предпочитат билки пред лекарства. Наложило се е мнението, че билките са безвредни.
- Не съм против алтернативното лечение. Всеки има право на избор. Билките са ценни, но когато говорим за фитотерапия, почиваща на клинични проучвания. Същото не може да се каже, когато билкар ти продаде пакет с билкова смес. У нас няма запазена школа на билколечение. Като питате някои от билкарите откъде знаят за лечебния ефект на билките, източникът се оказва книга на Мария Требен. В България има над 30 вида жълт кантарион, а само един от видовете е лечебен - Хиперикум Перфоратум.
- Но какво може да стане при едновременна билкова и медикаментозна терапия?
- Ако човек е на терапия с антиритмични лекарства, със статини, с лекарства за диабет, за потискане на кръвосъсирването, да не пие чай от жълт кантарион. При жълтия кантарион реакцията е обратната на тази при грейпфрута. Продукти с жълт кантарион ускоряват чернодробния метаболизъм. Представете си човек с трансплантиран бъбрек, който пие имуносупресори - потискащи имунния отговор. Жълтият кантарион така ускорява разграждането на имуносупресорите, че тяхната концентрация в кръвта пада под терапевтичната. Може да се стигне и до отхвърляне на присадения орган.
- Какво ще кажете за взаимодействието между алкохол и лекарства?
- При повечето антибиотици няма проблем, ако изпием една чаша бира или малка ракия. Но при някои антибактериални лекарства взаимодействието с алкохол е опасно. Такъв е метронидазолът, който се използва често при гинекологични инфекции - например от гъбичките трихомонас вагиналис. Тогава медикаментът се предписва и на партньора. Жената си поставя глобули, а мъжът пие таблетки. В този период не трябва да се пие алкохол, дори бонбонка “пияни вишни”. Метаболизирането на алкохола минава в два етапа - алкохолдехидрогеназа и алдехиддехидрогеназа. Когато блокираме втория ензим
с метронидазол, настъпва ударно махмурлук
Започва зачервяване на кожата, гадене, повръщане, главоболие. Описани са смъртни случаи, когато лекарството е прието венозно и е консумиран алкохол.
Ако в листовката на медикамента пише, че не трябва да се приема алкохол, значи не трябва дори да се помирисва такъв. Българинът е малко смел в тези ситуации. След приема на някои сънотворни е опасно да се пие алкохол (включително бира), дори на другия ден. Категорично не се пие алкохол с лекарства, които потискат централната нервна система - обикновено са сънотворни, медикаменти за невроза, за алергия. Това се отнася и за лекарства, при които потискането на нервната система е страничен ефект, например антихистамините. Някои прахчета, които се разтварят в топла вода и се препоръчват за остри вирусни инфекции и грипоподобни състояния, съдържат антихистамин. Комбинацията му с алкохол е особено проблемна при човек, който шофира или работи на машина, която може да му отреже пръстите. Дори от чаша бира ефектът на лекарства, които предизвикват сънливост, може да е непредсказуем. Ако човекът реши да шофира, способността му да реагира, ще бъде значително намалена. Ако трябва да дам генерална препоръка,
алкохолът в големи дози е несъвместим с всякакво лекарство.
А в малки дози е опасен, когато става въпрос за лекарства, които въздействат върху метаболизирането на алкохола или които потискат централната нервна система. Българите са много притеснени, че някое лекарство им уврежда черния дроб. Същите хора обаче ежедневно ядат вредни храни и се наливат с алкохол. На въпроса “Пиеш ли”, казват “Не”. След което се оказва, че “не” означава 2-3 бири на обяд и една ракия вечер. Проблемът с алкохола у нас може би не е като в някои северноевропейски страни, но достатъчно много българи ежедневно приемат големи количества алкохол.
Какво се случва при прием на повече хапчета?
Хронично болните обикновено приемат повече от 4 различни лекарства на ден, някои по 7- 8. Може ли да разчитат, че лекарят е предвидил всички лекарствени взаимодействия? По този въпрос проф. Момеков е категоричен да се доверим на лекаря си:
“Когато предписва няколко лекарства, лекарят взема предвид съотношението полза - риск. Но е много важно пациентите да казват всичко на лекаря си. Има хора, които премълчават свои специфични проблеми пред личния лекар, а ходят и при специалист за определени болести. Хубаво е да се казва и на фармацевта в аптеката, и на лекаря, особено ако има някакво притеснение за лекарствено взаимодествие.
При хора с множество заболявания, например с метаболитен синдром, диабет, високо кръвно налягане, е неизбежен приемът на много лекарства. Терапията с по-малко лекарства при тях е неефективна. В началото наистина има странични ефекти, тези хора минават през една “голгота”, но с времето организмът им намира начин да се справи, адаптира се. Безумие е обаче такъв пациент да приема нещо без знанието на неговия лекар.”
Мара КАЛЧЕВА
