От 3-4 години съпругът ми, който е на 53 години, има проблем с единия крак: усеща слабост и болки. През това време кракът отслабна и видимо се различава от другия, замята го и с него куца. От направените ЕМГ се установи демиелинизация на нервите на долния крайник, без да се намира причина за това. Посещавали сме известни невролози в София, но до момента диагноза няма. А нещата прогресират и той не може да ходи. Вече дори не може да излиза от къщи. Имаме предложение за хоспитализация в клиника в чужбина за уточняване на диагнозата и евентуално лечение. Въпросът ми към вас е дали имаме право да кандидатстваме за финансиране на такава хоспитализация, при положение, че нашите лекари не могат дори да поставят диагноза. Предварително благодаря за отговора ви!
Боряна Стайкова, гр. София
Вашият съпруг има право да кандидатства за получаване на предварително разрешение за провеждане на необходимото лечение в друга държава от Европейския съюз (ЕС).
В съответствие с относимото европейско законодателство вариантите са два:
1. по реда на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за прилагането на Регламент № 883/2004, а именно - Решение за провеждане на планово лечение в ЕС с т.нар. формуляр S2 за планово лечение.
За целта в Централно управление на НЗОК (на адрес: гр. София 1407, кв. “Лозенец“, ул. “Кричим“ №1) или чрез съответната районна здравно-осигурителна каса (РЗОК) се подават следните документи:
• попълнено заявление по образец;
• копие от валиден документ за самоличност - лична карта или задграничен паспорт;
• актуална медицинска документация, доказваща настоящото здравословно състояние и евентуално проведеното до момента лечение;
• писмено потвърждение от конкретно лечебно заведение в държава от ЕС за вида на предстоящото лечение там с посочен период, в който може да се проведе необходимото планово лечение (с начална и крайна дата);
• легализиран превод на предварителна оферта, включваща описанието и стойността на предстоящите медицински дейности;
• документ, издаден от чуждото лечебното заведение, потвърждаващ, че лечението, за което се иска разрешение от НЗОК, ще бъде проведено в тази болница срещу представяне на европейски формуляр за планово лечение в Европейския съюз - S2.
Следва да се има предвид, че издаденият формуляр S2 покрива само стойността на лечебните дейности. За сметка на пациента остават разходите за транспорт, за настаняване в хотел или общежитие, за придружител, за избор на лекар/екип, разходите извън стандартното настаняване в лечебното заведение, както и законово регламентираните доплащания от пациентите, които се заплащат и от местните осигурени хора.
2. по реда на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.
В тези случаи не се издава формуляр S2, а е необходимо предварително разрешение от НЗОК за възстановяване на разходите за дейностите, посочени в приложение към Наредба №5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Това на практика се изисква за болничната медицинска помощ, както и за някои високоспециализирани медицински изследвания (ПЕТ - скенер, СПЕКТ-КТ).
Документите за кандидатстването за получаване на предварително разрешение за последващо възстановяване на разходите за болнично лечение в ЕС, в съответствие с Директива 2011/24/ЕС, се подават в ЦУ на НЗОК (или чрез РЗОК) и следва да съдържат:
• заявление по образец;
• саморъчно заверено с гриф “Вярно с оригинала” и гриф “Съгласен/а съм с направеното копие”, копие от документ за самоличност на пациента, който ще ползва здравната услуга;
• актуална медицинска документация, удостоверяваща заболяването и поставената диагноза; проведено до момента на подаване на молбата лечение и терапия; заключения (препоръки) от медицински специалисти, обосноваващи необходимостта от лечението, за което се иска издаване на разрешение;
• декларация по образец на НЗОК относно обстоятелството, че заинтересованият пациент не се осигурява в друга държава-членка на ЕС, страна по споразумението за ЕИП или Швейцария;
• други документи, относими към искането (напр. становища на водещи медицински специалисти по повод лечението, за което се иска разрешение);
• кореспонденция с чуждото лечебно заведение, удостоверяваща, че пациентът може да бъде приет там за лечение, както и описание на плана на предстоящото лечение.
Всички документи, свързани с искането, трябва да бъдат на български език. В случай че са представени документи и на чужд език, те следва да бъдат придружени със заверен превод на български език.
Съществената разлика между разрешението по реда на регламентите за координация на социалната сигурност и разрешението по реда на Директива 2011/24/ЕС е, че по реда на Директивата пациентът лично заплаща стойността на разрешеното лечение - по цените на чуждото лечебно заведение. След завръщането му в собствената държава пациентът има право да му бъдат възстановени разходите за предоставеното здравно обслужване в държавата-членка по местолечение, до размера на разходите, които НЗОК заплаща за съответното здравно обслужване, ако е извършено на територията на България. В случай че стойността на предоставеното в друга държава-членка здравно обслужване е по-малка от стойността, която НЗОК заплаща за съответното здравно обслужване, ако е извършено на територията на България, на пациента се възстановяват не повече от действително направените разходи.
При подадено искане за предварително разрешение комисията в ЦУ на НЗОК служебно проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004 са изпълнени по отношение на искането на човека за предварително разрешение. Когато тези условия са изпълнени, НЗОК дава предварителното разрешение съгласно посочения регламент, освен ако пациентът изрично декларира, че желае разрешението да бъде издадено по реда на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.
Какви са условията за финансиране на прием в клиника в чужбина?
