Омбудсманът Диана Ковачева сезира министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков, защото в институцията отново постъпват жалби и сигнали на обезпокоени пациенти, лекари и магистър-фармацевти, че от 1 април т.г. много възрастни хора, пациенти с увреждания и най-вече деца, може да останат без своевременно преписаното им антибиотично лечение.
Омбудсманът подчертава, че няма никаква информация дали проблемите в електронната система за предписване и отпускане на лекарствени продукти са преодолени, но е категорична, че дори и тогава остават нерешени голяма част от поставените от граждани, лекари и магистър-фармацевти въпроси.
Повод за писмото на обществения защитник е изтичането на определения в Преходните и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти срок (1 април 2024 г.), след който изписването на антибиотици ще става само с електронна рецепта.
Проф. Ковачева припомня многобройните проблеми, пред които бяха изправени гражданите, а също и медицинските специалисти, случаите на нарушени права на пациенти, както и професионалните права на лекари и магистър-фармацевти, станали повод за напрежение и конфронтация в здравния сектор и изразява безпокойството си, че това може да се повтори след 1 април 2024 г.
„Бих искала да изразя притеснението си от възможността да бъдат нарушени професионални права на лекари, в това число в напреднала възраст, които нямат договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и съответно не разполагат с необходимия софтуер, както и с нает персонал, който би могъл вместо тях да работи с него, а също и най-вече правото на техните пациенти на своевременен и гарантиран достъп до лечение“, посочва омбудсманът.
Диана Ковачева отново обръща внимание, че сред срещащите затруднения при електронното предписване има възрастни педиатри, които след пенсионирането си работят на индивидуални практики за специализирана медицинска помощ и че те нямат договор с НЗОК, съответно не разполагат с нает персонал, което би застрашило своевременното започване на антибиотично лечение при децата, а то е решаващо за овладяване на заболяването и предотвратяване на усложнения.
„Бих искала да отбележа и че разработеното мобилно приложение също не решава изцяло посочените по-горе проблеми, предвид изискването за наличие на електронен подпис и технически познания за използването му; необходимостта от съвместим с него хардуер (компютър за първоначалното му активиране и смартфон или таблет за използването му) и др. В жалбите си лекари и техни близки основателно сочат, че не разполагат нито с електронен подпис, нито с необходимия хардуер, както и с умения за работа с тях и за което обръщат внимание, че няма отношение към квалификацията им като лекари, но прегражда възможността им да лекуват. Лекари, използващи смартфон на една от търговските марки, сочат невъзможността софтуерът на мобилното приложение да бъде инсталиран на техния смартфон“, пише още омбудсманът.
Посочва и други проблеми – наличието на стабилна интернет връзка, която е задължително условие за функционалността на приложението. Проф. Ковачева подчертава в някои малки и отдалечени населени места в страна (в зависимост от мобилния оператор или доставчик) такава интернет връзка липсва, допълва и че такъв проблем с прекъсвания на услугата е възможен дори и в големите градове.
Омбудсманът отново алармира, че има лекари по дентална медицина, които не работят по договор със Здравната каса и съответно не разполагат с необходимата техника и софтуер за работа с Националната здравноинформационна система. Подчертава още, че ветеринарните лекари също използват лекарствени продукти за хуманна употреба за лечение на домашни животни.
„В жалбата си до омбудсмана магистър-фармацевт, който уточнява, че работи в малка аптека, обръща внимание, че на много възрастни магистър-фармацевти в малките населени места им е трудно да работят с компютър, но за сметка на това могат да регистрират рецепти на хартиен носител в хартиен дневник. Отбелязвайки ползата от електронни рецепти посочва, че е уместно паралелното използване на електронни и хартиени рецепти за период от поне 10 години и като пример сочи практиката в Англия“, пише Диана Ковачева и настоява за задълбочено разглеждане на поставените проблеми.
Тя обръща внимание и на необходимостта за регламентиране в дългосрочен план на възможността тези лекарствени продукти да могат да се предписват както на електронен, така и на хартиен носител, с което да бъде гарантирано правото на пациентите на достъп до лечение, както и професионалните права на медицинските специалисти.
