Христо Христов е на 30 години, строителен инженер по професия и баща на шестмесечно бебе. Занимава се със социално предприемачество и системата за оказване на първа долекарска помощ iHELP е неговата голяма страст. “Вярвам, че тази система може да промени много неща в България. Идеята не е да се прави алтернатива на спешната помощ, а да се допълни нейната роля с помощта на доброволни спасители”, споделя Христо Христов специално за в. “Доктор”.

- Г-н Христов, какво ви накара да се заемете с разпространението на платформата iHELP в България?

- За кратко живях в чужбина. В Лондон се запознах с човека, който е създал мрежата за взаимопомощ iHELP. Бях на негова презентация. Това, което чух, ме накара да настръхна. По данни на Европейския съвет по ресусцитация внезапното спиране на сърцето е една от водещите причини за смърт на континента - около 20% от всички смъртни случаи. Тъй като след спиране на сърцето трябва да се направи незабавна кардиопулмонална ресусцитация от свидетел на индицента или дефибрилация, а това обикновено не се случва. 

Казах на създателя на системата, че имам интерес да положа основите на тази мрежа за взаимопомощ и в България. След няколко месеца това стана факт. 

- Какво представлява платформата iHELP?

- Основната цел на платформата е да изгради глобална мрежа за взаимопомощ. А чрез мобилното приложение iHELP, което е безплатно, да дадем възможност на всеки човек да потърси помощ и да съкратим времето, за което може да му се окаже подкрепа. Направихме проучване за колко време средно в България пристига екип на “Спешна помощ”. Оказа се, че е от 15 до 20 минути. Този времеви интервал не се различава много и в западните страни. Проблемът е, че когато на човек му спре сърцето, от третата минута започват да умират мозъчните му клетки, а до осмата минута този човек вече е починал. Няма никакъв шанс да дочака линейката, ако няма наблизо човек, който да се опита да поддържа жизнените му показатели до идването на медицински екип.

Това, което правим чрез iHELP, е да изградим тази мрежа от семейства, приятели, обикновени граждани, които имат нужните познания, плюс професионални спасители, лекари. Тук говорим за първа помощ, за действия, които може да направи човек с двете си ръце, ако е изкарал обучение. Изобщо 

не става въпрос за интубации 

и някакви сложни интервенции. Обединявайки се в тази мрежа чрез iHELP, само за пет секунди след натискане на едно бутонче алармираме телефон 112, спешните контакти от семейството, които потребителят е добавил в системата, и изпращаме информация до всички обучени спасители в радиус от 500 м. Целта е максимално бързо някой да се отзове, за да помогне на човек със сърдечен арест или в друго състояние, докато пристигне линейката. По никакъв начин iHELP не е създаден, за да поеме ролята на “Спешна помощ”, а за да я допълни. 

- iHELP е приложение за телефон. Когато си го изтеглим, какво трябва да направим?

- Приложението е абсолютно безплатно за теглене. Когато го изтеглите, може да добавите три спешни телефона, за да ги алармирате неограничен брой пъти през интернет. За съжаление, есемесите, които даваме като възможност за алармиране, се заплащат. Но ние се стремим чрез социално-отговорни компании като “Байер”, “М-Тел”, ДСК да изградим тази мрежа и да бъде безплатно за потребителите. 

Благодарение на “Байер” обучаваме също глухи хора и в неравностойно положение. Направихме и първото обучение в средно училище в София - това е 17-о СУ “Даме Груев”. Лека-полека мрежата ни расте. Но независимо че iHELP е кауза, че спасява много човешки животи, е необходим финансов ресурс за поддържането на тази система. Постарали сме се цената да е символична за крайния потребител, като сме се обърнали за подкрепа от бизнеса.

- Доколкото разбирам, в мрежата iHELP влизат и потенциалните спасители, и хора с риск за живота.

- Има две категории потребители. Едните биха използвали системата, ако евентуално се нуждаят от помощ. Може дори да не е свързано със сърдечен проблем, а само с главоболие, с начален стадий на здравословно оплакване. Другата група са спасителите на iHELP, които може да бъдат лекари, медицински сестри, както и пожарникари, полицаи и обикновени граждани, които обаче са обучени да оказват долекарска помощ. 

Представете си следната ситуация - излязъл съм с приятел и внезапно той припада, 

но аз не знам как се оказва долекарска помощ. За да помогна на моя приятел, мога да се обадя на телефон 112. Времето, което ще ми отнеме, за да им обясня ситуацията, е от 4 до 5 минути. След това трябва да викам за помощ някой от минувачите или да се обадя на познат лекар да ме посъветва какво да правя. 

Но ако съм потребител на iHELP, всичко това ще направя само за пет секунди, като чрез интернет ще се изпрати и точното ми местоположение. Наблизо може да има лекар, който, ако не е в системата, може никога да не разбере, че някой само на 100 метра се е нуждаел от помощ. Но ако е включен в системата, може да го алармираме и той да се притече на помощ.

- Като включен в системата, спасителят задължен ли е да се отзове?

- Никой спасител не работи за iHELP. Всичко е на доброволни начала. Човекът си живее според навиците, които е изградил - ходи на училище, на работа, на кино, на театър. Но е възможно някой наблизо да го помоли за помощ чрез приложението. Алармата казва “Искате ли да помогнете” и спасителят отговаря с “да” или с “не”. Ние не задължаваме никого да помага. Всеки сам си преценява. 

- В Габрово вече е минал пилотният проект на iHELP. Какви са резултатите?

- Аз съм роден в Габрово и започнах оттам, за да докажа, че един технологичен проект може да започне и от по-малък град, не само от столицата. Проектът мина пилотно и продължава да се развива в Габрово благодарение на кмета - г-жа Таня Христова. Тя повярва в iHELP и в екипа ни. Започнахме с изграждането на мрежа от доброволци, които обучавахме да оказват първа долекарска помощ. 

В Габрово имаме над 1500 спасители

Отворихме системата и за другите граждани, след като изградихме мрежата от доброволци. Посещаваме училища и даваме знания за iHELP и за това как се дава първа помощ, защото тази информация рано или късно ще се наложи да се използва. Първата помощ преди години е била задължителна дисциплина в средните училища. Моите родители са учили това в гимназията. Ние се стремим да влезем във всички училища и да говорим за първа помощ в часовете на класа.

Всеки ден БЧК и други частни организации дават знания в тази насока. Обучените поемат по своя път, но никой не знае къде са те и при нужда не може да ги повика. Ако ги обединим с това приложение, ще дадем по-сигурна среда за живот. 

- Има ли нещо, което пречи на iHELP да се разрасне?

- Това е факторът страх. Имаше хора, които обучихме, но не пожелаха да влязат в системата. Приложението може да се използва след 5 или 6 години или никога да не се използва. Но може да спаси живот, когато се наложи. 

В момента в съзнанието на българина медицинска помощ може да се потърси само от системата 112. Но е въпрос на време да се разбере и да се наложи iHELP като допълваща тази система. За да стане това обаче, трябва време и постоянство. 

За цяла Европа мрежата от доброволци и потребители на iHELP е над 28 000 души. В България са над 2700 души. Мрежата започна от Словения, след това премина в България и в момента се развива в Сърбия, Австрия и Германия. Постепенно тази мрежа се разраства. Още малко хора са включени, но резултатите са достатъчно обнадеждаващи, за да продължим.  

- Към какво се стремите?

- Аз съм максималист. Надявам се да влезем във всяко семейство, българите да чуят за iHELP, да разберат идеята и да създадат сигурност за своите близки. Искам iHELP да бъде в паметта на всеки телефон.

Специално в София стартирахме кампанията “Пазители на сърца”.

Поставихме си за цел през 2018 г. да обучим 5000 млади родители на долекарска помощ за бебе, дете и възрастен човек. Но главно ги обучаваме на долекарска помощ за деца. Вече бройката на доброволците е над 1200. Лично аз ги наричам “Пазители на сърца”. Без тях системата няма да работи. Вярвам, че ще се справим с целта в София те да станат 5000 в следващите седем месеца. На 23 февруари ще имаме голямо обучение на глухи хора, защото телефон 112 никога не е работил за тях. Чрез приложението iHELP не е нужно да говориш, за да алармираш хората около теб. 

- Работите ли за поставяне на външни дефибрилатори на обществени места?

- Имаме карта с всички дефибрилатори. За съжаление, в България това са само дефибрилатори в болниците. Наскоро една компания закупи дефибрилатор от нас. Такива предпазни мерки вземат само чуждестранни компании в България, чийто начин на мислене е европейски. Надяваме се тепърва да навлизат автоматични дефибрилатори на обществени места. За да ги използваш, не трябва да си медицинско лице. Апаратът сам установява дали човекът има нужда от него и едва тогава се задейства.  

- Какви са условията, за да станеш iHELP спасител?

- Всички хора от 14-годишна възраст нагоре, които са обучени да правят сърдечен масаж и изкуствено дишане на възрастен, дете и бебе, които знаят как се вади език, могат да станат спасители при нас. Така нареченото гълтане на език е всъщност запушване на дихателните пътища от падането на основата на езика. Аз самият съм помагал на двама души, които имаха паднали корени на езиците. Нужно е само да се издърпа главата максимално назад, а брадичката нагоре.  

Освен фактора страх, който пречи на хората да се включат в системата, роля играе и факторът незнание. На курсовете за водачи на моторни превозни средства се дават задължително и познания за оказване на първа долекарска помощ. Лично аз подцених това обучение преди време и много хора го подценяват до момента, в който попаднат в ситуация, в която се чувстват безпомощни.

В iHELP имаме ръководство за оказване на първа помощ. Освен че искаме да алармираме, ние искаме и да образоваме. Във всеки момент даваме информация къде е най-близката болница или спешен център. Приложението може да ви отведе до него. Може предварително да зададете локации, защото инфарктите стават най-често в домовете ни. Тогава директно алармирате системата 112 и системата iHELP. Стремим се максимално да усъвършенстваме системата и да я опростим. Тя работи и с обикновени джиесем апарати. На тях има SOS бутони, с които да си служат възрастни хора, неползващи смарт устройства. Чрез този бутон може и да разговаря със спешен номер. Не ограничаваме хората, които не ползват модерни телефони. Опитваме да обхванем всички. 

Д-р Димитър Шандурков: Не е нужно да си професор, за да направиш сърдечен масаж

Д-р Шандурков е роден на 28 февруари 1983 г. в Габрово. Завършва Медицинския университет в София, и в момента специализира спешна медицина. Работил е в Клиниката по анестезиология и активно лечение на “Майчин дом”. От 2010 г. е в Центъра за спешна медицинска помощ-София. Дългогодишен лектор е към БЧК. Отскоро работи в болница “Лозенец”. Д-р Шандурков е един от обучителите на iHELP по проекта “Пазители на сърца. Мисия София”.

- Д-р Шандурков, какво трябва да направим, когато видим паднал на улицата човек, за да му помогнем?

- Голяма част от хората са минавали на обучения по даване на първа долекарска помощ, например в шофьорските курсове. За някои от нас в училище е имало подобно обучение или на работа са организирани курсове по трудова медицина.

В даването на първа долекарска помощ няма нищо страшно. Но все пак трябва да знаем какво правим. Има огромен шанс човек да оцелее при животозастрашаващо състояние, ако му се окаже долекарска помощ. В България битува митът, че трябва да си професор едва ли не, за да тръгнеш да помагаш на човек в безпомощно състояние. Страхуват се, че може да влошат състоянието на пострадалия. 

В действителност не е точно така. Първото нещо, което трябва да направим, когато видим паднал човек на улицата, е да установим дали е в безсъзнание или не. Тогава се реагира според ситуацията. Ако е в безсъзнание, трябва да се провери дали е жив - има ли дишане и пулс. Ако е жив, се привежда в стабилно странично положение. Ако не, се прави вид реанимация. Идеята на iHELP е да се помогне, докато дойде специализиран екип. По този начин шансът на болния да оживее се увеличава няколко пъти. 

- Това не значи, че iHELP е алтернатива на “Спешна помощ” нали така?

- Да, идеята на iHELP не е да замести системата 112 и “Спешна помощ”. Хората, обучени да дават първа долекарска помощ, не се правят на медици. Те влизат в ролята на доброволни спасители, когато приложението на телефона им покаже, че има пострадал в близките 500 метра. Всъщност iHELP е програма за взаимопомощ. 

- На какво обучавате доброволците във вашите курсове в София “Пазители на сърца”?

- На първа долекарска помощ. Първото нещо е как да се приведе човек в стабилно странично положение. Второто, при липса на витални показатели - спряло дишане - как да се прави кардиопулмонална ресусцитация, тоест индиректен сърдечен масаж и изкуствено дишане.  

- При какви състояния човек изпада в безсъзнание и до колко минути нашата намеса ще бъде ефективна?

- Причините за изпадане в безсъзнание са много. От момента, в който човек е неконтактен, трябва да се провери дали е жив. Ако е жив, е желателно да се завърти настрани, за да изтекат повърнати материи (стомашно съдържимо, кръв) и да не попаднат в дихателните пътища. В противен случай човекът може да се задуши и да умре. 

А времето, през което има смисъл да се дава долекарска помощ, е три до пет минути. След това започват масово да умират мозъчните клетки и в един момент човекът изпада в мозъчна смърт. Понеже няма никакъв шанс от три до пет минути след изпадането в безсъзнание да дойде специализирана спешна помощ, в това е смисълът на приложението iHELP и на мрежата от доброволни спасители. Дори и в развитите европейски страни и в САЩ екипите на “Спешна помощ” не могат да пристигнат за толкова кратко време. Затова там постоянно се правят курсове за първа долекарска помощ. След осмата, най-много след десетата минута настъпва мозъчна смърт. Разбира се, има отделни случаи, описани в литературата, но те са изключително редки. 

- Какви са правилата при сърдечен масаж и обдишване?

- На курсистите казваме, когато правят реанимация, да спазват съотношение 30:2. Това означава 30 индиректни масажи на сърцето чрез притискане на гръдния кош с две ръце и 2 обдишвания. На обученията показваме как това се прави върху манекени, включително и на манекен бебе. Освен това курсистите едни на други си правят сърдечен масаж и изкуствено дишане. По този начин те се убеждават, че не е страшно, че не се изисква кой знае какво, но пък спасява човешкия живот. 

- Какви хора се записват на курсовете за първа долекарска помощ?

- На курсовете, на които съм лектор, се включват предимно млади хора. Те имат интерес да се научат и това много ме радва. Не очаквах младите да са толкова активни. Има няколко институции в България, които провеждат такова обучение, но не съгласуват нещата помежду си. Специално за София започна програмата “Пазители на сърца. Мисия София”, в която се включват млади семейства, майки, бащи и при тях акцентът е оказване на първа помощ на деца.  

В сайта на iHELP се вижда, че досега по програмата в София са обучени над 1200 души. Програмата стартира в Габрово и там има много повече доброволни спасители. Предполагам, че с времето ще има все по-голям успех и в София. Напредваме. Хубаво е спасителите да са повече. Но понякога не е важна бройката им, а къде се намират в момент, когато някой търси помощ. Може да има 100 обучени хора в жк. “Младост”, но да няма обучени в жк. “Люлин”. Тогава на пострадал в “Люлин” няма кой да се притече на помощ.  

Мара КАЛЧЕВА