Д-р Явор Владимиров има над 20-годишен опит в асистираните репродуктивни технологии. Пpeз 2003 г. зaщитaвa диcepтaция нa тeмa “Диaгнocтични тecтoвe зa oцeнкa нa яйчникoвия peзepв пpи жeни c бeзплoдиe”, за която пpидoбивa нayчнo-oбpaзoвaтeлнa cтeпeн доктор на медицинските науки. От 2005 г. е хоноруван преподавател по ембриобиотехнологии към Катедрата по цитология, хистология и ембриология към СУ “Св. Климент Охридски”. За възможностите на един нов тест в тази област, наречен “Митоскор”, и за новостите в репродуктивната медицина д-р Владимиров говори в интервю. - Д-р Владимиров, какво е медицинското значение на теста “Митоскор”?
- Тази нова технология на практика променя мисленето на специалистите по репродуктивна медицина. Това е огромна крачка към решаването на проблема с безплодието при много семейства.
Методът има за цел да установи енергийния потенциал на клетката. Оказа се, че енергийният потенциал на ембриона е много важен компонент за успеха на неговата имплантация, за захващането му за маточната лигавица. Възможността за имплантиране намалява, ако имаме свръх¬енергийна активност, т.е. свръхактивност на митохондриите в цитоплазмата, което означава, че клетката се опитва да компенсира недостига си на енергия и всъщност боледува. При свръхпроизводството на митохондриална ДНК настъпват много грешки и това води след себе си до невъзможност за имплантация. Методът “Митоскор” установява митохондриалната свръхактивност и дали изглеждащият напълно нормално по своята морфология ембрион има шанс да се имплантира, когато енергийният му капацитет е значително намалял.
Ако имаме десет ембриона, търсим този, който е с най-ниска митохондриална активност и с най-добри морфологични параметри, и имплантираме него.
- Имате ли готовност да използвате още утре теста “Митоскор” и колко ще струва?
- Да, вече може да програмираме кога да се направи. Поради това, че методът е нов, държавата не го финансира. Системата е доста тромава. Тестът за един ембрион струва 600 лв., защото се прави и генетичен скрининг. Разбирате, че е логично тестът да се прави на нормални ембриони, а не на генетично сгрешени, които трябва да бъдат унищожени, защото от тях не могат да се родят деца. Обикновено
се тестват до 5 ембриона,
защото цената е непоносима за повечето пациенти.
Изследваме всички налични ембриони, но идеята е да се върне в тялото един качествен ембрион, от който да се роди дете, и така да не правим няколко ин витро процедури със съмнителен успех. От значение е и намирането на имплантационния прозорец, през който лигавицата на матката е в състояние да приеме ембриона. Имплантационният прозорец при някои жени е много кратък - само 12 часа. А една четвърт от жените имат физиологично изместен имплантационен прозорец.
Когато видим генетичния код на ембриона и неговото митохондриално здраве, както и намирайки имплантационния прозорец, успехът на ин витро процедурата ще е почти гарантиран. Това са трите компонента за правилно поведение в съвременната репродуктивна медицина.
- Какво се прави, когато не откриете ембриони с енергиен потенциал?
- Другите ембриони, които са генетично нормални, но имат митохондриална активност, замразяваме. Замразяването на ембриони е част от решението на проблема. То не уврежда ембрионите, а дори им помага. След размразяването намаляват ДНК-мутациите и свободните радикали в цитоплазмата на клетката. Криобиологията - замразяването и размразяването на ембриони - дава големи надежди за решаването на този проблем. Установена е по-висока успеваемост при имплантиране на замразени ембриони, отколкото при така наречения фреш-трансфер.
- Как обяснявате този ефект?
- Замразяването е процес, при който се изважда течността от клетката - така нареченият криопротектор. След като размразим клетката, течността влиза и се получава, образно казано, детоксикиране - измиване на ембриона. По този начин му помагаме също и да преодолее процеса на митохондриална свръхактивност, и на ДНК мутации. Тази теория обяснява по-голямата успеваемост на замразения трансфер на ембриони.
Разработихме теорията с д-р ДиЕз и с д-р Тачева
и я обявихме за първи път на конгреса по репродуктивна медицина в “Боровец”. Скоро ще бъде публикувана в научни издания.
Всъщност чрез замразяване и размразяване лекуваме ембрионите, които са със свръхмитохондриална активност. Всеки ембрион разглеждаме като пациент. Американската асоциация по репродуктивна медицина изнесе резултатите си при имплантиране на замразени ембриони и ги сравни с тези при фреш-трансфера. След 38-годишна възраст ражданията след замразен трансфер на ембриони са в пъти повече от тези след фреш-трансфери. В последните 2-3 години статистиката е безжалостна към фреш-трансферите. Което доказва, че замразяването и размразяването има лечебен ефект.
Трябва да се знае обаче, че с напредването на възрастта на жената и митохондриите стареят.
- За колко години може да се запази замразен ембрион, за да може работещата жена да отложи раждането за по-късен етап?
- По принцип ембрионите може да бъдат съхранявани за повече от 5 години, но законодателството в България и в повечето държави дава лимит до 5 години. Все още проучванията не дават сигурни данни какво ще се случи след размразяването на яйцеклетка или ембрион след 10 години. Тази технология е сравнително млада. Едва през 2013 г. Американската асоциация по репродуктивна медицина обяви, че замразяването на ембриони вече не е експеримент, а рутинен метод.
Д-р Антонио Диез:
Тест повишава с 80% успехана ин витро процедурата
Д-р Антонио Диез е един от създателите на метода “Митоскор”, разработен през 2014 - 2015 г. в лабораторията по репродуктивна медицина “IGENOMIX” във Валенсия, Испания. Д-р Диез пристигна в България и представи метода на конгреса на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивна медицина в Боровец (10-13 март). Ето какво сподели за метода си д-р Диез.“Митоскор” е тест, който ни показва дали ембрионът има достатъчно енергия, за да оцелее до момента на имплантация в матката, когато вече ще започне да се храни от майката. Този период е около 5-6 дни и ембрионът трябва сам да оцелее през това време. Ако обаче няма достатъчен енергиен резерв, той се опитва да произвежда собствена енергия. Това е нормална биологична реакция. Само че ембрионите ин витро нямат достъп до кръв и съответно до кислород.
Въпреки това, когато клетката няма достатъчно енергия, започва синтез на митохондриална ДНК. С теста “Митоскор” установяваме дали е повишена митохондриалната активност, което означава, че ембрионът не разполага с достатъчно енергия и няма потенциала да се имплантира и съответно няма да доведе до бременност и раждане, дори ако е перфектен морфологично.
Този метод дава отговор защо не се случва имплантиране. Но дава възможност и да намерим ембрион с нормален енергиен потенциал, за да върнем точно него в матката. По този начин успеваемостта от ин витро лечението се повишава със 70-80%. А това е огромна крачка в репродуктивната медицина.
Мара КАЛЧЕВА
