Простатната хипертрофия засяга много от мъжете

Ду­ма­та прос­та­та про­из­хож­да от две гръц­ки ду­ми: “про” - пред­с­тав­ка, оз­на­ча­ва­ща “пред”, и гла­го­ла “стоя”. На­ре­че­на е та­ка, за­що­то се на­ми­ра пред пи­коч­ния ме­хур. Пред­с­тав­ля­ва мал­ка ко­ну­со­вид­на жле­за, раз­по­ло­же­на пред и под пи­коч­ния ме­хур бли­зо до сте­на­та на пра­во­то чер­во.

През прос­та­та­та пре­ми­на­ва урет­ра­та. През урет­ра­та пък пре­ми­на­ва ури­на­та от пи­коч­ния ме­хур към пе­ни­са. През прос­та­та­та съ­що пре­ми­на­ва и еяку­ла­ци­он­ни­ят ка­нал и се от­ва­ря в урет­ра­та.

Прос­та­та­та е раз­по­ло­же­на бли­зо до го­ле­ми кръ­во­нос­ни съ­до­ве и нер­ви, от­го­вор­ни за дей­ност­та на пе­ни­са. То­ва раз­по­ло­же­ние не съз­да­ва ни­как­ви проб­ле­ми, ако жле­за­та е здра­ва. Бли­зо до нея са раз­по­ло­же­ни сфин­к­тер­ни­те мус­ку­ли, ко­и­то кон­т­ро­ли­рат ури­ни­ра­не­то. Два са ос­нов­ни­те сфин­к­тер­ни мус­ку­ли. Ако и два­та са ув­ре­де­ни, мо­же да се за­гу­би кон­т­ро­лът над ури­ни­ра­не­то.

През дет­с­т­во­то прос­та­та­та не е по-го­ля­ма от гу­мич­ка на мо­лив. През пу­бер­те­та тя бър­зо на­рас­т­ва до раз­мер на кес­тен или орех и при­е­ма пи­ра­ми­дал­на фор­ма. С та­зи про­мя­на нас­тъп­ват и дру­ги, ка­то про­мя­на на раз­ме­ра на по­ло­ви­те ор­га­ни, му­ти­ра­не на гла­са и окос­мя­ва­не на тя­ло­то под въз­дейс­т­ви­е­то на мъж­кия хор­мон тес­тос­те­рон, про­из­веж­дан от тес­ти­си­те. От то­зи хор­мон за­ви­си не са­мо на­рас­т­ва­не­то на прос­та­та­та, но и ней­на­та фун­к­ция.

След пу­бер­те­та прос­та­та­та дос­ти­га нор­мал­ни­те за въз­рас­т­ни­те раз­ме­ри - приб­ли­зи­тел­но 5 см (0,6 см) 3,5 см. Те­зи раз­ме­ри ос­та­ват до пет­де­сет­го­диш­на въз­раст, ко­га­то за­поч­ват да се уве­ли­ча­ват от­но­во.
Не е изяс­не­но за­що на та­зи въз­раст се уве­ли­ча­ва прос­тат­на­та жле­за. Мно­го уче­ни смя­тат, че то­ва е в ре­зул­тат от ком­би­на­ци­я­та на ста­ре­е­не­то с про­мя­на­та на мъж­ки­те хор­мо­ни.

То­ва пос­те­пен­но на­рас­т­ва­не пре­диз­вик­ва чес­то пъ­ти за­бо­ля­ва­не­то прос­тат­на хи­пер­т­ро­фия, при ко­е­то уве­ли­че­на­та прос­та­та зат­руд­ня­ва ури­ни­ра­не­то, ка­то при­тис­ка урет­ра­та. Та­зи доб­ро­ка­чес­т­ве­на хи­пер­т­ро­фия по­ра­зя­ва го­лям про­цент от мъ­же­те.

Фун­к­ци­я­та на прос­та­та­та не е на­пъл­но изяс­не­на, как­то смя­тат мно­зи­на. Из­вес­т­но е оба­че, че ос­нов­на­та й дей­ност е да под­по­ма­га реп­ро­дук­ци­я­та.
Прос­та­та­та от­де­ля теч­ност, ко­я­то пред­с­тав­ля­ва 80 на сто от се­мен­на­та теч­ност. Тя съ­дър­жа спер­ма - ма­кар че тряб­ва да от­бе­ле­жим, че спер­ма­та не се об­ра­зу­ва в прос­та­та­та, а в тес­ти­си­те.

Теч­ност­та, об­ра­зу­ва­на в прос­та­та­та, съ­дър­жа хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва, ко­и­то оси­гу­ря­ват оце­ля­ва­не­то на спер­ма­то­зо­и­ди­те след еяку­ла­ция. Тя е с оп­ре­де­ле­на ки­се­лин­ност, оп­ти­мал­на за ак­тив­ност­та на спер­ма­то­зо­и­ди­те. То­ва по­ма­га на спер­ма­та да дос­тиг­не до яй­цек­лет­ка­та и да я оп­ло­ди. Сле­до­ва­тел­но прос­тат­на­та теч­ност по­ма­га за пре­ми­на­ва­не­то на спер­ма­та и под­дър­жа жиз­не­ност­та на спер­ма­то­зо­и­ди­те.

Прос­та­та­та про­из­веж­да пос­то­ян­но та­зи теч­ност и я съх­ра­ня­ва за мо­мен­та, в кой­то е не­об­хо­ди­ма. Обик­но­ве­но тя не мо­же да из­те­че. След еяку­ла­ция жле­за­та от­но­во об­ра­зу­ва та­зи теч­ност и въз­с­та­но­вя­ва за­па­си­те си.

Тес­ти­си­те, а не прос­та­та­та, са ос­нов­ни­те жле­зи в със­та­ва на реп­ро­дук­тив­на­та сис­те­ма. Те про­из­веж­дат мъж­кия хор­мон тес­тос­те­рон, при­чи­ня­ващ окос­мя­ва­не­то на тя­ло­то, уде­бе­ля­ва­не­то на гла­са и раз­ви­ти­е­то на ге­ни­та­ли­и­те.

Прос­та­та­та не учас­т­ва в ни­то ед­на от те­зи фун­к­ции. Оба­че, ос­вен от­де­ля­не­то на прос­тат­на теч­ност, тя слу­жи ка­то кла­па, поз­во­ля­ва­ща на спер­ма­та и ури­на­та да про­ти­чат в же­ла­на­та по­со­ка.
 
РА­ДИ­КАЛ­НА­ТА ПРОС­ТА­ТЕК­ТО­МИЯ Е БЕЗ­БО­ЛЕЗ­НЕ­НА

При опе­ра­ци­я­та се от­с­т­ра­ня­ват жле­за­та, се­меп­ро­во­ди­те, част от урет­ра­та в бли­зост до пи­коч­ния ме­хур. Кра­ят на пи­коч­ния ме­хур се свър­з­ва с рад­во­е­ния край на урет­ра­та. Про­дъл­жи­тел­ност­та на опе­ра­ци­я­та е око­ло два-три ча­са.

Хи­рур­гич­ни­те под­хо­ди са два - рет­ро­пу­би­сен и пе­ри­не­а­лен.

ПРИ РЕТ­РО­ПУ­БИС­НА­ТА ПРОС­ТА­ТЕК­ТО­МИЯ

хи­рур­ги­чес­ки­ят раз­рез се из­вър­ш­ва в ко­рем­на­та ку­хи­на и хи­рур­гът дос­ти­га до жле­за­та от­зад (рет­ро) на пу­бис­на­та кост. Ос­вен прос­та­та­та се от­с­т­ра­ня­ват и се­меп­ро­во­ди­те, част от урет­ра­та и близ­кос­то­я­щи­те лим­ф­ни въз­ли.
 

ПРИ ПЕРИНЕ­АЛ­НА­ТА ПРОС­ТА­ТЕК­ТО­МИЯ

жле­за­та се дос­ти­га през пе­ри­не­у­ма, об­ласт­та меж­ду скро­ту­ма и ану­са. При то­зи под­ход лим­ф­ни­те въз­ли ос­та­ват не­по­кът­на­ти по­ра­ди не­въз­мож­ност на хи­рур­га да дос­тиг­не до тях.
 

КОЙ ПОД­ХОД Е ПО-ДО­БЪР?

Из­бо­рът за­ви­си от ре­ди­ца фак­то­ри, ка­то ос­нов­ни­ят е пред­по­чи­та­не­то на хи­рур­га. Рет­ро­пу­бис­ни­ят има две се­ри­оз­ни пре­дим­с­т­ва пред пе­ри­не­ал­ния. Пър­во, ко­га­то се из­пол­з­ва рет­ро­пу­бис­на­та тех­ни­ка се за­паз­ват по­ве­че от нер­в­ни­те влак­на, не­об­хо­ди­ми за ерек­ция. Вто­ро, при та­зи тех­ни­ка е по-мал­ка въз­мож­ност­та от за­гу­ба на кон­т­рол вър­ху ури­ни­ра­не­то. За­то­ва в по­ве­че­то слу­чаи се из­пол­з­ва рет­ро­пу­бис­ни­ят под­ход.
Ра­ди­кал­на­та прос­та­тек­то­мия не се смята за бо­лез­не­на опе­ра­ция бла­го­да­ре­ние на анес­те­зи­о­ло­зи­те, ко­и­то пред­пис­ват упой­ка по вре­ме на опе­ра­ци­я­та, и обез­бо­ля­ва­щи ле­кар­с­т­ва за пос­то­пе­ра­ци­он­ния пе­ри­од.
 
ЗА ВЪЗ­НИК­ВА­НЕ НА ПРОС­ТА­ТИ­ТА ИМА МНО­ГО ПРИ­ЧИ­НИ

По дан­ни на ста­тис­ти­ка­та след 50-55-го­диш­на въз­раст все­ки тре­ти мъж се сблъс­к­ва със за­бо­ля­ва­ния на прос­та­та­та. Ос­т­ро­то или хро­нич­но­то въз­па­ле­ние на прос­та­та­та мо­же да е пре­диз­ви­ка­но от раз­лич­ни при­чи­ни. Има ин­фек­ци­о­зен и не­ин­фек­ци­о­зен прос­та­тит - т.е. зас­той­на фор­ма. Тя чес­то въз­ник­ва след про­дъл­жи­тел­но при­ну­ди­тел­но въз­дър­жа­ние. Дъл­жи се и на прак­ти­ку­ва­но­то от ня­кои пар­т­ньо­ри за­дър­жа­не на по­ло­вия акт.

Чес­то се случ­ва мъ­же­те с проб­ле­ми в ин­тим­ния жи­вот да чу­ят от ле­ка­ря, че при­чи­на за всич­ки бе­ди е прос­та­ти­тът. В дейс­т­ви­тел­ност неви­на­ги ерек­тил­ни­те на­ру­ше­ния и прос­та­ти­тът са свър­за­ни. А та­зи ди­аг­но­за има прос­то обяс­не­ние - ле­ка­рят съ­що тряб­ва да пе­че­ли, та до­ри от ле­че­ни­е­то на мни­ми за­бо­ля­ва­ния.

За­веж­да­щи­ят ка­тед­ра в Кли­ни­ка­та по уро­ло­гия и опе­ра­тив­на неф­ро­ло­гия на Рус­кия дър­жа­вен ме­ди­цин­с­ки уни­вер­си­тет, про­фе­сор Ев­сей Ма­зо от­бе­ляз­ва: “За да се пос­та­ви ди­аг­но­за прос­та­тит, е не­об­хо­ди­мо дос­та про­дъл­жи­тел­но и под­роб­но из­с­лед­ва­не, ня­кол­ко важ­ни ана­ли­за. Ди­аг­но­за­та не мо­же да се пос­та­ви още при пър­во­то по­се­ще­ние при ле­ка­ря. А ако ди­аг­но­за­та не е пос­та­ве­на, ня­ма как да се ле­ку­ва”.
За­то­ва тряб­ва да се тър­сят доб­ри спе­ци­а­лис­ти, на ко­и­то мо­же да се има до­ве­рие.
 
ОТ­ГО­ВОР­НОСТ­ТА ЗА ЛЕ­ЧЕ­НИЕ Е ЛИЧ­НА

Кол­ко­то и да е стран­но, за да из­бе­ре­те под­хо­дя­що­то за вас ал­тер­на­тив­но ле­че­ние, пър­во, тряб­ва да се за­поз­на­е­те доб­ре с кон­вен­ци­о­нал­ни­те те­ра­пии. Важ­но е да раз­бе­ре­те кои са съв­ре­мен­ни­те кон­вен­ци­о­нал­ни на­чи­ни на ле­че­ние на за­бо­ля­ва­не­то, за­що ва­ши­ят ле­кар ги пре­по­ръч­ва и как­ва е пол­за­та и вре­да­та от тях. До­ри да чув­с­т­ва­те, че ще пред­по­че­те­те ал­тер­на­тив­ни­те ме­то­ди, за ва­ше доб­ро сте длъж­ни да про­ве­ри­те всич­ки въз­мож­нос­ти за ле­че­ние.

Мно­го са из­точ­ни­ци­те, от които мо­же­те да на­у­чи­те как­то за кон­вен­ци­о­нал­ни­те, та­ка и за ал­тер­на­тив­ни­те ле­че­ния. В биб­ли­о­те­ки­те и кни­жар­ни­ци­те се на­ми­рат мно­го съв­ре­мен­ни, на­пи­са­ни на дос­тъ­пен език кни­ги, съ­дър­жа­щи ин­фор­ма­ция за за­бо­ля­ва­ни­я­та нап прос­та­та­та и въз­мож­ни­те ле­че­ния. Ва­ши­ят ле­кар мо­же да ви пре­дос­та­ви цен­на ин­фор­ма­ция за кон­вен­ци­о­нал­ни­те на­чи­ни на ле­че­ние. Ко­га­то го­во­ри­те с не­го, не се ко­ле­бай­те да го по­пи­та­те и за ал­тер­на­тив­ни­те ме­то­ди.

Той мо­же да е имал па­ци­ен­ти, ко­и­то са из­п­роб­ва­ли раз­лич­ни ал­тер­на­тив­ни те­ра­пии, или да поз­на­ва ле­чи­те­ли, прак­ти­ку­ва­щи ал­тер­на­тив­на ме­ди­ци­на. Имай­те пред­вид, че ни­ко­га ня­ма да от­к­ри­е­те ле­кар, кой­то да под­к­ре­пи же­ла­ни­е­то ви да се под­ло­жи­те на ал­тер­на­тив­на те­ра­пия. За­то­ва, ако из­бе­ре­те не­кон­вен­ци­о­нал­но ле­че­ние, ще тряб­ва да по­е­ме­те по-го­ля­ма от­го­вор­ност за със­то­я­ни­е­то си, от­кол­ко­то при из­бо­ра на кон­вен­ци­о­нал­но­то.
 
 МЕТАБОЛИТНАТА ТЕРАПИЯ ЦЕЛИ ОТСТРАНЯВАНЕ НА ТОКСИНИТЕ
 
Метаболитната терапия е съз­да­де­на въз ос­но­ва на схва­ща­не­то, че по­я­ва­та на ра­ко­во за­бо­ля­ва­не е ре­зул­тат от мно­го фак­то­ри и за­то­ва е не­об­хо­дим мно­го­фак­то­рен под­ход при ле­че­ни­е­то му. Включ­ва де­зин­ток­си­ка­ция на ор­га­низ­ма чрез про­чис­т­ва­не на де­бе­ло­то чер­во за от­с­т­ра­ня­ва­не на ток­си­ни­те, ко­и­то пре­чат на ме­та­бо­лиз­ма. При ан­ти­ра­ко­ви­те ди­е­ти се из­пол­з­ват ос­нов­но неп­ре­ра­бо­те­ни хра­ни, ви­та­ми­ни, ми­не­ра­ли и ен­зи­ми за про­чис­т­ва­не на ор­га­низ­ма, въз­с­та­но­вя­ва­не на ув­ре­де­ни­те тъ­ка­ни и сти­му­ли­ра­не на имун­на­та дей­ност.

При­ме­ри за ме­та­бо­лит­на те­ра­пия са:

Те­ра­пи­я­та на д-р Макс Джер­сън. В ос­но­ва­та й е из­пол­з­ва­не­то са­мо на еко­ло­гич­но чис­ти пло­до­ве и зе­лен­чу­ци и хра­ни­тел­ни до­бав­ки.

Те­ра­пи­я­та на д-р Уили­ам Кел­ли се със­тои от те­ра­пев­тич­но хра­не­не, ан­ти­ра­ко­ви до­бав­ки и пъл­на де­зин­ток­си­ка­ция на ор­га­низ­ма.

ШТе­ра­пи­я­та на д-р Ханс Ни­е­пер е ком­п­лек­с­на ме­та­бо­лит­но-хра­ни­тел­на. Тя включ­ва ди­е­та, хра­ни­тел­ни до­бав­ки, ле­кар­с­т­ва и дру­ги ве­щес­т­ва.
 
ХРАНАТА ПРАВИ ТЯЛОТО ПО-СИЛНО
 
Все по­ве­че из­с­лед­ва­ния по­каз­ват връз­ка­та меж­ду хра­на­та и ра­ка. За­то­ва има сми­съл все­ки бо­лен от рак на прос­та­та­та да си съз­да­де здра­вос­ло­вен хра­ни­те­лен ре­жим.

Хра­не­не­то е про­цес, при кой­то се при­е­мат под­хо­дя­що ко­ли­чес­т­во хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва за енер­гий­ни­те нуж­ди на ор­га­низ­ма. Ето как­во мо­же да пре­дос­та­ви здра­вос­лов­но­то хра­не­не на бол­ния от рак на прос­та­та­та:

Пра­вил­но­то хра­не­не оси­гу­ря­ва по-до­бър иму­ни­тет и по-доб­ро здра­ве. Доб­ре нах­ра­не­но­то тя­ло е по-сил­но от не­дох­ра­не­но­то.

Пра­вил­но­то хра­не­не по­ма­га за по-доб­ра ре­ак­ция към ле­че­ни­е­то и пра­ви па­ци­ен­ти­те по-ус­той­чи­ви към стра­нич­ни­те дейс­т­вия на ле­че­ни­е­то.

Доб­ро­то хра­не­не дос­та­вя на ор­га­низ­ма нуж­на­та енер­гия. Ле­че­ни­е­то на ра­ка на прос­та­та­та из­раз­ход­ва го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва енер­гия и за­то­ва е не­об­хо­дим доб­ре със­та­вен хра­ни­те­лен ре­жим.

При ле­че­ни­е­то на ра­ка мо­гат да бъ­дат раз­къ­са­ни ня­кои тъ­ка­ни. Ба­лан­си­ра­но­то хра­не­не ус­ко­ря­ва ле­че­ни­е­то на тъ­ка­ни­те и ги пред­паз­ва от раз­ру­ша­ва­не.

Без пра­вил­но­то хра­не­не про­те­и­ни­те, ви­та­ми­ни­те и дру­ги­те хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва в ор­га­низ­ма мо­гат да бъ­дат неп­ра­вил­но из­раз­ход­ва­ни. Пра­вил­но­то хра­не­не оси­гу­ря­ва съх­ра­ня­ва­не­то на те­зи ве­щес­т­ва.

Здра­вос­лов­на­та хра­на ог­ра­ни­ча­ва маз­ни­ни­те, ко­и­то из­г­леж­да имат от­но­ше­ние към раз­ви­ти­е­то на ра­ка на прос­та­та­та. По та­зи при­чи­на тя по­ма­га за ог­ра­ни­ча­ва­не­то на ра­ка.

Здра­вос­лов­на­та хра­на, ко­я­то спо­ред съв­ре­мен­ни­те пред­с­та­ви е бо­га­та на прес­ни пло­до­ве и зе­лен­чу­ци, дос­та­вя хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва, за­щи­та­ва­щи от рак.