Обикновено в средата или в края на март “слагаме точка” на зимните инфекции. В MyClinic ще се опитаме да обобщим интензитета на грипната епидемия през този есенно-зимен сезон, последиците от нея, както и какви вируси, инфекции и болести ни дебнат през пролетта. За целта ви предлагаме интервю с доц. Атанас Мангъров - началник на детската клиника по инфекциозни болести към Инфекциозната болница в София. Той е доцент към Медицинския университет в София, специалист по детски и инфекциозни болести. Има и научна степен.
- Доц. Мангъров, може ли да се каже, че грипната епидемия вече е отшумяла, въобще имаше ли епидемия, според вашите наблюдения и практика?
- Все още има случаи на вирусни инфекции, в т.ч. и грипни. Но характерното през този сезон е, че нямаше много случаи на доказан грип. Говоря основно за София и областта. Общо казано, имаше случаи, но нямаше разгърната грипна епидемия в истинския смисъл на думата. Оказа се, че повечето от пробите, които изпращахме за изследване, не са грипни, а други вируси. Т.нар. респираторно-сенцитиални; адено-вируси, паравируси и други.
Грипните, както споменах, бяха единични. Ще се опитам да ви дам данни, с които разполагам в момента, за да придобиете представа. За деветата седмица на тази година - 23 февруари - 1 март, са изследвани 125 проби. От тях 21 са за грип АHN2; 7 са за грип А и останалите са грип В, но, както споменах, преобладават другите вируси. Дали се дължи на по-добра диагностика, или ситуацията е такава, трудно е да се каже.
- Нека да акцентираме на усложненията от вирусните инфекции. Кои са най-честите?
- Най-честите усложнения са от страна на дихателната система. Като се започне от бронхиолити и бронхити и се стигне до пневмонии. Разбира се, имаше случаи на усложнения и от страна на нервната система, но преобладаваха тези на дихателната система. Подкрепям с факта, че скоро не сме имали случаи на вирусен енцефалит. Това е особеното на тазгодишния грипен и вирусен сезон.
За менингита мога да кажа следното: по отношение на бактериалните менингити в детска възраст ние, образно казано, “излязохме от бизнеса”. Защото, като започнахме да ваксинираме децата, картинката се промени коренно. Преди години лекувахме по 20-30 случая на бактериални менингити годишно. Сега я се събират един-два, я не. Миналата година например имахме един или два случая на менингит. Което е хубаво, разбира се. За сметка на това обаче има доста случаи на бактериални менингити при възрастни, които не са имунизирани - менингококови, пневмококови. Става дума за 18-20-годишни млади хора, както и за по-възрастни.
- По-тежко ли протича менингитът при възрастните?
- Да, при възрастните е по-тежко. Техният организъм по-трудно се справя, клиничната картина е по-изразена.
- Нека засегнем още една вирусна инфекция. Попаднах на ваше интервю, в което казвате: “Ротавирусите са като холера при бебетата”. Прочетох, че през студените месеци е пикът на това заболяване. Кажете малко повече за тези коварни ротавируси.
- В 60-70 на сто от случаите ротавирусите са
причинители на остри воднисти диарии
в детска възраст. А по отношение на всички случаи на инфекции от този род, половината са от ротавируси. С тях човек се сблъсква от най-ранната си възраст и ако няма антитела и не е прекарал този вирус, има опасност да се разболее. Ротавирусните инфекции протичат като много тежка водниста диария и бързо водят до обезводняване. И още нещо неприятно: ротавирусите са няколко групи. За да изработи човек имунитет при естествени условия, са му “необходими” най-малко две разболявания, даже три от ротавируси от различни групи. Което означава поне два пъти влизане в болница.
- Много опасни ли са?
- Опасни са дотолкова, доколкото много бързо се стига до обезводняване и ако не се лекуват както трябва, ако се стигне до тежка дехидратация, нещата могат да тръгнат на зле. Още повече че става дума за малки деца, които са на месеци. Но не само бебетата, а всеки човек, ако не е имал ротавирус, може да се разболее от него. Много често при нас идват майки, чиито деца са с ротавируси. И след няколко дни се разболява и майката, ако не е карала ротавирус, ако е живяла в по-стерилни условия.
- Доколкото знам, има и смъртни случаи, за съжаление?
- Да, може да се стигне до фатален край от ротавирус, но това се случва много рядко. Все пак имаме болници, специалисти. Прилага се подходящо лечение. Но задължително се лежи в болница. Това касае най-вече малките неколкомесечни деца, както и не толкова малките. Това за тях е животозастрашаващо състояние. Както споменах, то може да доведе до тежка дехидратация.
- Интересно каква е ситуацията в световен мащаб? Имате ли информация за това?
- Същата е ситуацията и в световен мащаб. Но в много страни от Европейския съюз и от САЩ ротавирусната ваксина е сред задължителните, което ще рече безплатни имунизации.
- И у нас я има, нали?
- Има я, да. Едната се дава на три дози, другата е на две дози. Имат разлики, но
и двете са много добри ваксини
и вършат работа. Стига родителите да имат възможност да си ги позволят, защото са малко скъпички.
- Накрая искам да ви попитам кои са най-честите пролетни инфекции? Какво да очакваме сега, през тези месеци?
- Други вируси, това можем да очакваме. Поначало през пролетта се боледува по-малко, защото вече времето се затопля, хората започват да излизат навън. По-малко се заседяват в затворени помещения и съответно вероятността за контакти намалява.
Всъщност през пролетта и лятото не се боледува толкова не защото е топло времето, а защото ходим повече на свеж въздух. Що се отнася до летните месеци, там дебнат други опасности. Например по морето, по плажовете се събират по 100 души на 100 кв. метра, където, за съжаление, не е много чисто. И отново започва да възниква епидемична обстановка.
- А през ранната пролет се проявява и хепатит А - нали така?
- Хепатит А може да се прояви по всяко време на годината. На всеки 5-6 години има пикове. Вижте, за да се случи заразяване от хепатит А, трябва да има фекално човешко замърсяване. А по нашия край, друго ако няма, фекални замърсители има в изобилие. И когато се натрупа достатъчно неимунно население, т.е. хора, които не са боледували, винаги се намира откъде да пламне искрата. Тогава всички, които не са преболедували, се разболяват. Това се случи в София преди 5-6 години, в Пловдив, в Пазарджик, в Хасково преди 2-3 години, ако не се лъжа. Просто като се натрупа неимунно население, се боледува.
Колкото и да се спазват хигиенните мерки, няма да е достатъчно. Знаете ли, че първата страна, която въведе ваксината за хепатит А още през 1998 г., беше Израел? Като там просто започнаха да ваксинират всички деца на 1-годишна възраст за хепатит А. Тяхното основание беше, че редом с тези с добри хигиенни навици, т.е. евреите, живеят и хора с по-широки разбирания - арабите. Защото те така или иначе са заедно и колкото често да си мие ръцете човек, все пак зависи и от хората около него. Затова започнаха да ваксинират всички едногодишни деца с израелско гражданство. И резултатът не закъсня: ако през 1998 г. Израел и България бяха на едно и също ниво в класацията на Световната здравна организация за честота на случаите от хепатит А, в момента Израел са много по-назад в тази класация, в смисъл с по-малка заболяемост. А ние сме на същото място.
- Т.е. ваксината е нещото, което ще предпази? Тя задължителна ли е?
- Не, тя не е задължителна, пожелателна е, препоръчителна е. За да си направи човек, трябва да си я купи.
- Доц. Мангъров, какво да кажем в заключение на родителите на малки деца? В какво да са най-предпазливи?
- Аз и друг път съм го казвал, но ще го повторя: не водете децата си там, където има много хора. Особено ако са съвсем малки. Защото всички тези вирусни заболявания се предават от човек на човек. И всякакви рождени дни, сватби, кръщенета, въобще такива светски мероприятия са много рискови, особено за най-малките. Едно бебе няма място на такива събития, защото, като се съберат 20 души в стаята, обикновено до една седмица има отражение на здравето му.
Яна БОЯДЖИЕВА
Доц. д-р Атанас Мангъров: Тази година грипът ни пощади!
Той си отиде и не успя да се развихри както в други зими
