Ежедневно общувам с креативни, умни и работливи хора, които обаче се въртят във въртележката на оцеляването и едва успяват да отделят пари за интересен семинар, почивка, пътуване, забавление, спорт.
Какво ни пречи да имаме пари?
Първи в класацията са ограничаващите вярвания. За всеки от нас те са различни. Дошли са от семейството ни или от значимите за нас хора.
Как да открием ограничаващите си вярвания?
Като си спомним какво сме чували от хората, които са ни отглеждали по отношение на парите. Може да е нещо подобно: “Парите не растат по дърветата”. “Ние сме бедни. Нямаме. Едва оцеляваме”. “Едва свързвам двата края”. “Не се разполагаме нашироко”. “Цепя стотинката на две”. “Гледам и подминавам”. “Не мога да си го позволя”. “Не мога да ти дам”. “Кътам бели пари за черни дни”. “И без това (хубава дреха, екскурзия, хоби-обучение) си можеш”. “Да имаш (пари) не е (същото) като да нямаш”. “Парите са мръсни”. “Добрите, духовни и честни хора нямат пари”. “Не можеш да имаш пари и любов”. И по-съвременното: “Една седмица в месеца ми е в повече” (не ми стигат парите за нея).
Какво да правим с ограничаващите вярвания?
Първата стъпка е да ги открием. Втората - ще откриете по-надолу в текста.
След вярванията за парите, идва ред на действията с парите.
Какво правеха хората от семейството ви с парите?
Разпределяха ли бюджета, ако го правеха, какви пера имаше в него? Веднъж месечно ли купуваха всички продукти, нужни за домакинството? Как поглеждаха сметките - угрижено или спокойно? Плащаха ли ги? Прахосваха ли парите или ги пестяха? Харчеха ли ги наведнъж, или умееха да ги разпределят за целия месец? Запасяваха ли се? Спестяваха ли? Инвестираха ли? Харчеха ли ги за удоволствие? Говореха ли за тях или мълчаха? Караха ли се за пари? Как се посрещаха непредвидените разходи? Какви бяха те (лекарства, дрехи, ремонт)? Даваха ли родителите ви пари назаем? Как им ги връщаха? Показваха ли, че разполагат с пари? Криеха ли, че имат пари? Пред кого показваха благосъстоянието си? На кого доверяваха (с кого споделяха) размера на парите, с които разполагат? Виждали ли сте родителите си да подпомагат човек или кауза? Какъв/каква беше той/тя (помагаха на болен, на нуждаещ се или на талантлив човек). Чували ли сте мотивите им? Спомняте ли си как родителите ви искаха пари? Учеха ли ви какво да правите с парите, как да разполагате с тях, как да ги управлявате?
Тези въпроси са ориентиращи
Може да ви хрумнат и други действия по отношение на парите, от които произтичат вашите настоящи.
Следващият аспект по отношение на изследване на отношението ни към парите е да погледнем как са инвестирали родителите ни в нас, как са ни давали. Когато бяхте деца, даваха ли ви за нуждите ви над основните (например за сладолед, кино, хоби, лагер, концерт и т.н.). Как посрещнаха желанието ви да учите в университет? Как реагираха на нежеланието ви да не учите в университет? Как гледат на участието ви в развиващи обучения? Подкрепиха ли идеите ви за избор на професия, град за живеене, партньор? Подпомогнаха ли ви да си намерите работа, да създадете дом, да отглеждате децата си? Купиха ли ви кола?
Тези въпроси са свързани с подкрепата и развитието, и съответно с упрека и недоверието. Ако родителите ни вярват в нас, те ни подкрепят и поощряват да вървим напред и да печелим пари (да станем самостоятелни, независими, да се радваме на постиженията и живота си). Ако родителите ни са ни давали, когато като деца сме искали от тях, то днес ние като възрастни, можем да искаме цената на труда си (тоест научили сме се да се заявяваме и да получаваме). Ако родителите ни не виждат и не ценят постиженията ни, ние ще срещаме затруднения да определим цената си, тоест стойността си. Ако обаче непрекъснато получаваме от родителите си - те ни купуват дом и кола, те се грижат за децата ни, то тогава оставаме в позицията на непорастналото дете, което не поема отговорността за своя живот, все не може да се справи, разчита на мама и тате, и не върви по пътя на самостоятелността и зрелостта. Децата не печелят пари, нали?
Ограничаващите ни вярвания за парите блокират енергията (или потока на парите) да стигне до нас.
Лошото отношение към парите също.
Когато сме расли с лошо отношение към парите и с лошо мнение за тях (“Парите са мръсни”,“Парите носят нещастие”,“Парите не идват навреме, а когато дойдат са малко и за нищо не стигат”,“Тия пусти пари, все не стигат”) ние изразяваме недоволство към тях и им показваме, че не ценим и уважаваме. Как да дойде при нас нещо, което усеща, че имаме негативно отношение към него, говорим с упрек за него и не сме доволни от него?
Неумението да управляваме парите си
Когато не сме развили умение да боравим с пари и не знаем за какво да ги употребим, в момента, в който пари дойдат при нас, ние гледаме да се отървем от тях. Затова когато получаваме пари, които са над собственото ни ограничение, ги харчим веднага, за да се освободим от бремето им и да се върнем в състоянието, което ни е познато и удобно. Например, докато съм расъл, съм чувал: “Ние разполагаме с малко пари, бедни сме” (“Имаме малко, не сме богати“). Днес аз съм добър в работата си и печеля 2000 лева на месец. Но лимитът, който ми е заложило ограничаващото вярване, е да разполагам горе-долу с 450 лева месечен доход. Какво вероятно ще правя? Ще похарча 1550 лева за кафета, ресторанти, храна, ненужни дрънкулки, дрехи (които няма кога и къде да облека), таксита, билетчета за лотария. Дори мога да давам пари на хора, за които знам, че няма да ми ги върнат. Вероятно ще подкрепя чужда кауза, ще черпя... Ще се освободя от парите, с които не знам какво да правя, които не мога да допусна, че мога да имам, които не си позволявам да имам, и с които не знам какво да правя, как да ги използвам и управлявам.
Неумението да искам пари за труда си
Предлагам услуга и не мога да определя цената º. Казвам на клиента по-ниска цена от реалната. После се ругая, мърморя и недоволствам, защото се въртя в кръг, който сам омагьосвам - преуморявам се от огромно количество квалифициран труд, който извършвам във фиксиран срок, а не искам равностойно заплащане и изпитвам дискомфорта от недостига и умората.
Какво ме спира да кажа цената си?
Едва ли аз знам по-добре от вас, но... Възможно ли е отговорът да е такъв: “Как да кажа колко струва предлаганото от мен, като не знам!”. Наистина ли не знаете как се формира цена? Наистина ли не знаете какво предлагате? Клиентът обаче е потърсил именно Вас. Какво го е накарало да Ви избере?
Не знам колко да поискам!
Всеки от нас има интуиция и гласът º ни казва истината. Всеки от нас може да се ориентира на пазара на труда за цената на предлаганата от него услуга, да прецени себестойността на продукта, инвестираното време, както и уникалността на това, което предлага (новаторство, идеи, оригиналност).
Как да се ориентирам дали поисках точната цена?
По чувството, което изпитвам, когато я изрека. Чувствам ли се в мир със себе си или усещам дискомфортта от собственото си подценяване.
За какво искам да използвам парите си?
Една жена веднъж ми разказа, че й хрумнало да сметне сумата на доходите си през последните три години, защото º се струвало, че получавала “добри” пари, а кредитите º не намалявали, качеството на живот не º се подобрявало. След смятането се ужасила. Задала си въпроса: “За какво съм похарчила парите, които с много труд и безсънни нощи изработих? Къде са отишли?”.
В тази връзка се сетих за една мъдрост, която ми звучи “много на място” по темата за парите и целите, които си поставяме: “Ако не можеш да видиш мишената, не можеш и да я улучиш”. Ако не разберем какво можем да правим с парите си, ако нямаме план и цел, ако не оценяваме възможностите, които ни дават парите, ако не ги ценим и виждаме, те няма как да дойдат в живота ни и да го направят лек, стойностен и смислен.
Борянка БОРИСОВА, психолог
