Множествената склероза е болест и на младите хора

Мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за е за­бо­ля­ва­не на цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма. Тя ув­реж­да за­щит­на­та об­вив­ка на нер­ви­те (нев­ро­ни­те), ко­и­то пре­да­ват съ­об­ще­ния до всич­ки час­ти на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм, ка­то иг­ра­ят осо­бе­на ро­ля по от­но­ше­ние кон­т­ро­ли­ра­не­то на мус­кул­на­та и се­тив­на­та дей­ност. Смя­та се, че мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за е ав­то­и­мун­но за­бо­ля­ва­не, ко­е­то оз­на­ча­ва, че имун­на­та сис­те­ма на ор­га­низ­ма за­поч­ва да ата­ку­ва са­ма се­бе си. За­дъл­бо­ча­ва­не­то на ув­реж­да­не­то на за­щит­на­та об­вив­ка на нер­ви­те, на­ри­ча­на ми­е­лин, во­ди до про­цес, из­вес­тен под на­и­ме­но­ва­ни­е­то де­ми­е­ли­ни­за­ция, при кой­то об­вив­ка­та пос­те­пен­но се раз­па­да.

Та­ка те­зи нер­ви пос­те­пен­но за­губ­ват спо­соб­ност­та си да пре­да­ват съ­об­ще­ния. Съ­об­ще­ни­я­та “из­ти­чат” от нер­ви­те, къ­де­то е за­поч­нал про­цес на де­ми­е­ли­ни­за­ция, по­доб­но на за­гу­ба­та на елек­т­ри­чес­ки ток в не­и­зо­ли­ран ка­бел. С “из­ти­ча­не­то” на съ­об­ще­ни­я­та ин­фор­ма­ци­я­та ста­ва не­дос­та­тъч­на и пог­реш­на, ко­е­то до­веж­да до все по-го­ля­мо зат­руд­не­ние за кон­т­ро­ли­ра­не на мус­ку­ли­те или оп­ре­де­ле­ни се­тив­ни дей­нос­ти в раз­лич­ни­те час­ти на тя­ло­то.

Кои нер­ви се ди­е­ми­ли­ни­зи­рат, в как­ва пос­ле­до­ва­тел­ност и с как­ва ско­рост е раз­лич­но при от­дел­ни­те ин­ди­ви­ди, та­ка че съ­от­вет­на­та за­гу­ба на мус­ку­лен или се­ти­вен кон­т­рол съ­що ши­ро­ко ва­ри­ра. До­ри ко­га­то има ув­реж­да­не на ми­е­ли­на, той се въз­с­та­но­вя­ва пос­те­пен­но (т.е. има про­я­ва на ре­ми­е­ли­ни­за­ция) пос­ред­с­т­вом вът­реш­ни­те ме­ха­низ­ми на ор­га­низ­ма на въз­с­та­но­вя­ва­не. Съ­що та­ка “въз­па­ле­ни­е­то” в об­ласт­та на ув­реж­да­не­то чес­то пъ­ти на­ма­ля­ва с те­че­ние на вре­ме­то.

При мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за ско­рост­та на въз­с­та­но­вя­ва­не е по-бав­на от ско­рост­та на ув­реж­да­не на ми­е­ли­на, за­то­ва ув­реж­да­не­то се за­дъл­бо­ча­ва все по­ве­че и по­ве­че и със­то­я­ни­е­то на цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма се вло­ша­ва. То­ва ув­реж­да­не во­ди до об­ра­зу­ва­не­то на пла­ки и по­ра­же­ния, ко­и­то при­е­мат фор­ма­та на мно­жес­т­во пет­нис­ти бе­ле­зи (от­там и на­и­ме­но­ва­ни­е­то мно­жес­т­ве­на скле­ро­за) с про­я­ви на де­ми­е­ли­ни­за­ция.

Спо­ред ста­тис­ти­ка­та ди­аг­но­за мно­жес­т­ве­на скле­ро­за по­лу­ча­ват обик­но­ве­но хо­ра на въз­раст меж­ду 20 и 50 го­ди­ни и по прин­цип то­ва за­бо­ля­ва­не се смя­та за бо­лест на мла­ди­те хо­ра.  Бо­лест­та мо­же да се про­я­ви и из­вън то­зи въз­рас­тов об­х­ват, но е по-мал­ко ве­ро­ят­но, ма­кар да не е не­въз­мож­но да по­лу­чи­те по­доб­на ди­аг­но­за, ако сте под 20 или над 50 го­ди­ни.

По­ве­че­то из­с­лед­ва­ния со­чат, че по-го­лям брой же­ни, от­кол­ко­то мъ­же, би­ват ди­аг­нос­ти­ци­ра­ни с то­ва за­бо­ля­ва­не (съ­от­но­ше­ни­е­то 1,7 на 1 е най-чес­то сре­ща­но­то в из­с­лед­ва­ни­я­та). Съ­що та­ка то по-чес­то се сре­ща при хо­ра от бя­ла­та, от­кол­ко­то при хо­ра от чер­на­та аф­ри­кан­с­ка ра­са (аф­ро-ка­риб­ци­те) или при хо­ра с ази­ат­с­ки про­из­ход. От ге­ог­раф­с­ка глед­на точ­ка хо­ра, ко­и­то жи­ве­ят в ге­ог­раф­с­ки ши­ри­ни с по-уме­рен и хла­ден кли­мат, по-чес­то се раз­бо­ля­ват от мно­жес­т­ве­на скле­ро­за, до­ка­то бо­лест­та е по-ряд­ко сре­ща­на в тро­пич­ни­те и суб­т­ро­пич­ни­те об­лас­ти на све­та.
 
СИМПТОМИТЕ СА ШИРОКООБХВАТНИ И ИЗМЕНЧИВИ
 
Сим­п­то­ми­те на мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за са мно­го и те се по­я­вя­ват в по-го­ля­ма или по-мал­ка сте­пен. Ня­кои от тях са по-ома­ло­мо­ща­ва­щи, дру­ги пре­диз­вик­ват по-го­ля­мо не­у­доб­с­т­во. Те мо­гат да включ­ват нап­ри­мер: проб­ле­ми с ури­ни­ра­не­то и чрев­ни­те фун­к­ции; бол­ки и про­ме­ни в се­ти­ва­та и за­ма­я­ност; умо­ра; поз­на­ва­тел­ни и ум­с­т­ве­ни проб­ле­ми и деп­ре­сия; проб­ле­ми с под­виж­ност­та; го­вор­ни зат­руд­не­ния и зат­руд­не­ния с хра­не­не­то, как­то и проб­ле­ми със зре­ни­е­то и слу­ха.

Ов­ла­дя­ва­не­то на сим­п­то­ми­те при то­ва за­бо­ля­ва­не чес­то е мно­го сло­жен про­цес. Те мо­гат да бъ­дат ши­ро­ко­об­х­ват­ни и тол­ко­ва из­мен­чи­ви, че чес­то пъ­ти изис­к­ват раз­но­об­раз­ни стра­те­гии: про­ме­ни в на­чи­на на жи­вот, ме­ди­ка­мен­тоз­ни те­ра­пии, пси­хо­ло­ги­чес­ка или кон­сул­тан­т­с­ка под­к­ре­па, под­хо­дя­щи фи­зи­чес­ки, го­вор­ни и ра­бот­ни те­ра­пии, упот­ре­ба на обо­руд­ва­не, мо­ди­фи­ка­ции на окол­на­та сре­да, как­то и хи­рур­гич­на на­ме­са при ня­кои слу­чаи.

Най-об­що ка­за­но, труд­но е да се раз­поз­нае кои са оби­чай­ни­те сим­п­то­ми на бо­лест­та, ако под оби­чай­ни се имат пред­вид оне­зи, ко­и­то при­със­т­ват пос­то­ян­но при все­ки бо­лен. В дейс­т­ви­тел­ност ед­на от ха­рак­те­рис­ти­ки­те на мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за е про­мен­ли­вост­та на сим­п­то­ми­те, ко­я­то е ре­зул­тат от раз­лич­ни­те за­сег­на­ти от бо­лест­та час­ти на нер­в­на­та сис­те­ма.
 
Ня­кои хо­ра пре­жи­вя­ват един или два прис­тъ­па и пос­ле дъл­ги го­ди­ни не се по­я­вя­ват но­ви сим­п­то­ми. В дру­га­та край­ност са хо­ра, ко­и­то са под­ло­же­ни на поч­ти неп­ре­къс­нат прог­ре­си­ращ ход, без яс­но за­бе­ле­жи­ми ре­ми­сии или прис­тъ­пи, из­ра­зен в об­що вло­ша­ва­не, би­ло то на се­тив­ни­те или на мус­кул­ни­те фун­к­ции, или и на две­те ед­нов­ре­мен­но. Меж­ду те­зи две край­нос­ти е най-чес­то сре­ща­ни­ят мо­дел на мно­жес­т­ве­на скле­ро­за, кой­то се със­тои от крат­ки пе­ри­о­ди на прис­тъ­пи, раз­г­ра­ни­че­ни от по-дъл­ги пристъпи на час­тич­но въз­с­та­но­вя­ва­не, т.е. ре­ми­сии.
 
НЯМА РАДИКАЛНО ЛЕЧЕНИЕ НА МНОЖЕСТВЕНАТА СКЛЕРОЗА
 
До днес не съ­щес­т­ву­ва на­уч­но до­ка­за­но ефек­тив­но ле­кар­с­т­во про­тив мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за. Все още по­я­ва­та на бо­лест­та не мо­же да бъ­де пре­дот­в­ра­те­на, ма­кар спе­ци­а­лис­ти­те да зна­ят, че при кръв­ни род­ни­ни по пра­ва ли­ния има по-го­лям риск от за­бо­ля­ва­не. Ко­га­то ле­ка­ри или дру­ги здрав­ни слу­жи­те­ли го­во­рят за ле­че­ние на то­ва за­бо­ля­ва­не, те ня­мат пред­вид трай­но из­ле­ку­ва­не.

Съ­щес­т­ву­ват ня­кои на­чи­ни за по­доб­ря­ва­не на със­то­я­ни­е­то ка­то об­лек­ча­ва­не на да­ден сим­п­том или ефек­ти­те от не­го; пре­дот­в­ра­тя­ва­не или на­ма­ля­ва­не на сте­пен­та или про­дъл­жи­тел­ност­та на прис­тъ­па; съ­дейс­т­вие за по-ран­но­то за­поч­ва­не на ре­ми­сия, как­то и про­мя­на на раз­лич­ни ас­пек­ти в на­чи­на на жи­вот, ко­я­то ще по­мог­не на бол­ния да се спра­вя по-доб­ре с бо­лест­та. 

Про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та при бол­ни­те от мно­жес­т­ве­на скле­ро­за е срав­ни­тел­но близ­ка до та­зи на ос­та­на­ла­та част от на­се­ле­ни­е­то. Оку­ра­жи­те­лен е и фак­тът, че от 60-те го­ди­ни на ХХ век на­сам уве­ли­ча­ва­не­то на про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та на бол­ни­те от мно­жес­т­ве­на скле­ро­за се дви­жи с по-бър­зи тем­по­ве, от­кол­ко­то при ос­та­на­ла­та част от на­се­ле­ни­е­то. 
 
ЗАБОЛЯВАНЕТО НЕ Е ИНФЕКЦИОЗНО

Пос­лед­ни­те из­с­лед­ва­ния за раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за со­чат, че бро­ят на опи­са­ни­те слу­чаи е по-го­лям в срав­не­ние с пре­диш­ни из­с­лед­ва­ния в съ­ща­та или по­доб­на ге­ог­раф­с­ка зо­на, т.е. бол­ни­те от мно­жес­т­ве­на скле­ро­за се уве­ли­ча­ват. Та­ка нап­ри­мер бол­ни­те от то­ва за­бо­ля­ва­не във Ве­ли­коб­ри­та­ния се е уд­во­ил през пос­лед­ни­те три де­се­ти­ле­тия. 

На­ла­га се оба­че да уточ­ним - то­ва не оз­на­ча­ва, че по­ве­че­то хо­ра са “хва­на­ли” мно­жес­т­ве­на скле­ро­за (тя не е ин­фек­ци­оз­но за­бо­ля­ва­не) или че има ня­как­ва дру­га при­чи­на (нас­лед­с­т­ве­на или пре­диз­ви­ка­на от окол­на­та сре­да), ко­я­то да е по­ро­ди­ла то­зи по-го­лям брой за­бо­ле­ли. По мне­ни­е­то на спе­ци­а­лис­ти уве­ли­че­ни­е­то се дъл­жи на ня­кол­ко фак­то­ра: Час­тич­ни­те по­доб­ре­ния в здрав­на­та сис­те­ма и по-спе­ци­ал­но въз­мож­нос­ти­те за прег­лед при нев­ро­лог, са до­ве­ли до уве­ли­ча­ва­не броя на хо­ра­та, офи­ци­ал­но и пра­вил­но ди­аг­нос­ти­ци­ра­ни.

В до­пъл­не­ние, въз­мож­но е да се е уве­ли­чи­ла и въз­мож­ност­та за ди­аг­нос­ти­ци­ра­не, т.е. хо­ра, за­бо­ле­ли от мно­жес­т­ве­на скле­ро­за, да са ди­аг­нос­ти­ра­ни на по-ран­на въз­раст в срав­не­ние с пре­диш­ни­те пе­ри­о­ди. Наб­лю­да­ва се зас­та­ря­ва­не на на­се­ле­ни­е­то и по-го­ля­ма про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та, ко­е­то е до­ве­ло до уве­ли­ча­ва­не на броя на хо­ра­та на въз­раст меж­ду 25 и 65 го­ди­ни, ко­га­то е най-ве­ро­ят­но да се по­я­ви бо­лест­та. Бол­ни­те от мно­жес­т­ве­на скле­ро­за днес имат мно­го по-го­ля­ма про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та, от­кол­ко­то в ми­на­ло­то. Се­га те жи­ве­ят приб­ли­зи­тел­но 11 го­ди­ни по-дъл­го в срав­не­ние с хо­ра­та, бо­ле­ду­ва­ли от нея пре­ди три де­се­ти­ле­тия.
 
ПРИЧИНИТЕ СА НЕИЗВЕСТНИ

При­чи­ни­те за то­ва за­бо­ля­ва­не все още не са из­вес­т­ни. Смя­та се, че най-ве­ро­ят­на­та при­чи­на е ком­би­на­ция от ге­не­тич­ни фак­то­ри и осо­бе­нос­ти на об­к­ръ­жа­ва­ща­та сре­да.  Из­с­лед­ва­не на ед­но­яйч­ни близ­на­ци, при ко­и­то еди­ни­ят или и два­ма­та са бол­ни от мно­жес­т­ве­на скле­ро­за, е най-си­гур­ни­ят на­чин та­зи те­о­рия да бъ­де про­ве­ре­на. Бла­го­да­ре­ние на из­с­лед­ва­не­то ста­ва яс­но, че ге­не­тич­ни­те фак­то­ри със­тав­ля­ват меж­ду 30 и 35 про­цен­та, а осо­бе­нос­ти­те на об­к­ръ­жа­ва­ща­та сре­да - око­ло 65-70 про­цен­та от об­щия дял при­чи­ни за въз­ник­ва­не на бо­лест­та. Ня­ма ед­на-един­с­т­ве­на при­чи­на, ко­я­то да обус­ла­вя за­бо­ля­ва­не­то мно­жес­т­ве­на скле­ро­за.
 
ПРИ ЖЕНИТЕ БОЛЕСТТА СЕ СРЕЩА ПО-ЧЕСТО

Ка­то ця­ло, жените по­ве­че по­лу­ча­ват та­зи ди­аг­но­за и съ­от­но­ше­ни­е­то е 1,7 към 1 в пол­за на неж­ния пол. Съ­що та­ка, же­ни­те би­ват ди­аг­нос­ти­ци­ра­ни на по-ран­на въз­раст и сле­до­ва­тел­но се наб­лю­да­ва още по-го­ля­ма раз­ли­ка в по­ло­во­то съ­от­но­ше­ние при въз­раст под 30 го­ди­ни, т.е. има мно­го по­ве­че же­ни под та­зи въз­раст, бол­ни от мно­жес­т­ве­на скле­ро­за, от­кол­ко­то мъ­же.

С нап­ред­ва­не­то на въз­раст­та оба­че при мъ­же­те мно­го по-чес­то се по­я­вя­ват пър­ви­те сим­п­то­ми на за­бо­ля­ва­не­то (след 40 го­ди­ни), как­то и по-чес­то раз­ви­ват прог­ре­сив­ния му тип. На­пъл­но въз­мож­но е част от те­зи раз­ли­чия да са свър­за­ни с би­о­ло­гич­ни­те или хор­мо­нал­ни­те осо­бе­нос­ти на по­ло­ве­те, ма­кар ес­тес­т­во­то на по­доб­на връз­ка да не е още из­ця­ло изяс­не­но.

Кол­ко­то до вто­рия въп­рос, из­к­лю­че­ние са хо­ра­та с по­доб­ни на мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за сим­п­то­ми на по-ран­на въз­раст, ко­и­то оба­че би­ват ди­аг­нос­ти­ци­ра­ни след пет­на­де­сет­го­диш­на въз­раст. Ако вие или ня­кой ваш поз­нат има­те сим­п­то­ми, по­доб­ни на те­зи на мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за, на пет­на­де­сет го­ди­ни или на по-ран­на въз­раст ве­ро­ят­ност­та да сте бол­ни от та­зи бо­лест е мно­го мал­ко. Сим­п­то­ми­те тряб­ва оба­че да бъ­дат прос­ле­де­ни, тъй ка­то мно­го дру­ги за­бо­ля­ва­ния имат по­доб­ни на те­зи на мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за. Про­я­ва­та им по-чес­то е слу­чай­на и епи­зо­дич­на, но ня­кои от тях мо­гат да бъ­дат мно­го се­ри­оз­ни, а съв­сем мал­ка част да се ока­жат фа­тал­ни, ако не бъ­дат ле­ку­ва­ни.

Те­зи сход­ни със­то­я­ния са по-чес­то сре­ща­ни от съ­щин­с­ко­то за­бо­ля­ва­не мно­жес­т­ве­на скле­ро­за при де­ца­та и юно­ши­те. Съ­щес­т­ву­ват и дру­ги сим­п­то­ми, ко­и­то се наб­лю­да­ват при юно­ши­те и де­ца­та и при ко­и­то про­це­сът на де­ми­е­ли­ни­за­ция на­веж­да на ми­съл­та за връз­ка с мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за, но те не са свър­за­ни със са­мо­то за­бо­ля­ва­не, из­к­лю­чи­тел­но ряд­ко сре­ща­ни са и обик­но­ве­но са нас­ледстве­ни. Най-важ­но­то оба­че е, че имат раз­ли­чен ге­не­ти­чен про­фил от то­зи, кой­то се свър­з­ва с та­зи бо­лест.