Епилепсията е световен медико-социален проблем. Около 50 млн. души в света страдат от болестта. Тя е най-честото сериозно неврологично заболяване - засяга 5-10 на 1000 души. В България от тази коварна болест страдат около 70 000 души.
Около 50% от епилепсиите започват до 10-годишна възраст, а общо 75% - до 20 г. Пикът на проява на болестта обаче е най-голям от 0 до 4 години и след 65-годишна възраст.
Допуска се, че в хода на живота си един на всеки 20 души може да получи епилептичен пристъп, но само един на 200 души развива епилепсия.
Как неврохирургията се справя с болестта разговаряме с доц. д-р Петя Димова от Епилептичен център при Клиниката по неврохирургия към болница “Св. Иван Рилски” в София.
- Доц. Димова, хронично или генетично заболяване е епилепсията?
- И двете определения са валидни. Медицинското определение за епилепсията е: хронично заболяване, засягащо мозъка, което се характеризира с индивидуална предразположеност към повтарящи се пристъпи с двигателни, сетивни, поведенчески и психични прояви. Тези пристъпи се характеризират с непостоянство и в повечето случаи са непредсказуеми, но са винаги в резултат на свръхвъзбуда на мозъчните неврони. И, да, болестта е и хронична, и генетична. При родител епилептик няма как да не се разболее детето. Затова при такива хора трябва внимателно да се преценява рискът, когато става дума за брак, семейство, деца.
Генетиката на заболяването не е еднозначна. При някои хора съществуващият праг на припадък може да бъде снижен, ако мозъкът е увреден. Ако има тежко нараняване, дължащо се например на пътно произшествие, травма при раждане или на удар, или тумор, тогава като резултат може да се развие епилепсия. Някои хора развиват болестта след инфекция, която засяга мозъка - като менингит или енцефалит.
- Не се ли лекува напълно със съвременните средства?
- Съвременните медицински постижения дадоха възможност на 60-70% от болните да са без пристъпи с приложение на надеждни противоепилептични средства - медикаменти, хирургични и др. Независимо от добрия лечебен контрол на заболяването то остава с 2-3 пъти по-висок риск за смъртност от общата популация поради по-чести инциденти от удавяне, изгаряне, задавяне, пневмонии или необяснима внезапна смърт.
Вече имаме пациент, след дълбока мозъчна стимулация, който няма пристъпи и не приема медикаменти. В този случай може да се каже, че епилепсията е лечима. Най-вече с новата хирургична терапия, която с екипа ни правим в нашата болница.
- От кога е известна тази нова хирургична терапия?
- През август 2010 г. дълбоката мозъчна стимулация за епилепсия е въведена като терапия в Европа. Тя е предложена като допълнителна терапия за намаляване на честотата на пристъпите при възрастни с диагноза или резистентна епилепсия.
На 7 януари за първи път в България в Клиниката ни по неврохирургия беше извършена операция по този метод на 29-годишна пациентка с тежка резистентна епилепсия. Операцията продължи повече от четири часа. Мозъчният пейсмейкър, с който беше оперирана младата жена, струва 40 000 лв. Той беше дарение от фирмата производител, от където споделиха,
че са се трогнали от човешката история на пациентката
През последния месец вече девет пациенти в зряла възраст са насочени към дълбоката мозъчна стимулация заради епилепсията си. За мен това е бъдещето при лечението на заболяването.
Странно е обаче, че у нас невролозите и детските невролози по правило не насочват деца за епилептична хирургия, вагусова стимулация и дълбока мозъчна стимулация. Парадоксално е също така, че тези методи не са включени в нашия консенсус за лечение на епилепсията, дори след актуализацията му през последните години. За мен е необяснимо... Защото приблизително 30% от българските пациенти с епилепсия са резистентни към медикаментозното лечение и имат нужда от преценка на възможностите за хирургично лечение. Но невролозите не ги изпращат при нас!
- Какво е състоянието сега на Деси?
- Деси през половината си живот страда от битемпорална епилепсия. На 14-годишна възраст претърпява катастрофа. Резултатът е драматичен - всеки ден получава епилептични припадъци. Заболяването й е изключително рядко, но младата жена не се отказва, реши се на сложната интервенция. Тя сподели пред нас, че през годините е пила от всички лекарства за епилепсия, но без ефект. Дълбоката мозъчна стимулация за нея е шанс, сега я наблюдаваме, добре е, без пристъпи, но предстоят
6 месеца в очакване да не се промени състоянието й
Случаят на Деси е много показателен в смисъл избиране на метод на лечение. При нея бяха засегнати и левият, и десният темпорален дял. Не беше възможно да премахнем и двете зони, защото щеше да изгуби паметта си. В тези по-сложни случаи се налага поставяне на електроди на различни места в дълбоките мозъчни ядра, т.е. прилагане на дълбока мозъчна стимулация, която да наруши мрежата, пораждаща пристъпите. Замисълът е като при пейсмейкъра в кардиологията - електроди, свързани с генератор на импулси, да подават електричество на мозъка. Самата интервенция е сложна, тъй като се изисква технология, чрез която изключително прецизно да се довеждат електродите до ядра, по-малки от милиметър. За такива интервенции е необходима изключително прецизна апаратура. Тя е много скъпа, но нашата болница я осигури със собствени средства. Скъп е и пейсмейкърът - 40 000 лв., и за съжаление, болните трябва да си го закупят, тъй като сумата в нашата държава не се покрива от Здравната каса.
- Очаквате ли здравният министър да ви подкрепи?
- Първо ще споделя, че като сме направили нещо за първи път, не сме сътворили чудо. Смисълът не е в самоцелното постижение на клиниката. Важното е да се създаде школа и да продължаваме да го правим. Самостоятелните инициативи, ограничени в една болница, в една клиника, бележат малки успехи, но не постигат голям обществен ефект. За да има развитие даден проект, държавата трябва да му даде шанс и да го подкрепя една година, а лекари, Каса и министерство, всеки със своите механизми и в сътрудничество, да работят в тази посока. Готови сме да разговаряме със здравния министър и се надяваме той да ни разбере.
Едно интервю на Люба МОМЧИЛОВА
Вагусов стимулатор
“Най-популярният в момента метод на хронична електрична стимулация като лечение на епилепсия е стимулацията на левия вагусов нерв. Първата имплантация при човек е извършена през 1988 г.
Оттогава стимулацията на вагусовия нерв се прилага като допълнително лечение при пациенти с фармакорезистентна епилепсия, при които е невъзможна резекцията на епилептогенното огнище. В България първата стимулация на ляв вагусов нерв при пациент с фармакорезистентна епилепсия е осъществена през 2003 г. При 60% от пациентите честотата на пристъпите намалява с 50 на сто след двегодишно лечение.
У нас не се поема и стойността на вагусовите стимулатори, независимо от това, че практиката е доказала подобрение при до 70% от случаите. Предложено бе да бъде създадена програма за реимбурсиране на стимулаторите по подобие на програмата, която осигурява средства за кохлеарни импланти при децата с увреден слух. Надяваме се това да се случи”, допълни специалистът неврохирург доц. Димова.
Как неврохирургията се справя с болестта разговаряме с доц. д-р Петя Димова от Епилептичен център при Клиниката по неврохирургия към болница “Св. Иван Рилски” в София.
- Доц. Димова, хронично или генетично заболяване е епилепсията?
- И двете определения са валидни. Медицинското определение за епилепсията е: хронично заболяване, засягащо мозъка, което се характеризира с индивидуална предразположеност към повтарящи се пристъпи с двигателни, сетивни, поведенчески и психични прояви. Тези пристъпи се характеризират с непостоянство и в повечето случаи са непредсказуеми, но са винаги в резултат на свръхвъзбуда на мозъчните неврони. И, да, болестта е и хронична, и генетична. При родител епилептик няма как да не се разболее детето. Затова при такива хора трябва внимателно да се преценява рискът, когато става дума за брак, семейство, деца.
Генетиката на заболяването не е еднозначна. При някои хора съществуващият праг на припадък може да бъде снижен, ако мозъкът е увреден. Ако има тежко нараняване, дължащо се например на пътно произшествие, травма при раждане или на удар, или тумор, тогава като резултат може да се развие епилепсия. Някои хора развиват болестта след инфекция, която засяга мозъка - като менингит или енцефалит.
- Не се ли лекува напълно със съвременните средства?
- Съвременните медицински постижения дадоха възможност на 60-70% от болните да са без пристъпи с приложение на надеждни противоепилептични средства - медикаменти, хирургични и др. Независимо от добрия лечебен контрол на заболяването то остава с 2-3 пъти по-висок риск за смъртност от общата популация поради по-чести инциденти от удавяне, изгаряне, задавяне, пневмонии или необяснима внезапна смърт.
Вече имаме пациент, след дълбока мозъчна стимулация, който няма пристъпи и не приема медикаменти. В този случай може да се каже, че епилепсията е лечима. Най-вече с новата хирургична терапия, която с екипа ни правим в нашата болница.
- От кога е известна тази нова хирургична терапия?
- През август 2010 г. дълбоката мозъчна стимулация за епилепсия е въведена като терапия в Европа. Тя е предложена като допълнителна терапия за намаляване на честотата на пристъпите при възрастни с диагноза или резистентна епилепсия.
На 7 януари за първи път в България в Клиниката ни по неврохирургия беше извършена операция по този метод на 29-годишна пациентка с тежка резистентна епилепсия. Операцията продължи повече от четири часа. Мозъчният пейсмейкър, с който беше оперирана младата жена, струва 40 000 лв. Той беше дарение от фирмата производител, от където споделиха,
че са се трогнали от човешката история на пациентката
През последния месец вече девет пациенти в зряла възраст са насочени към дълбоката мозъчна стимулация заради епилепсията си. За мен това е бъдещето при лечението на заболяването.
Странно е обаче, че у нас невролозите и детските невролози по правило не насочват деца за епилептична хирургия, вагусова стимулация и дълбока мозъчна стимулация. Парадоксално е също така, че тези методи не са включени в нашия консенсус за лечение на епилепсията, дори след актуализацията му през последните години. За мен е необяснимо... Защото приблизително 30% от българските пациенти с епилепсия са резистентни към медикаментозното лечение и имат нужда от преценка на възможностите за хирургично лечение. Но невролозите не ги изпращат при нас!
- Какво е състоянието сега на Деси?
- Деси през половината си живот страда от битемпорална епилепсия. На 14-годишна възраст претърпява катастрофа. Резултатът е драматичен - всеки ден получава епилептични припадъци. Заболяването й е изключително рядко, но младата жена не се отказва, реши се на сложната интервенция. Тя сподели пред нас, че през годините е пила от всички лекарства за епилепсия, но без ефект. Дълбоката мозъчна стимулация за нея е шанс, сега я наблюдаваме, добре е, без пристъпи, но предстоят
6 месеца в очакване да не се промени състоянието й
Случаят на Деси е много показателен в смисъл избиране на метод на лечение. При нея бяха засегнати и левият, и десният темпорален дял. Не беше възможно да премахнем и двете зони, защото щеше да изгуби паметта си. В тези по-сложни случаи се налага поставяне на електроди на различни места в дълбоките мозъчни ядра, т.е. прилагане на дълбока мозъчна стимулация, която да наруши мрежата, пораждаща пристъпите. Замисълът е като при пейсмейкъра в кардиологията - електроди, свързани с генератор на импулси, да подават електричество на мозъка. Самата интервенция е сложна, тъй като се изисква технология, чрез която изключително прецизно да се довеждат електродите до ядра, по-малки от милиметър. За такива интервенции е необходима изключително прецизна апаратура. Тя е много скъпа, но нашата болница я осигури със собствени средства. Скъп е и пейсмейкърът - 40 000 лв., и за съжаление, болните трябва да си го закупят, тъй като сумата в нашата държава не се покрива от Здравната каса.
- Очаквате ли здравният министър да ви подкрепи?
- Първо ще споделя, че като сме направили нещо за първи път, не сме сътворили чудо. Смисълът не е в самоцелното постижение на клиниката. Важното е да се създаде школа и да продължаваме да го правим. Самостоятелните инициативи, ограничени в една болница, в една клиника, бележат малки успехи, но не постигат голям обществен ефект. За да има развитие даден проект, държавата трябва да му даде шанс и да го подкрепя една година, а лекари, Каса и министерство, всеки със своите механизми и в сътрудничество, да работят в тази посока. Готови сме да разговаряме със здравния министър и се надяваме той да ни разбере.
Едно интервю на Люба МОМЧИЛОВА
Вагусов стимулатор
“Най-популярният в момента метод на хронична електрична стимулация като лечение на епилепсия е стимулацията на левия вагусов нерв. Първата имплантация при човек е извършена през 1988 г.
Оттогава стимулацията на вагусовия нерв се прилага като допълнително лечение при пациенти с фармакорезистентна епилепсия, при които е невъзможна резекцията на епилептогенното огнище. В България първата стимулация на ляв вагусов нерв при пациент с фармакорезистентна епилепсия е осъществена през 2003 г. При 60% от пациентите честотата на пристъпите намалява с 50 на сто след двегодишно лечение.
У нас не се поема и стойността на вагусовите стимулатори, независимо от това, че практиката е доказала подобрение при до 70% от случаите. Предложено бе да бъде създадена програма за реимбурсиране на стимулаторите по подобие на програмата, която осигурява средства за кохлеарни импланти при децата с увреден слух. Надяваме се това да се случи”, допълни специалистът неврохирург доц. Димова.
