Пациентите с диабет тип 2, които имат пълна дъвкателна функция, са със значително по-ниско ниво на кръвна захар от пациентите, чиято способност за ефективно дъвчене е нарушена. Това установява изследователят от университета в Бъфало Мехмет А. Ескан - клиничен асистент в Катедрата по пародонтия и ендодонтия в Училището по дентална медицина в университета в Бъфало.
Ретроспективното проучване разглежда данните, събрани от 94 пациенти с диабет тип 2, които били прегледани в амбулаторна клиника в болница в Истанбул, Турция. Пациентите били разделени на две групи: първата включвала пациенти с добра „оклузална функция“ (достатъчно зъби), поставени правилно и осъществяващи контакт по такъв начин, че човек да може добре да дъвче храната си. Нивото на кръвната захар на тази група е било 7,48. Хората от втората група не можели да дъвчат добре заради липса на някои или всички зъби. Нивото на кръвната им захар била почти с 2% по-високо - 9,42.
„Докато хапвате от бургера си, няколко неща започват да се случват, обяснява Ескан. - Храносмилането - процесът, чрез който тялото извлича хранителни вещества от храната, започва, когато дъвченето стимулира производството на слюнка. Хранителните вещества, които са важни за намаляване на нивата на кръвната захар, включват фибри, които се набавят до голяма степен чрез дъвчене на подходящи храни. Дъвченето стимулира реакции в червата, които водят до повишена секреция на инсулин, и хипоталамуса, които насърчават усещането за ситост, което води до по-малък прием на храна. Яденето на по-малко храна намалява вероятността от наднормено тегло, което е основен рисков фактор за развитие на диабет 2.”
Обръщането на внимание към здравето на устната кухина наскоро стана част от подхода за управление на диабета, заедно с насърчаването на пациентите да поддържат здравословно тегло, да се хранят правилно и да спрат да пушат.
Драматичното подобрение в случай на пациент, описано в проучване от 2020 г., ръководено съвместно от Ескин, илюстрира потенциалната полза от подобряване на оклузалната функция чрез зъбни импланти и подходящо фиксирано възстановяване. Пациент с T2D, чиято дъвкателна функция е била силно увредена поради липсващи зъби, първоначално е имал кръвна захар 9,1. Пациентът се хранел с помощта на бутилка и приемал бебешка храна. Четири месеца след лечението, поддържано от имплант в цялата уста, нивото на глюкозата на пациента спаднала до 7,8, а след 18 месеца намаляла до 6,2.
