Д-р Цветанка Янакиева е завършила Медицинската академия в София, магистър е по медицина. Има призната специалност по спортна медицина. Работила е в Районната болница в гр. Лом, в Националния център по спортна медицина, в Медицинския център по рехабилитация и спортна медицина и в Кабинета по спортна медицина. Завършила е следните специализации: „Спортна медицина”, „Ехография”, „Токсикология”, ”Анестезиология”, „Реанимация” и „Здравен мениджмънт”. Има дългогодишен опит в областта на спортната медицина, на профилактиката, на здравословното хранене, възстановяване и биостимулиране. Темата на днешния ни разговор с д-р Янакиева е артрозата.
- Д-р Янакиева, кога най-рано трябва да започне лечението на артрозата, за да е ефективно?
- Лечението трябва да започне в по-ранна фаза, за да се постигне желаният ефект. За съжаление при нас, в България, много често болният отново се връща при лекаря с влошено състояние.
- Защо се получава така и как да избегнем влошаването?
- По данни на Световната здравна организация при хроничните заболявания, изискващи продължително лечение, верни на предписаната терапия остават половината от пациентите. Останалите престават да се лекуват или внасят корекции в лечението си по свое усмотрение, без да се посъветват със специалист.
- Кои са тези най-чести нарушения, по-специално при лечението на артрозата?
- Едно от най-честите нарушения при артрозата, които пречат да се постигне добър ефект, е непрекъснатата употреба на обезболяващи лекарства. Болката в засегнатата става е толкова силна, че болните молят само за едно – да им дадат нещо, което да я намали. И подобни лекарства се предписват често – обикновено това са нестероидни противовъзпалителни средства и по-рядко - парацетамол. Те се приемат в курс най-много за 7-10 дни, а след това само при нужда. На практика тази препоръка не се спазва от повечето пациенти. Нестероидните средства действат бързо, след 1-2 приема, бързо се подобрява самочувствието на болния и той не бърза да ги спре. Много хора самоволно продължават курса, а други започват да ги пият дори за профилактика. Накрая се получава… влошаване на състоянието.
- Защо?
- Защото нестероидните противовъзпалителни средства не са безобидни лекарства. Някои от тях действат негативно върху сърдечно-съдовата система, други – на стомашната лигавица. Най-главното в случая е, че те при продължителен прием влияят лошо върху хрущялната тъкан, ускорявайки нейното разрушаване. Получава се, че симптоми няма, но
болестта прогресира
и с времето привичните дози престават да облекчават болката. И ако без да се посъветвате с лекар сами си повишавате дозите, проблемите нарастват като снежна топка. Идва момент, когато единственото решение е смяната на ставата с изкуствена. Но не за всички стави има замяна. Изводът е: нестероидните противовъзпалителни средства са необходими при първите етапи от лечението на артрозата, но не бива да разчитаме на тях като на единствено лечение.
- Коя е втората грешка, която допускаме при лечението на това заболяване?
- Втората, основна грешка, която допускат пациентите при процеса на лечение на артрозата, е приемът на хондропротектори за кратко време. На много от пациентите лекарите предписват при артроза и този вид лекарства. В по-ранните етапи на заболяването те могат да забавят развитието на болестта или дори да го спрат за известно време. Курсът на лечение с тях е продължителен, минимум три месеца. Но някои болни го прекратяват дори след две седмици, с обяснението, че не се вижда резултат, за какво само да пият лекарства.
- Защо пациентът не усеща ефекта от лечението?
- Ефектът от хондропротектора в началото е незабележим, особено ако се сравнява с бързия ефект на нестероидните противовъзпалителни средства и затова се препоръчва да се пият по-продължително. С времето те дават добър резултат: хрущялът става по-здрав, по-еластичен и увлажнен, в него се нормализира обмяната на веществата. Благодарение на това се подобрява подвижността на ставата, намалява или дори изчезва болката, следователно намалява или
изчезва нуждата от обезболяващи
с техните странични ефекти. Този резултат трае от няколко месеца до половин година, затова се препоръчва курсът с хондропротектори да се прави два пъти в годината.
- Могат ли хондропротекторите да възстановят хрущяла?
- Те не могат да възстановят хрущяла до здраво състояние, това не може да направи нито едно лекарство, но не позволяват болестта да прогресира. Главното е, че хондропротекторите са единствената група лекарства, които влияят върху причината на заболяването, а не само намаляват болката. Изводът е, че курсът с хондропротектори трябва да се направи до края и тогава да се оценява ефектът.
- Прилага ли се в лечението и друга терапия, освен медикаментозната?
- Артрозата се лекува не само с лекарства. Важна роля играе двигателната активност. Ставите трябва да се пазят – да не се вдигат тежести, да не се бяга и да се избягват всички резки движения с тласък в ставата, да се работи с редовни почивки. Но и да се обездвижваме не бива. Нужна е специална гимнастика, която ще раздвижи ставата и ще облекчи движението в нея. В началото повечето хора с удоволствие правят упражненията. Но когато се почувстват малко по-добре, гимнастиката се забравя. На някои им липсва дисциплина, за да си правят упражненията, други смятат, че щом болката е намаляла, няма нужда от това и могат да живеят както по-рано. За съжаление това не е така. Гимнастиката е нужна не само на ставите, тя тонизира и мускулите, които ги заобикалят, укрепват и движат. Ако те са в добър тонус по време на движение, компенсират част от натоварването. Ако са отпуснати и нетренирани, натоварването пада върху увредения хрущял. Той по-бързо се износва и самочувствието се влошава. Артрозата е хронично заболяване, което във всеки момент може да се обостри. Затова гимнастиката е нужна не само за лечение, но и за профилактика на обострянията. Тя трябва да се прави всеки ден, независимо има ли болка, или няма.
Милена ВАСИЛЕВА
Горещи
Коментирай