Д-р Васил Маринов е завършил Медицинския университет - Пловдив, притежава награда “Златен Хипократ” за отличен успех по медицина. През 2009-а придобива специалност по офталмология. Той е главен асистент в Катедрата по очни болести, Медицински университет - Пловдив.
Посещавал е различни курсове за професионална квалификация както в България, така и в чужбина. Научните му интереси включват детска офталмология, ретинопатия на недоносените, катаракта и глаукома. Завършил е и Английска гимназия в Пловдив и освен английски, владее писмено и говоримо и руски език.
- Д-р Маринов, на какво ниво е българската офталмология, може ли да се има доверие на всички офталмологични частни болници?
- Българската офталмология е на достатъчно високо ниво, за да се съпоставя с водещите европейски и световни офталмологични практики. По отношение на доверието, то е към конкретния лекар, а не към определено болнично звено (било то държавно или частно) и считам, че има много достойни колеги, които напълно заслужават и оправдават доверието на своите пациенти.
- И? Колко са тогава добрите офталмолози в България? Доволни ли сте от заплащането, колко пъти по-добре платени сте в Англия, да речем, и опасявате ли се, че може да се оголи фронтът у нас?
- Добри офталмолози има във всяка една страна и България не прави изключение. Заплащането е болезнен въпрос за цялото медицинско съсловие. Не може да се твърди, че българският лекар е добре заплатен, а това, което постигаме, е с цената на много труд и време, от което често лишаваме дори и собствените си семейства. Аз считам, че работа има за всички и бих работил в България и занапред.
- Къде има най-голям напредък, най-много постижения?
- Ще се повторя, но добри специалисти има във всяка страна. Безспорно най-голям напредък в научната и лечебната дейност има там, където има подходящо финансиране за научноизследователски проекти и разработки. Тоест - Западна Европа и Северна Америка, но смея да твърдя, че българските колеги не отстъпваме по научни познания и сръчност на офталмолозите от споменатите страни.
- Кои тогава са най-големите български чудеса във вашата област - не като открития, а като практика?
- Чудо е, че въпреки трудностите, с които се срещаме в ежедневието, имаме високо ценени български офталмолози в цял свят. Иначе - чудо е всеки един доволен и излекуван пациент.
- Офталмологичната техника е скъпа, а възможностите на болниците не са кой знае какви, вие къде намирате сечението между конкретни нужди и дадените възможности?
- Добрата офталмологична практика изисква инвестиция както в техника, така и в обучение. Всеки, който желае да е на високо ниво, заплаща съответната цена. Инвестицията в добра техника и обучен персонал се възвръща бързо.
- Много ли е болката при вас? Или техниката вече е такава, че операциите ви са по-милостиви към пациентите?
- Физическата болка е отдавна преодоляна с помощта на анестезията. Много болка има, когато трябва да съобщиш на пациент, че страда от нелечимо заболяване или че трябва да се подложи на тежка операция без гаранция за благоприятен изход, или когато виждаш, че нищо повече не може да се направи за дадено заболяване. Тази болка продължава да е безмилостна.
- През колко време е добре да си проверяваме зрението, да си направим някакви изследвания?
- Задължителни са поне ежегодните прегледи при офталмолог. Ако човек има изписана оптична корекция или страда от друго очно заболяване, прегледите следва да са на 6 или 3 месеца, в зависимост от случая. Едно дете задължително трябва да се прегледа от офталмолог на 1- и 3-годишна възраст, дори и да няма видим проблем!
- Какво съветвате хората, които живеят с компютъра? Моето златно правило например в случая е, че на всеки час работа пред компютъра си давам по 15 минути почивка.
- В 21-ви век е компютърът, в предишните векове - книгата. Златните правила не се променят. Едно око си почива, когато спи и когато гледа надалече. За съжаление, днешните деца са затворени в стаите пред лаптопи, таблети, смартфони и така нататък, и дори и да искат да играят навън, в големите градове вече няма място.
- Глаукомата е бич, трудно се разпознава, но лечима ли е вече?
- Глаукомите са широка група заболявания, водещи до необратима слепота. Основната цел тук е своевременната диагностика и забавяне на болестния процес, тоест редовно проследяване от офталмолог и профилактични прегледи.
- Катарактата, или както е известна “старческо перде”, е най-често срещаното и най-разпространеното заболяване. В случая единствено операцията ли е решение?
- Катарактата е заболяване, от което никой не може да избяга. При едни тя се явява по-рано, при други - по-късно. Представлява помътняване на собствената прозрачна леща на окото. Единственото лечение е оперативно. Катарактата се развива индивидуално. Глаукомата остава “тих убиец” на зрението.
- Обикновено човешко чувство е да се страхуваш от операция, а когато се касае за очи, още повече. Какво всъщност представлява самата операция и какви рискове крие тя?
- Зависи за каква операция става въпрос. Операцията за катаракта е най-често извършваната операция в офталмологията. Съвременният тип операция е с локална анестезия и е напълно безкръвна и безшевна. Помътнената леща на пациента се раздробява на малки частички с помощта на ултразвук и се изсмуква навън, в окото се поставя мека изкуствена леща (за да може пациентът да вижда) и всичко това се постига през минимален разрез от около два милиметра, който се самозатваря, без да се шие.
- А поема ли Здравната каса разходите за операциите и какви са цените на вътреочните лещи, които се поставят в окото?
- НЗОК поема оперативното лечение. Пациентът заплаща импланта, който се поставя в окото (вътреочна леща при катаракта, различни импланти при глаукома, силиконови пломби или газ, силиконово масло при отлепване на ретината). Така е в повечето страни по света, както и в повечето медицински специалности.
- Каква е възможността човек да се раздели с очилата си по пътя на лазерна корекция на зрението... Тези операции скъпи ли са?
- Съвременният човек може да разчита на съвременни технологии. Лазерните процедури за корекция на зрението търпят непрекъснато усъвършенстване. Отново опираме до апаратура и специалист. В добри ръце, при подходящи пациенти това е чудесен начин за подобрение на зрението и водене на пълноценен живот. Не бих ги нарекъл евтини, но са достъпни.
- Препоръчвате ли и друга естетична намеса на окото? Например нещо по-често срещано и популярно - операция на клепача с цел да бъде подмладен...
- О, това е друг плюс в развитието на медицината. Днес всеки може да бъде все по-красив за все по-дълго време, така както го разбира. Стига да не се прекалява, защото природата е над всичко, нали така?
- Вярвате ли в ирисовата диагностика?
- Лично аз не съм запознат с нея и не практикувам. Но не бих могъл да отричам нещо, особено ако то не вреди на здравето.
- Разкажете ми малко в личен план за някои вълнуващи моменти от вашата практика. Защото да си лекар, това означава със сигурност да имаш и една ежедневна ударна доза емоция...
- Вълнуващо за мен е да видя положителния резултат от своята работа в очите на пациента, да получа неговата усмивка, това ме зарежда с енергия и с вяра, че има смисъл в това, което правя.
- Едни се оперират от катаракта на 40 години, други пък след 60-те или въобще не им се налага. Как така? И какво бихте ни посъветвали, за да можем да запазим зрението си перфектно до дълбоки старини?
- Здравето е нещо индивидуално. То зависи от начина на живот, настройката ни и, разбира се, от периодичните профилактични прегледи, които всички ние с лека ръка пренебрегваме.
Иво АНГЕЛОВ
Горещи
Коментирай