Проф. д-р Васил Анастасов e един от доайените на съдовата хирургия у нас. Специалист със световно признание. Автор е на повече от 220 научни публикации. Ръководител е на Клиниката по съдова хирургия и ангиология в Университетската болница “Св. Георги” в Пловдив. Основател е на Националното дружество по съдова хирургия и ангиология. Изнася лекции във Франция, Италия и Белгия. Той е с над 40-годишен стаж в областта на съдовата хирургия, с повече от 30 хиляди операции. В момента освен работата в болница “Св. Георги” оглавява и Катедрата по съдова хирургия на Медицински университет - Пловдив.
“За разлика от много хирурзи, родени в аристократични лекарски семейства, проплаква през 1944 г. в бедна каракачанска колиба край Бяло море, до яслите... Сам научава няколко езика - свободно ползва цели 6! Досега никой в нищо не го е подкрепял. Всичко е постигнал благодарение на собствената си воля и желание за изява.
Още третокурсник, създава първия кръжок по анестезиология във ВМИ - Пловдив. Почти не излиза от операционната зала, учи се на най-тежката и благородна професия, на най-трудното изкуство - хирургията. Извършва над 1000 средно тежки и тежки операции годишно. Над 60 от тях са пластични реконструкции на аортни аневризми. Често дарява и кръв, но спира, след като през 1988 г. се заразява от пациент с хепатит В - бликнала от артерията му кръв пръсва в окото му.
Дълбоко религиозен е и не го крие. Нещо повече - вярва в съществуването не само на Бог, но и на други светове”, пише с много респект към специалиста виртуоз в “Книга за българските хирурзи” д-р Тотко Найденов.
- Проф. Анастасов, среща ли се елефантиазата, позната повече като слонска болест, в България?
- Това е болестно състояние на лимфната система, което е свързано със затруднение на връщането на лимфата по лимфните съдове към сърцето. Основните причини може да ги разделим на две групи. Една голяма група са вродени заболявания на лимфните възли и на лимфните съдове, а втората - придобити такива заболявания. По отношение на вродените заболявания, те засягат по-често женския пол и се проявяват под някакви форми, като малък процент от случаите се явяват непосредствено след раждането или в първите години след него.
Другите, т.нар. по-късни форми, се проявяват в пубертета, а още по-късната - наречена тардива - след 35-годишна възраст.
- Какви могат да бъдат причините за придобитите заболявания?
- Те могат да бъдат най-различни. Това е паразитно заболяване, среща се предимно в Африка, там, където има един паразит филария, който се предава и пренася от насекомите, заразява лимфните пътища, възпалява лимфните възли и ги блокира. С течение на времето лимфата не може да преминава, застоява се, краката започват да отичат, в началото в подбедриците и ходилата. С времето този оток се разширява още по-нагоре. В началото е мек на пипане, след това става твърда кожа, твърдо подкожие.
- Само на едно място ли остава отокът?
- Не, има случаи, когато обема целия крак, прехвърля се и на другия крак, даже заема и долната половина на тялото.
- Възможно ли е да се излекува?
- Лечението е много трудно, включва две основни групи - консервативно и оперативно. Тогава, когато знаем причината, първо се насочваме към използване на медикаменти. Ако се касае за травма на голям лимфен съд, той може да се възстанови оперативно. Ако се касае за прекъсване при голяма операция при незлокачествено заболяване, също може да се възстанови оперативно. Когато използваме медикаменти, това е
вид профилактика и борба с познати причинители
За съжаление обаче малко са случаите, когато се успява с такива лимфовенозни стенози да се заобиколи мястото на препятствието и да се стигне до отичането, до връщането на лимфата.
- С физиотерапия или мануална техника постига ли се резултат - например лимфотокът да се подобри?
- Основната част от лечението е именно компресивно притискане от периферията нагоре, т.е. изцеждане на лимфата от периферията към сърцето. Това може да стане мануално, което изисква всеки ден по 3-4 пъти на ден да се правят “изцеждащи” масажи от периферията, от основата на крайника, независимо дали е долен, или горен крайник. Другото средство, заедно с правенето на масажи, е да се носи еластична превръзка. Най-напред може да бъде от обикновен еластичен бинт, със слаба сила на стягане, но след това се заменя от гумени бинтове, които се навиват сутрин и се свалят чак когато засегнатият болен легне вечер да спи.
Тези бинтове трябва да се носят постоянно.
- Сами можем ли да си правим масажи?
- С тях шега не бива, много трябва да се внимава. Има случаи, когато лимфедемът е съчетан с венозно заболяване - имам предвид разширени вени.
- Отново ли жените са повече засегнати?
- Да, клиничният ми опит показва това. Над 37% от българките страдат от разширени вени. Те са вследствие на генетични фактори, стоящи и седящи професии, определени спортове. Най-често при жените с фамилна обремененост се проявяват след първата бременност и се задълбочават при следваща. В такива случаи съветваме пациентките да не пристъпват към операция, ако планират следващо раждане. Има различни начини за лечение на съдовите болести, които могат да са медикаментозни или оперативни, в зависимост от стадия. Има и модерни методи, като
миниинвазивната хирургия, която щади пациентите
и те се възстановяват по-бързо и ефективно.
- Как можем да си помогнем?
- Ефективни срещу разширените вени са определени спортове. Идеално е бързото енергично ходене, но поне 5 км дневно. На второ място е плуването, следва го карането на велосипед. Има обаче и активности, които увреждат вените - като вдигането на тежести, както и професии, свързани с тежък физически труд.
При работа, свързана с повече седене зад бюрото, може да се практикува ходене “на място”. Интересна практика е, но дава добри резултати. Пристъпването от крак на крак, докато се стои в офиса пред компютъра, раздвижва кръвообращението и облекчава вените. Освен това е добре на всеки час да се става и ходи на пръсти. Помага, а и е по-добре от хирургична интервенция.
Люба МОМЧИЛОВА
