Болните с атртрит трябва да избягват стреса

Рев­ма­то­ид­ни­ят ар­тирт е ав­то­и­мун­но за­бо­ля­ва­нае с хро­нич­но-ре­ци­ди­ви­ращ ход, ко­е­то за­ся­га 2,5-3 про­цен­та от въз­рас­т­ни­те хо­ра. На­ри­ча се още хро­ни­чен по­ли­ар­т­рит и пред­с­тав­ля­ва осо­бе­на фор­ма на став­но въз­па­ле­ние, ко­е­то въз­ник­ва обик­но­ве­но око­ло 40-го­диш­на въз­раст (при же­ни­те се сре­ща три пъ­ти по-чес­то, от­кол­ко­то при мъ­же­те).

Ха­рак­те­ри­зи­ра се с раз­ви­тие на въз­па­ли­те­лен про­цес, чес­то си­мет­ри­чен, бол­ка, оток и нек­ро­за на став­на­та тъ­кан. За­бо­ля­ва­не­то има хро­нич­но про­ти­ча­не, при ко­е­то пе­ри­о­ди на от­но­си­тел­но доб­ро със­то­я­ние се ре­ду­ват с изос­т­ря­не на сим­п­то­ма­ти­ка­та. Ако не се ле­ку­ва, прог­ре­си­ра и мо­же да до­ве­де до теж­ки, де­фор­ми­ра­щи ан­ки­ло­зи на ста­ви­те. 

Та­зи фор­ма на ар­т­рит се ле­ку­ва чрез при­ем на: нес­те­ро­ид­ни про­ти­во­въз­па­ли­тел­ни сред­с­т­ва, ко­и­то не во­дят до де­фи­ни­тив­но оз­д­ра­вя­ва­не, но пов­ли­я­ват бол­ко­ва­та сим­п­то­ма­ти­ка; кор­ти­зо­но­ви и иму­но­суп­ре­сив­ни пре­па­ра­ти, ко­и­то пов­ли­я­ват раз­лич­ни­те сим­п­то­ми на бо­лест­та. Чес­то се наб­лю­да­ва изос­т­ря­не на кли­нич­на­та сим­п­то­ма­ти­ка след тях­но­то спи­ра­не.

По­ня­ко­га се при­бяг­ва и до вът­рес­тав­но ин­жек­ти­ра­не на кор­ти­кос­те­ро­и­ди; злат­ни со­ли под фор­ма­та на ин­жек­ции, ко­и­то имат до­бър ефект при ня­кои па­ци­ен­ти. Те тряб­ва да се при­ла­гат мно­го вни­ма­тел­но, тъй ка­то мо­гат да имат ток­сич­но въз­дейс­т­вие вър­ху ко­жа­та, бъб­ре­ци­те и кос­т­ния мо­зък.

Ле­че­ни­е­то на рев­ма­то­ид­ния ар­т­рит включ­ва още об­щи ле­чеб­ни мер­ки, ка­то под­хо­дящ дне­вен ре­жим, доб­ре ба­лан­си­ра­на ди­е­та, из­бяг­ва­не на стре­со­ви със­то­я­ния и т.н.; мес­т­ни про­це­ду­ри с фи­зи­о­те­ра­пия (хид­ро­те­ра­пия, тер­мо­те­ра­пия); хи­рур­гич­ни ин­тер­вен­ции, це­ля­щи из­бяг­ва­не на де­фор­ма­ци­и­те. Те­зи мер­ки са на­со­че­ни към ов­ла­дя­ва­не на ос­т­ра­та сим­п­то­ма­ти­ка, не е из­к­лю­че­но те да пов­ли­я­ят прог­ре­си­ра­щия ход и да за­ба­вят ус­та­новя­ва­не­то на трай­ни де­фор­ма­ции.

Все пак доб­ре е да спаз­ва­те пред­пи­са­ни­я­та, ко­и­то ви е нап­ра­вил ле­ку­ва­щи­ят ле­кар. Той ще пре­це­ни да­ли ле­кар­с­т­ва­та, ко­и­то при­е­ма съп­ру­гът ви, ще прес­та­нат да дейс­т­ват с вре­ме­то или не.
 
Ще ви пред­ло­жим и ед­на бил­ко­ва като ал­тер­на­тив­но­то ле­че­ние: Три ча­е­ни лъ­жич­ки сит­но на­ря­за­ни ко­ре­ни и ко­ре­ни­ща от жъл­та тин­тя­ва (гор­чив ко­рен) се ва­рят в три ча­е­ни ча­ши во­да в про­дъл­же­ние на 20 ми­ну­ти. Смес­та се ос­та­вя да кис­не зах­лу­пе­на два ча­са и се пре­цеж­да. При­е­ма се по по­ло­вин  ча­е­на ча­ша 3-4 пъ­ти днев­но пре­ди яде­не.