Множествената склероза е заболяване на централната нервна система. Тя уврежда защитната обвивка на нервите (невроните), които предават съобщения до всички части на човешкия организъм, като играят особена роля по отношение контролирането на мускулната и сетивната дейност. Смята се, че множествената склероза е автоимунно заболяване, което означава, че имунната система на организма започва да атакува сама себе си. Задълбочаването на увреждането на защитната обвивка на нервите, наричана миелин, води до процес, известен под наименованието демиелинизация, при който обвивката постепенно се разпада.
Така тези нерви постепенно загубват способността си да предават съобщения. Съобщенията “изтичат” от нервите, където е започнал процес на демиелинизация, подобно на загубата на електрически ток в неизолиран кабел. С “изтичането” на съобщенията информацията става недостатъчна и погрешна, което довежда до все по-голямо затруднение за контролиране на мускулите или определени сетивни дейности в различните части на тялото.
Кои нерви се диемилинизират, в каква последователност и с каква скорост е различно при отделните индивиди, така че съответната загуба на мускулен или сетивен контрол също широко варира. Дори когато има увреждане на миелина, той се възстановява постепенно (т.е. има проява на ремиелинизация) посредством вътрешните механизми на организма на възстановяване. Също така “възпалението” в областта на увреждането често пъти намалява с течение на времето.
При множествената склероза скоростта на възстановяване е по-бавна от скоростта на увреждане на миелина, затова увреждането се задълбочава все повече и повече и състоянието на централната нервна система се влошава. Това увреждане води до образуването на плаки и поражения, които приемат формата на множество петнисти белези (оттам и наименованието множествена склероза) с прояви на демиелинизация.
Според статистиката диагноза множествена склероза получават обикновено хора на възраст между 20 и 50 години и по принцип това заболяване се смята за болест на младите хора. Болестта може да се прояви и извън този възрастов обхват, но е по-малко вероятно, макар да не е невъзможно да получите подобна диагноза, ако сте под 20 или над 50 години.
Повечето изследвания сочат, че по-голям брой жени, отколкото мъже, биват диагностицирани с това заболяване (съотношението 1,7 на 1 е най-често срещаното в изследванията). Също така то по-често се среща при хора от бялата, отколкото при хора от черната африканска раса (афро-карибците) или при хора с азиатски произход. От географска гледна точка хора, които живеят в географски ширини с по-умерен и хладен климат, по-често се разболяват от множествена склероза, докато болестта е по-рядко срещана в тропичните и субтропичните области на света.
СИМПТОМИТЕ СА ШИРОКООБХВАТНИ И ИЗМЕНЧИВИ
Симптомите на множествената склероза са много и те се появяват в по-голяма или по-малка степен. Някои от тях са по-омаломощаващи, други предизвикват по-голямо неудобство. Те могат да включват например: проблеми с уринирането и чревните функции; болки и промени в сетивата и замаяност; умора; познавателни и умствени проблеми и депресия; проблеми с подвижността; говорни затруднения и затруднения с храненето, както и проблеми със зрението и слуха.
Овладяването на симптомите при това заболяване често е много сложен процес. Те могат да бъдат широкообхватни и толкова изменчиви, че често пъти изискват разнообразни стратегии: промени в начина на живот, медикаментозни терапии, психологическа или консултантска подкрепа, подходящи физически, говорни и работни терапии, употреба на оборудване, модификации на околната среда, както и хирургична намеса при някои случаи.
Най-общо казано, трудно е да се разпознае кои са обичайните симптоми на болестта, ако под обичайни се имат предвид онези, които присъстват постоянно при всеки болен. В действителност една от характеристиките на множествената склероза е променливостта на симптомите, която е резултат от различните засегнати от болестта части на нервната система.
Някои хора преживяват един или два пристъпа и после дълги години не се появяват нови симптоми. В другата крайност са хора, които са подложени на почти непрекъснат прогресиращ ход, без ясно забележими ремисии или пристъпи, изразен в общо влошаване, било то на сетивните или на мускулните функции, или и на двете едновременно. Между тези две крайности е най-често срещаният модел на множествена склероза, който се състои от кратки периоди на пристъпи, разграничени от по-дълги пристъпи на частично възстановяване, т.е. ремисии.
НЯМА РАДИКАЛНО ЛЕЧЕНИЕ НА МНОЖЕСТВЕНАТА СКЛЕРОЗА
До днес не съществува научно доказано ефективно лекарство против множествената склероза. Все още появата на болестта не може да бъде предотвратена, макар специалистите да знаят, че при кръвни роднини по права линия има по-голям риск от заболяване. Когато лекари или други здравни служители говорят за лечение на това заболяване, те нямат предвид трайно излекуване.
Съществуват някои начини за подобряване на състоянието като облекчаване на даден симптом или ефектите от него; предотвратяване или намаляване на степента или продължителността на пристъпа; съдействие за по-ранното започване на ремисия, както и промяна на различни аспекти в начина на живот, която ще помогне на болния да се справя по-добре с болестта.
Продължителността на живота при болните от множествена склероза е сравнително близка до тази на останалата част от населението. Окуражителен е и фактът, че от 60-те години на ХХ век насам увеличаването на продължителността на живота на болните от множествена склероза се движи с по-бързи темпове, отколкото при останалата част от населението.
ЗАБОЛЯВАНЕТО НЕ Е ИНФЕКЦИОЗНО
Последните изследвания за разпространението на множествената склероза сочат, че броят на описаните случаи е по-голям в сравнение с предишни изследвания в същата или подобна географска зона, т.е. болните от множествена склероза се увеличават. Така например болните от това заболяване във Великобритания се е удвоил през последните три десетилетия.
Налага се обаче да уточним - това не означава, че повечето хора са “хванали” множествена склероза (тя не е инфекциозно заболяване) или че има някаква друга причина (наследствена или предизвикана от околната среда), която да е породила този по-голям брой заболели. По мнението на специалисти увеличението се дължи на няколко фактора: Частичните подобрения в здравната система и по-специално възможностите за преглед при невролог, са довели до увеличаване броя на хората, официално и правилно диагностицирани.
В допълнение, възможно е да се е увеличила и възможността за диагностициране, т.е. хора, заболели от множествена склероза, да са диагностирани на по-ранна възраст в сравнение с предишните периоди. Наблюдава се застаряване на населението и по-голяма продължителност на живота, което е довело до увеличаване на броя на хората на възраст между 25 и 65 години, когато е най-вероятно да се появи болестта. Болните от множествена склероза днес имат много по-голяма продължителност на живота, отколкото в миналото. Сега те живеят приблизително 11 години по-дълго в сравнение с хората, боледували от нея преди три десетилетия.
ПРИЧИНИТЕ СА НЕИЗВЕСТНИ
Причините за това заболяване все още не са известни. Смята се, че най-вероятната причина е комбинация от генетични фактори и особености на обкръжаващата среда. Изследване на еднояйчни близнаци, при които единият или и двамата са болни от множествена склероза, е най-сигурният начин тази теория да бъде проверена. Благодарение на изследването става ясно, че генетичните фактори съставляват между 30 и 35 процента, а особеностите на обкръжаващата среда - около 65-70 процента от общия дял причини за възникване на болестта. Няма една-единствена причина, която да обуславя заболяването множествена склероза.
ПРИ ЖЕНИТЕ БОЛЕСТТА СЕ СРЕЩА ПО-ЧЕСТО
Като цяло, жените повече получават тази диагноза и съотношението е 1,7 към 1 в полза на нежния пол. Също така, жените биват диагностицирани на по-ранна възраст и следователно се наблюдава още по-голяма разлика в половото съотношение при възраст под 30 години, т.е. има много повече жени под тази възраст, болни от множествена склероза, отколкото мъже.
С напредването на възрастта обаче при мъжете много по-често се появяват първите симптоми на заболяването (след 40 години), както и по-често развиват прогресивния му тип. Напълно възможно е част от тези различия да са свързани с биологичните или хормоналните особености на половете, макар естеството на подобна връзка да не е още изцяло изяснено.
Колкото до втория въпрос, изключение са хората с подобни на множествената склероза симптоми на по-ранна възраст, които обаче биват диагностицирани след петнадесетгодишна възраст. Ако вие или някой ваш познат имате симптоми, подобни на тези на множествената склероза, на петнадесет години или на по-ранна възраст вероятността да сте болни от тази болест е много малко. Симптомите трябва обаче да бъдат проследени, тъй като много други заболявания имат подобни на тези на множествената склероза. Проявата им по-често е случайна и епизодична, но някои от тях могат да бъдат много сериозни, а съвсем малка част да се окажат фатални, ако не бъдат лекувани.
Тези сходни състояния са по-често срещани от същинското заболяване множествена склероза при децата и юношите. Съществуват и други симптоми, които се наблюдават при юношите и децата и при които процесът на демиелинизация навежда на мисълта за връзка с множествената склероза, но те не са свързани със самото заболяване, изключително рядко срещани са и обикновено са наследствени. Най-важното обаче е, че имат различен генетичен профил от този, който се свързва с тази болест.
Горещи
Коментирай