Тази година стартира Национална програма за подобряване на майчиното и детското здраве, която ще продължи до 2020 г. Своите препоръки към програмата дадоха най-големите експерти по детско и майчино здравеопазване на дискусионен форум в Народното събрание. Ето какво сподели по този повод ендокринологът доц. д-р Катя Тодорова от Медицинския университет в Плевен.
- Доц. Тодорова, от гледна точка на ендокринолога кое заболяване трябва да се профилактира и да му се обърне особено внимание, за да се подобри майчиното и детското здраве в България?
- В Националната програма за майчино и детско здраве трябва да обърнем внимание на един социалнозначим проблем - диабетът. В началото на настоящото столетие Световната здравна организация предупреди, че светът е изправен пред заплаха от епидемия на захарен диабет. Тогавашната прогнозна статистика очертаваше заболелите да достигнат 365 млн. души през 2030 г. Но още през 2013 г. експертите съобщиха, че този ръст е достигнат и надминат. В България ръстът на заболеваемостта от диабет е 9,4%. Многобройността на болните от захарен диабет е причина да се увеличават публичните здравни разходи. Един човек с диабет черпи 4,5 пъти повече здравни разходи за лечение на своето заболяване от пациент без диабет. От СЗО отново предупреждават, че ако не се ограничи, заболяването ще придобие размерите на пандемия и ще доведе дотам, че много страни като нашата няма да успеят да осигурят адекватен здравен бюджет. Защото това заболяване има прогресивен ход, неговите усложнения са необратими, а лечението им е много скъпо.
- Откъде трябва да започне профилактиката на диабета, за да се ограничи той сред младото поколение?
- С овладяването на диабета при жените в детеродна възраст. При тях се срещат три типа захарен диабет. При тип 1 пациентките, оставени без инсулин, умират. Пациентките с тип 2 се диагностицират късно, когато са възникнали усложненията, и това е по-многочислената група. Третият тип е гестационният диабет, който възниква по време на бременност. Още от зачатието диабетът дава неблагоприятни ефекти върху развитието на ембриона. Затова грижата за здравето на нашите деца трябва да започва още в утробата на майката.
Високите стойности на кръвната захар в момента на забременяването и в ранните етапи на органогенеза, когато жената още не знае, че е бременна, може да имат критичен ефект както за здравето на майката, така и за здравето на плода. Неовладяната висока кръвна захар има за резултат прогресия на хроничните диабетни усложнения - слепота, бъбречна недостатъчност, сърдечносъдови заболявания и висока смъртност на бременните и майките. Неовладеният диабет води и до най-тежките акушерски усложнения: прееклампсия (високо кръвно налягане и белтък в урината при бременни), която е причина за високата майчина
смъртност; мъртви раждания във всеки етап от срока на бременността и
преждевременни раждания на недоносени деца
Първият нерешен проблем в нашето общество е лошият контрол на диабета поради малкия процент предварително планирани бременности. Доказано е, че ако бременността възникне след поне шест месеца добри нива на кръвната захар, рисковете за майката и плода ще бъдат преодолени.
- Как според вас може да се увеличат планираните бременности?
-Това ще стане възможно, ако се създадат центрове за преконцепционно планиране, в които се прилага мултидисциплинарен подход от ендокринолози, акушер-гинеколози, педиатри, които се грижат за девойките с диабет, неонатолози, генетици. В България имаше такъв център в “Майчин дом”, когато работех там. Най-добре е тези центрове за преконцепционни грижи и планиране да се изградят към всички университетски клиники.
Друг проблем в страната ни е лошият контрол на диабета по време на бременност. За да нормализираме стойностите на кръвната захар на бременните, ние прилагаме два вида инсулин 4 или 5 пъти на ден, което изисква от 4- до 7-кратно измерване на кръвната захар всеки ден. В 10% от бременните не е възможно да постигнем добър метаболитен контрол и тези жени трябва да преминат на лечение с инсулинови помпи, които доставят непрекъснат поток инсулин в подкожната кухина. Тези помпи трябва да бъдат поставени в периода на планиране на бременността, да се ползват и по време на самата бременност и шест месеца след нея.
- Колко струват инсулиновите помпи и поемат ли се от Касата?
- Цената им варира от 5000 до 7000 лв., консумативите са между 100 и 300 лв. на месец. Те не се поемат от Касата и само 1% от бременните с диабет могат да си позволят такава помпена терапия. България е единствената страна от ЕС, която не реимбурсира помпите и техните консумативи. Пациентските организации са информирали всички институции за това, че са лишени от достъп до високи технологии. В Комисията по дискриминация има заведено дело. В Европа между 10 и 20% от бременните с диабет са на помпена терапия. Според икономистите помпената терапия е по-скъпоструващата в сравнение с инсулиновите инжекции. Но в дългосрочен план тя ще се окаже по-евтината. Един фармакоикономически анализ, проведен в началото на XXI век в САЩ, установява, че тези 1800 долара повече в сравнение с инсулиновите инжекции,
предотвратяват появата на сериозни усложнения
и инвалидизация на пациентите. Като се разпределят тези средства в рамките на един човешки живот, срещу вложени 1800 долара повече се спестяват 338 000 долара от предотвратени усложнения. Това доказва, че помпената терапия е икономически по-изгодната стратегия.
- Какво се прави в момента в България за тези 10% от бременните, които се нуждаят от инсулинови помпи?
- За тях фирмите предлагат в момента инсулинови помпи под наем. Жените сами си плащат консумативите. За това нямаме отпуснати публични средства.
- Как се овладява гестационният диабет?
- Според различни статистики честотата му варира между 10 и 30% и диагнозата се поставя чрез скринингов тест - трикратно измерване на кръвната захар след изпиването на глюкоза. Абсолютно задължително е такъв тест да се прави на всички бременни с риск за гестационен диабет. Това са жените с наднормено телесно тегло и на възраст над 45 години. Ако при тях тестът е бил нормален на първата пренатална визита, трябва да бъде повторен в 24-та гестационна седмица.
Този тест е изключително важно да се включи в националната програма, защото ако бъде пропуснато диагностицирането на гестационния диабет, ще се родят деца с екстремно високо тегло, които създават сериозен родов травматизъм. Размерите на плода надхвърлят размерите на родовия таз на жената и се получават трайни поражения, парези на горния раменен пояс. Тези деца са с изключително висок риск след време да развият захарен диабет тип 2, метаболитен синдром. А техните майки имат 50% риск от развитие на диабет, а също и от карцином на млечната жлеза и на панкреаса.
- Колко струва скрининговият тест за гестационен диабет?
- По цената на НЗОК е 7,50 лв. Но неговото приложение трябва да се регулира чрез нормативен документ - на първи етап само при високорисковите групи бременни, а на втория етап при всички бременни жени. Скрининговият тест трябва да бъде повторен след терминиране на бременността - в 6-12 седмица след раждането, както и в края на първата година. Целта е да се установят жените с висок риск от бъдещо развитие на диабет тип 2. Скринингът трябва да се заплаща с обществени средства. Нерешен проблем е и кой да го провежда - общопрактикуващите лекари, ендокринолозите или гинеколозите.
Ако всичко това влезе в Националната програма за майчино и детско здраве, ще се намали майчината и детската заболеваемост и смъртност. Достъпността на съвременните високотехнологични инсулинови помпи ще подобри изхода на бременността.
Профилактична програма за редукция на телесното тегло на всички жени в детеродна възраст пък ще предотврати изявата на тип 2 захарен диабет.
Належащо е да създадем регистър на болните от диабет, в който да се включат и бременните, които са имали прегестационен и гестационен захарен диабет, както и родените от тях деца.
Сега липсва организация и координация. Грижите за диабетно болните са в ръцете на джипитата, което дава малки възможности на пациентите с тип 2 да бъдат консултирани от квалифицирани специалисти.
Мара КАЛЧЕВА
Горещи
Коментирай