Проф. д-р Славчо Томов, д.м.н.: С хайфу технологията лекуваме успешно рак на панкреаса!

Проф. д-р Славчо Томов е ректор на Медицинския университет в Плевен. Има три специалности – „Акушерство и гинекология”, „Онкология” и „Обществено здраве и здравен мениджмънт”. Преминал е пет специализации по роботизирана, лапароскопска и гинекологична хирургия във Франция и Германия. Заедно с проф. Горчев е сред пионерите на роботизираната хирургия в България. Специално за в. „Доктор” проф. Томов разкри новостите в тази област и научните проекти, по които работят неговите колеги в Медицинския университет в Плевен, който чества този месец своя 40-годишен юбилей.

- Проф. Томов, в университетската болница в Плевен оперирате по така наречената хайфу технология. Какво е нейното предназначение?
- Хайфу технологията е отделен тип неинвазивна технология, различна от роботиката. Тя е съвсем нова технология и за Западна Европа. Работи се в един център в Лондон, в Испания, във Франция, в Германия и в Италия, и в нашия в Плевен. Добре развита е в Съединените щати. Основно е предназначена за солидни тумори, миомна болест, рак на панкреаса, тумор на черния дроб и на бъбреците. Вече две години работим с хайфу методиката, главно при рак на панкреаса и това лечение е стандарт за нас. Имаме пациент с рак на панкреаса, който живее вече 16 месеца. Оперираният е колега от София, който пристигна с осма степен по скалата на болката, с изконсумирано тегло. В момента е наддал 16 кг и почти няма болка. А обичайно при рак на панкреаса смъртността до 1 година е при 70% от пациентите. Но той живее година и половина вече.

- Кои пациенти са подходящи за операции с хайфу технологията?
- Те се правят по определени индикации. Например пациентка с миомна болест не трябва да е оперирана преди това. Освен това да не е много пълна, миомата да е разположена на предната коремна стена и да е по-голяма от 3 см, да няма данни за злокачествено израждане. Ето защо на всяка пациентка се прави изследване с магнитен резонанс и на тази база се оперира хайфу.

- Какво представлява операцията с методика хайфу?
- Методиката трае няколко часа, жената е в полусънно състояние. Много силен лазерен лъч унищожава тъканта – точно и прецизно. В крайна сметка не унищожаваме тумора, а го намаляваме – самата тъкан некротизира и после се заменя със съединителна тъкан.
Жената, която наскоро оперирахме, беше с много сериозен проблем. Миомата беше разположена на неудобно място и при обикновена хирургична интервенция можеше да се стигне до отстраняване на матката. А чрез хайфу успяхме да унищожим около 70% от възела и той намаля.

- Какъв е ефектът от операциите с роботизираната система „Да Винчи“?
- Нямаше да си позволим лукса да продължим да работим с робота „Да Винчи“, ако не беше ефективен. Започнахме с изследване на двегодишната преживяемост на пациентките и установихме, че резултатите са съизмерими с тези на отворената хирургия. Това ни даде куража да продължим да работим с жени с рак на шийката на матката в първи В стадий до втори А стадий.

Когато се открие туморът,

той трябва да се оперира до един месец след това. Резултатите публикувахме в САЩ, в специализираното медицинско издание „Гинеколожикъл сърджъри”. Ние имаме шестгодишен опит в роботизираната хирургия. Започнахме през 2008 г. с първата система „Да Винчи“, която беше инсталирана в Университетската болница в Плевен. За тези години добихме голям опит и бяхме признати, основно в САЩ. Там е люлката на роботиката. Ние си сътрудничим основно с екипите, които оперират във „Флорида хоспитал”, начело с проф. Робърт Холоуей.

- Ще развивате ли приложението на роботизираната хирургия и за други видове тумори?
- В областта на урологията колегитете ще започнат да внедряват новата роботизирана система за лечение на рак на простатата. Вторият проект е свързан с оперативното лечение с робота „Да Винчи“ на рака на бъбрека. Освен това хирурзите са започнали да работят и да набират пациенти по още два проекта – за лечение на злокачествени заболявания на ректума и на сигмата. Те уточняват критериите за подбор на пациентите, които могат да се оперират с тази система.

В областта на гинекологията наследихме два научни проекта, които ще продължим да развиваме. Единият е свързан с пациентки със злокачествени тумори, наднормено тегло и затлъстяване. По този проект работи д-р Димитров, един от нашите докторанти. Той е събрал около 60 пациентки със затлъстяване и резултатите от тяхното лечение ще бъдат основата на дисертационния му труд. Друг млад колега работи по синтинелна лимфна дисекция при злокачествени тумори на тялото на матката. С помощта на багрило се търсят първите лимфни възли, които дренират тумора – т.нар. стражеви лимфни възли. Те се отстраняват, изпращат се за изследване и се установява дали в тях има или няма метастази. Целта на това е, ако няма метастази, да не се разширява дисекцията, да не се махат и други възли, което крие риск от повече усложнения. Но ако има метастази, да се направи по-голям обем лимфна дисекция.

Ще стартират и два съвсем нови проекта в областта на гинекологията. Единият е свързан с параорталната лимфна дисекция на гинекологични тумори. Вторият е много интересен, свързан със синтинелната лимфна дисекция и биопсия, която се извършва със съвсем нова имунофлуоресцентна методика за улавяне на стражевите лимфни възли.

Само няколко центъра в света работят по нея

Тя е все още в ранен експериментален етап на проучване. Проф. Холоуел от „Флорида хоспитал”, който беше гост на конгреса по роботизирана хирургия в София, както и проф. Киминг от Есен (Германия) работят по тази методика с робота „Да Винчи“. Тя е малко скъпа, но ние сме заложили на нея. Ще са ни нужни повече средства, за да се ъпгрейдва нашата роботизирана система – от порядъка на 150 000 лв. Но това е еднократна инвестиция.

- Скъпа ли е наистина роботизираната хирургия?
- Всички тръбят в България, че роботизираната хирургия е скъпа. Последният анализ на канадски колектив показва, че когато с една роботизирана система се правят повече от 250 операции годишно, тя печели. Ние имаме две и трябва да се борим за 500 операции годишно – гинекологични, хирургични и онкологични. Ако и ние го правим, ще печели и нашата университетска болница, и българската здравна система. Това трябва да се осъзнае от хората, които боравят с парите в системата на здравеопазване.

- Има ли риск за пациентите, които участват във вашите научни проекти?
- Следваме едно писано и неписано правило: да не се прави нещо, което да носи риск за пациента. Всички проекти минават през етичната комисия на Медицинския университет в Плевен. Ако има дори минимален риск за здравето или психиката на пациента, проектът изобщо не стартира.

- Кога един проект е успешен?
- След като се наберат достатъчен брой пациенти, които дават значим статистически резултат. Измерват се краткосрочни показатели, като кръвозагубата по време на операция, продължителността й, усложнения в ранния следоперативен период. Но по-важни за роботизираната хирургия са дългосрочните показатели – преживяемостта на пациентите, свободна от рецидив, както и общата преживяемост. Свободната от рецидив преживяемост измерва времето от операцията до появата на рецидив. Общата преживяемост е от интервенцията до евентуален фатален изход.


Мара КАЛЧЕВА