Мигрената е често срещано страдание, много мъчително и затормозяващо, с хроничен характер. Обичайно започва от по-млада възраст, като дори деца не са пощадени от това заболяване. По темата разговаряме с проф. д-р Силвия Чернинкова, д.м.н.
Визитка♦ Проф. д-р Силвия Чернинкова, д.м.н., завършва медицина във Висшия медицински институт в София с отличен успех. Има две клинични специалности - “Неврология” и “Офталмология”, както и лиценз по невроофталмология. Специализирала е в Германия и Великобритания. Понастоящем, е професор в Катедрата по неврология към Медицинския университет в София и завежда Отделението по имуновъзпалителни заболявания на периферната нервна система, невродегенеративни заболявания и епилепсия в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ “Александровска”. Проф. Чернинкова има над 250 научни трудове, oт които и публикации в най-авторитетните чуждестранни медицински издания. Участвала е в множество научни проекти, одобрени и финансирани от МОН и Медицинския университет, съвместно с международни научни колективи. ♦ Носител е на наградата за високи постижения в медицинската наука и преподаване на Медицинския факултет, МУ-София “Проф. Константин Чилов”. През 2019 г., по инициатива на Агенцията за публични комуникации VIP COMMUNICATION PR, е отличена с медицински “Оскар” (статуетка) и грамота “Best consulting” за висок професионализъм и значими постижения в областта на невронауките. |
- Проф. Чернинкова, защо се увеличават съобщаваните случаи на мигрена? Това действителен ръст ли е, или се дължи на по-добра диагностика?
- По-добрата диагностика е безспорен факт. Но например стресът, който е един от възможните провокиращи фактори на мигренен пристъп, също може би има нарастващо значение в съвременния свят.
- Често се казва: „Е, само главоболие!“ и се игнорира мигрената. Това разумен подход ли е към заболяването?
- Разбира се, че не е разумен подход игнорирането на мигрената, както и на всяко главоболие. Преди всичко трябва да се докаже от лекаря, че наистина става въпрос за мигрена. Всяка банална вирусна инфекция може да протече с главоболие, което дори да наподоби в една или друга степен мигренно главоболие. Но при вирозите главоболието, наред с другите симптоми, е бързопреходно. От друга страна, редица тежки неврологични заболявания, като тумори на централната нервна система, съдови и възпалителни заболявания на централната нервна система, и др. могат да се проявяват или дори дебютират с главоболие.
От голямо значение е да се установи дали едно главоболие е първично, т.е. без органичен субстрат на увреда на централната нервна система, или вторично – в резултат на увреда на централната нервна система. Затова при всяко новопоявило се главоболие е препоръчително да се проведе невро-изобразяване – СТ/МРТ на главен мозък, за да се изключат други причинни фактори. Мигрената е едно от честите първични главоболия, т.е. страданието е без органичен субстрат на увреда на централната нервна система.
- Кой по-често страда от мигрена?
- Жените най-често страдат от мигрена – 18% от популацията от женски пол са с това заболяване. Мъжете страдат три пъти по-рядко от мигрена, в сравнение с жените – около 6% от тях имат заболяването. Но се наблюдава и при деца – 4% от децата са с мигрена. Така че мигрената, образно казано, е предимно „женско“ заболяване, но и мъжкият пол не е пощаден, нито дори детската възраст. При голяма част от мигренно болните има наследственост например, при пациентка с мигрена се установява, че и майка й, и баба й са били също с това заболяване.
Трудно може да се каже коя е точната причина за по-голямата честота на мигрената при жените. Това са хормонални фактори при жените, психо-емоционални и други особености на женския пол.
- Какво представлява мигрената?
- Мигрената е второто по честота първично главоболие след тензионното. Характеризира се с пристъпно умерено до силно главоболие, много често с пулсиращ характер, засилващо се при физическа активност, съпроводено от фотофобия, фонофобия, гадене, най-често, но невинаги се обхваща едната половина на главата – дясна или лява. Може при по-малка част от болните главоболието да обхване цялата глава, т.е. да протече двустранно. Продължителността на главоболния пристъп е от порядъка на 4 до 72 часа, ако не се вземе медикамент, който да повлияе болката.
При около 25% от мигренно болните се наблюдава т.нар. аура – период на зрителни, сетивни и по-рядко други симптоми, предшестващи главоболието. Аурата е с времетраене най-често около 20-30 минути и не повече от 60 минути, след която започва главоболието. Най-чести са зрителните симптоми при аурата от типа на т.нар. „сцинтилиращи скотоми“ (слепи петна с ярки, блестящи ондулирани или зъбчати краища, трепкащи, обхващащи зрителното поле на двете очи, често с хомонимно хемианопсичен характер, т.е. проявяващи се в десни или леви половини на зрителните полета на двете очи едновременно). По-редки са сетивните симптоми при аурата – изтръпвания, мравучкания (парестезии), обхващащи ръката, лицето, езика и т.н., също с транзиторен характер, непосредствено предшестващи главоболния пристъп.
Още по-рядко аурата може да се прояви с преходна двигателна слабост, афазия, сънливост и др. Независимо от типа на аурата, характерно е, че тя е транзиторна и предшества непосредствено фазата на главоболието.
Мигрената е заболяване на младата възраст обикновено дебютът е под 20-годишна възраст, но може да се отключи и в зряла или детска възраст.
Провокиращи, отключващи фактори за възникване на мигренния пристъп се наблюдават при голяма част от болните - това са стресът, физическа преумора, някои храни, алкохолът, кафето, недоспиване, менструацията при жените и др. При голяма част от болните жени мигрената отслабва като тежест и честота или дори изчезва с настъпването на менопаузата.
- Кои са причините за появата на мигрената?
- Комплексни са причините за възникването на мигрена. От значение е генетичната предиспозиция в съчетание с фактори на околната среда, действащи като отключващи пристъпа, както и особености на организма на мигренно болния.
Патогенетично е налице активация и дисфункция на тригемино-васкуларната система при мигренно болния. Аурата е свързана с възникването на вълна на корова депресия и транзиторно намаляване на мозъчния кръвоток в посока от окципитална към фронтална кора, което води до активиране на тригеминалните нервни влакна и ядра. Активиране на тригемино-васкуларната система генерира болката. Невротрансмитери, като серотонинът и други имат директно участие в патогенезата на болката.
- Колко видове мигрена има и по какво се различават?
- Основно са налице два типа мигрена – без аура и с аура. По-голяма част от мигренно болните имат мигрена без аура, а по-малка част, около 25%, са с мигрена с аура, като различните типове аура описах в по-горен абзац. При някои пациенти с мигрена може да се наблюдават редуващи се във времето както пристъпи на мигрена без аура, така също и на мигрена с аура.
Понякога се наблюдава само аура без цефалгична фаза (без главоболие). Специфични и много по-редки форми на мигрена са хемиплегичната, мозъчно-стволовата и ретиналната мигрена. При част от жените с мигрена мигренният пристъп е свързан с менструацията
Мигренното главоболие най-често протича като епизодично, пристъпно, като много по-рядко може да хронифицира и да е почти непрекъснато и ежедневно.
- Пристъпите зависят ли от сезона?
- Не може да се каже, че мигрената е свързана със сезоните заболяване.
Други първични главоболия, като например кластърното главоболие (cluster headache), има известна сезонна асоциираност, свързана със слънчевата светлина.
Мария ИВАНОВА
