Мит 1: Това е болест на старите хора
Артритът може да възникне на всяка възраст: някои от неговите форми засягат дори деца (например, системен ювенилен артрит). Ревматоидният артрит се среща във всички възрастови групи, но пикът му е в диапазона от 30 до 45 години, което съвпада с най-активния период на трудоспособността. Заслужава да се отбележи, че около 2/3 от пациентите с ревматоиден артрит не са в състояние да работят до 10-ата година от развитието на болестта, имат изразени функционални разстройства и ограничения в ежедневието. Жените се разболяват от ревматоиден артрит три пъти по-често, отколкото мъжете.
Мит 2: Всички артрити са еднакви
Думата “артрит”, която буквално означава “възпаление на ставата”, често се използва за обозначаване на всички ревматични заболявания. Обаче съществуват повече от 200 ревматични болести. Например, една от най-често срещаните е ревматоидният артрит - хронично, инвалидизиращо, автоимунно заболяване, което засяга от 0.5 до 1% от населението на света. Ревматоидният артрит принадлежи към групата на автоимунните заболявания и трябва да бъде разграничен от не възпалителните ставни заболявания - различните видове артрози (остеоартрити). Има и други видове артрит, всеки от тях е със своите специфични особености (например, реактивен, псориатичен артрит).
Мит 3: Единственият симптом на ревматоидния артрит е болката в ставите
За ревматоидния артрит освен болката, са характерни и такива симптоми като подуване на ставите, ограничена подвижност в засегнатите стави, чувство на скованост. Важно е да се отбележи, че ревматоидният артрит е системно заболяване, т.е. болестта засяга не само ставите, но и много органи и системи. Системните прояви включват анемия, умора, остеопороза, засягане на сърдечносъдовата система. Тези симптоми имат отрицателно въздействие върху прогнозата на заболяването и продължителността на живота на пациентите с ревматоиден артрит.
Мит 4: Причината за развитието на артрита е нарушение в работата на една от ставите
Възможни причини за развитието на различните видове артрити са: травма, наследственост, хормонални смущения, инфекции, алергии и не диагностицирани причини (в случаите с автоимунните форми на артрита). Всичко това може да стане причина за появата на болестта. В основата на появата на ревматоидния артрит е неизправността на имунната система. Клетките на имунната система се активират и произвеждат специални регулаторни протеини - цитокини, които поддържат възпалението и допринасят за унищожаването на тъканите на ставите и костите, засягат много органи и системи.
Мит 5: Ревматоидният артрит може да се лекува със средствата на народната медицина или с гимнастика
Ревматоидният артрит е сериозно автоимунно заболяване, но то може да се развива постепенно, което дава лъжливото чувство, че предприетите собствени методи (лечение с билки и други народни средства, увеличаване на физическата активност за “разработване“ на ставата) има терапевтичен ефект. В действителност, ключова роля в лечението на ревматоидния артрит играе своевременната консултация със специалист и, ако е необходимо, назначаване на медикаментозна терапия. Всички други лечения (не лекарствени) са само допълнителни и могат да се прилагат единствено след консултация с лекар.Лечението на пациентите трябва да се провежда от лекар-ревматолог (като изключение общопрактикуващ лекар, но след консултация с ревматолог) със съдействието на специалисти от други медицински специалности (ортопеди, рехабилитатори, кардиолози, невролози, психолози и др.) И въз основа на тясното взаимодействие между лекаря и пациента. Единствено при ранното диагностициране и своевременното назначаване на подходящата медикаментозна терапия може да се постигне ремисия и да се намали вероятността от инвалидизиране.
Милена ВАСИЛЕВА
