С какво можем да заменим кръвта?

Пре­ли­ва­не­то на кръв е спа­си­ло жи­во­та на ми­ли­о­ни хо­ра. И все пак да се пре­ли­ва кръв е вред­но. Не­що по­ве­че - опас­но за жи­ов­та. А ни­ка­къв раз­т­вор, кой­то да за­ме­ни чер­ве­на­та теч­ност, те­ча­ща по на­ши­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве, за­се­га не е от­к­рит. Въп­ре­ки то­ва ле­ка­ри­те мо­гат да спа­сят жи­во­та на па­ци­ен­та, до­ри ко­га­то той е за­гу­бил 70 на сто от кръв­та си.
 
Мно­гос­те­пен­ни­те про­вер­ки, през ко­и­то ми­на­ва да­ре­на­та от до­но­ри­те кръв, мо­гат да на­ма­лят опас­ност­та и да от­де­лят та­зи, ко­я­то съ­дър­жа ви­ру­си­те на СПИН, хе­па­тит и ос­та­на­ли­те из­вес­т­ни бо­лес­ти. Но от чуж­ди те­ла, към ко­и­то ор­га­низ­мът ще се раз­бун­ту­ва в пър­ви­те ча­со­ве след пре­ли­ва­не­то, не мо­же да ви спа­си ни­как­ва про­вер­ка. “Днес ни­ко­го не ле­ку­ват с пре­ли­ва­не на кръв. Са­мо ди­ва­ци­те мо­же да пра­вят то­ва”, твър­дят би­о­ло­зи. Кръв­та съ­дър­жа чуж­ди бел­тъ­ци, ко­е­то во­ди до проб­ле­ми с иму­но­съв­мес­ти­мост­та.

Поч­ти сто го­ди­ни е дейс­т­ва­ла гру­ба­та схе­ма, спо­ред ко­я­то кръ­воп­ре­ли­ва­не е пра­ве­но в съ­от­вет­с­т­вие с гру­па­та кръв. Ко­га­то то­ва се пра­ви вед­нъж, ор­га­низ­мът твър­де ле­ко по­на­ся вли­ва­не­то на кръв­та. Мно­гок­рат­ни­те пре­ли­ва­ния оба­че во­дят до теж­ки пос­лед­с­т­вия.

ИМИ­ТА­ЦИЯ

Кръв не се пре­ли­ва, но без нея не мо­же. Са­мо че се­га пъ­тят от до­но­ра до па­ци­ен­та изис­к­ва мно­го по­ве­че вре­ме и пре­ми­на­ва през ла­бо­ра­то­рии. В тях кръв­та не са­мо се про­ве­ря­ва за ви­ру­си, но и се де­ли на ком­по­нен­ти, за да мо­же ед­на чет­върт да се слее с всич­ки най-вред­ни клет­ки. Обек­тив­но пог­лед­на­то, всич­ки ком­по­нен­ти на кръв­та пре­диз­вик­ват не­га­тив­на ре­ак­ция, но ко­га­то се из­пол­з­ва на час­ти, та­зи ре­ак­ция е по-сла­ба, от­кол­ко­то ако кръв­та се из­пол­з­ва из­ця­ло.

Стра­те­ги­я­та на днеш­на­та ме­ди­ци­на е да ос­та­вя са­мо най-цен­но­то - плаз­ма­та, ерит­ро­ци­ти­те и тром­бо­ци­ти­те. Ако е не­об­хо­ди­мо, те се из­пол­з­ват. Но по-доб­ре да не опи­ра­ме до те­зи цен­ни със­тав­ки на чо­веш­ка­та кръв. Ако е въз­мож­но, по-доб­ре е да се из­пол­з­ват прос­ти и ев­ти­ни за­мес­ти­те­ли.

В чо­веш­ка­та ис­то­рия до­се­га не е има­ло ни­то един раз­т­вор, кой­то на­пъл­но да ими­ти­ра всич­ки свойс­т­ва на кръв­та. Та­ка че за­мес­ти­тел на кръв­та в пъл­ния сми­съл на та­зи ду­ма за­се­га не съ­щес­т­ву­ва. И до­ри не се знае да­ли в обоз­ри­мо бъ­де­ще ще бъ­де съз­да­ден. А ка­то се има пред­вид, че днес и ис­тин­с­ка­та кръв се смя­та за вред­на, да се стре­мим да я за­ме­ним би би­ло стран­но. За­то­ва се­га по-доб­ре да го­во­рим не за за­мес­ти­тел на кръв­та, а за ана­лиз на със­то­я­ни­е­то на па­ци­ен­та и въз­мож­ност за нор­ма­ли­зи­ра­не на на­ру­ше­ни­я­та. Ле­ка­ри­те ре­ша­ват проб­ле­ми­те спо­ред въз­ник­ва­не­то им. За­то­ва са им не­об­хо­ди­ми и раз­лич­ни раз­т­во­ри.

Ко­га­то чо­век гу­би мно­го кръв, пър­ва­та смър­т­на опас­ност е па­да­не на кръв­но­то на­ля­га­не. В съ­до­ве­те ос­та­ва тол­ко­ва мал­ко теч­ност, че сър­це­то не е в със­то­я­ние да я дви­жи. За­гу­ба­та на теч­ност мо­же да се въз­с­та­но­ви с обик­но­вен фи­зи­о­ло­ги­чен раз­т­вор, ка­то с не­го се за­ме­ни без вся­как­ва вре­да до 30 про­цен­та от кръв­та. То­ва ще нор­ма­ли­зи­ра на­ля­га­не­то и ще дейс­т­ва два ча­са.

След то­ва се об­ра­зу­ва оток, пре­диз­ви­кан от фи­зи­о­ло­гич­ния раз­т­вор. Но ако в не­го се при­ба­вят най-прос­ти ве­щес­т­ва, та­ки­ва ка­то нап­ри­мер обик­но­ве­но би­то­во ни­шес­те, но на­ис­ти­на мно­го доб­ре очис­те­но и хи­ми­чес­ки мо­ди­фи­ци­ра­но, та­къв раз­т­вор мо­же да за­ме­ни до 50 про­цен­та от кръв­та за по-дъ­лъг срок. На­ля­га­не­то се за­дър­жа в нор­мал­ни гра­ни­ци и сър­це­то ня­ма да спре.

ПРЕ­ЛИ­ВА­НЕ­ТО НА КРЪВ­НА ПЛАЗ­МА ВРЪ­ЩА ЖИ­ВО­ТА

Вто­ра­та важ­на фун­к­ция на кръв­та е да пре­на­ся кис­ло­род. Всич­ки скан­да­ли око­ло “си­ня­та кръв” са свър­за­ни с мо­де­ли­ра­не­то на та­зи фун­к­ция на кръв­та, с опи­ти­те да се нап­ра­ви та­къв раз­т­вор, кой­то не са­мо за­пъл­ва кръ­во­нос­на­та сис­те­ма и поз­во­ля­ва на сър­це­то нор­мал­но да ра­бо­ти, но и ще пре­на­ся кис­ло­род от бе­ли­те дро­бо­ве до тъ­ка­ни­те.

Дъл­го вре­ме към то­зи въп­рос се под­хож­да­ше прос­то - кол­ко но­си­те­ли на кис­ло­род (ерит­ро­ци­ти) са за­гу­бе­ни, тол­ко­ва за­мес­ти­те­ли за въз­с­та­но­вя­ва­не на та­зи фун­к­ция тряб­ва да се да­дат. Прин­ци­път е кап­ка за кап­ка. Опи­тът по­каз­ва, че е мно­го слож­но да се въз­с­та­но­ви та­зи фун­к­ция на­пъл­но. Всич­ки съ­щес­т­ву­ва­щи днес за­мес­ти­те­ли на кръв­та, вклю­чи­тел­но “си­ня­та кръв”, не мо­гат да нап­ра­вят то­ва. На вто­ро мяс­то, тол­ко­ва ерит­ро­ци­ти в дейс­т­ви­тел­ност не са не­об­хо­ди­ми.

В кри­тич­на си­ту­а­ция на чо­ве­ка тряб­ва да се пре­лее раз­т­вор от би­то­ва ко­ла, да се пос­та­ви да лег­не и бър­зо да се от­ка­ра в бол­ни­ца. А там ве­че ле­ка­ри­те ще ре­шат как­во да пра­вят по-на­та­тък. Тех­ни­те гра­мот­ни дейс­т­вия мо­гат да спа­сят жи­во­та на па­ци­ен­та, до­ри ко­га­то той е за­гу­бил 70 про­цен­та от кръв­та си. Но в та­къв слу­чай ле­ка­ри­те по-ско­ро ще се сблъс­кат с проб­ле­ма за съ­сир­ва­не­то на кръв­та. Или се об­ра­зу­ва тромб, или кръв­та не се съ­сир­ва (хи­по­ко­а­гу­ла­ци­о­нен син­д­ром). Най-доб­ро­то сред­с­т­во, за да се пре­о­до­ле­ят те­зи проб­ле­ми е пре­ли­ва­не­то на кръв­на плаз­ма. След раж­да­не­то ня­кои же­ни по­лу­ча­ват кръ­во­из­ли­ви, ко­и­то с ни­що не мо­гат да бъ­дат спре­ни.

Доско­ро в та­ки­ва слу­чаи се пре­ли­ва­ше кръв, а то­ва е най-доб­рият на­чин да я уби­ят. За­губ­ва же­на­та три лит­ра и й пре­ли­ват точ­но три лит­ра. И ро­дил­ка­та уми­ра. Се­га в ро­дил­ни­те до­мо­ве при та­ки­ва спеш­ни слу­чаи пре­ли­ват кръв­на плаз­ма. Тя на­пъл­но ком­пен­си­ра за­гу­ба­та, но не и всич­ка­та кръв. При за­гу­ба на три лит­ра кръв на ро­дил­ка­та тряб­ва да се пре­лее 5-6 лит­ра фи­зи­о­ло­ги­чен раз­т­вор и ми­ни­мум 1,5 лит­ра до­нор­с­ка плаз­ма. Но в ни­ка­къв слу­чай не се пре­ли­ва кръв.

Плаз­ма­та е не­за­ме­ни­ма и в слу­ча­и­те, ко­га­то чо­век е за­гу­бил не тол­ко­ва мно­го кръв, но кръв­та му е от­ро­ве­на с ток­си­ни. Ти­пи­чен при­мер в то­ва от­но­ше­ние е за чо­век, по­пад­нал в зат­руп­ва­не, при ко­е­то ед­на­та му ръ­ка е при­тис­на­та, а част от тъ­ка­ни­те са ув­ре­де­ни, а дру­га част, по­ра­ди на­ру­ше­но кръ­вос­наб­дя­ва­не, за­поч­ва да за­ги­ва и се об­ра­зу­ват ток­си­ни. Опи­са­ни са мно­го слу­чаи, ко­га­то чо­век е сто­ял три дни с при­тис­на­та ръ­ка, до­ка­то са го ва­ди­ли от зат­руп­ва­не­то, и е бил жив и здрав. А вед­на­га след ка­то го из­важ­дат, той уми­ра пред очи­те на спа­си­те­ли­те си. За­що?

За­що­то хо­ра, ко­и­то са не­о­пит­ни, са мах­на­ли при­тис­ка­не­то и всич­ки нат­ру­па­ни ток­си­ни “нах­лу­ват” в ор­га­низ­ма, от­ра­вят го и го уби­ват. Пре­ди да се ос­во­бо­ди ръ­ка­та, тя тряб­ва ста­ра­тел­но да се пре­вър­же, за да не по­пад­нат ток­си­ни в ор­га­низ­ма, а след то­ва да се ос­во­бож­да­ва ръ­ка­та от при­тис­ка­не­то. В ни­ка­къв слу­чай не тряб­ва да се пос­тъп­ва по об­рат­ния ред. Не­за­ви­си­мо от впе­чат­ля­ва­щи­те ус­пе­хи при при­ла­га­не­то на кръв­на плаз­ма, тя съ­що крие опас­ност. В нея мо­же да има не­от­к­ри­ти или до­ри не­из­вес­т­ни ви­ру­си, мо­же да се съ­дър­жат мно­го бел­тъ­ци и дру­ги ве­щес­т­ва, ко­и­то са чуж­ди за ор­га­низ­ма на ре­ци­пи­ен­та.
 
БЪ­ДЕ­ЩЕ­ТО - БЕЗ ДО­НО­РИ ПО КРЪ­ВО­ДА­РЯ­ВА­НЕ
 
Пра­вил­но­то при­ла­га­не на ве­че съ­щес­т­ву­ва­щи­те сред­с­т­ва, раз­дел­но­то из­пол­з­ва­не на ком­по­нен­ти­те на кръв­та на­пъл­но ре­ша­ва проб­ле­ми­те, свър­за­ни с го­ле­ми кръ­во­за­гу­би. Но уче­ни­те и се­га ра­бо­тят над но­ви за­мес­ти­те­ли на кръв­та, за да пред­па­зят чо­ве­ка от те­зи опас­нос­ти, за ко­и­то ни­кой за­се­га не знае. При пре­ли­ва­не­то на ерит­ро­ци­ти, не­за­ви­си­мо от всич­ки про­вер­ки, ос­та­ва ма­кар и ни­що­жен риск па­ци­ен­та да бъ­де за­ра­зен с ХИВ, хе­па­тит или сто­ти­ци дру­ги ви­рус­ни за­бо­ля­ва­ния, ко­и­то се пре­да­ват по кръ­вен път. Но за глав­ния, за ос­нов­ния риск ни­кой не го­во­ри и не пи­ше - ние не зна­ем всич­ки бо­лес­ти, всич­ки опас­ни ви­ру­си и бак­те­рии. Пре­ли­вай­ки на па­ци­ен­та кой да е ком­по­нент на кръв­та, ние рис­ку­ва­ме да го за­ра­зим с ня­коя бо­лест, за ко­я­то са­мо не сме чу­ва­ли, за­що­то за нея не се пра­вят ни­как­ви тес­то­ве.

Вся­ка го­ди­на се от­к­ри­ва, че ви­ру­си, ко­и­то по-ра­но са се смя­та­ли за без­в­ред­ни, в дейс­т­ви­тел­ност са опас­ни, ка­то нап­ри­мер ци­то­ме­га­ло­ви­рус, ви­ру­сът на Ъп­с­тейн-Ба­ра, на хер­пе­са и дру­ги. По­я­вя­ват се и но­ви ви­ру­си, ка­то нап­ри­мер ви­ру­сът на нилска­та трес­ка, кой­то ка­то че ли не е бил из­вес­тен пре­ди. Се­га оба­че ве­че се ус­та­но­ви, че той е бил поз­нат, но в дру­га мо­ди­фи­ка­ция. Съ­що­то мо­же да се слу­чи и с мно­го дру­ги ви­ру­си, вся­ка го­ди­на се от­к­ри­ват все но­ви и но­ви. Та­ка че ед­на от за­да­чи­те на уче­ни­те е да се из­ба­вят от не­об­хо­ди­мост­та да взе­мат кръв от до­но­ри и да пре­ли­ват час­ти от нея в неп­ре­ра­бо­тен вид.

За­се­га се пре­ми­на от кръв­та ка­то ця­ло към ней­ни­те ком­по­нен­ти. Тряб­ва да се нап­ра­вят ле­кар­с­т­ва, ко­и­то или са по­лу­че­ни от кръв­ни­те ком­по­нен­ти, или са из­кус­т­ве­но син­те­зи­ра­ни. Нап­ри­мер плаз­ма­та съ­дър­жа хи­ля­ди раз­лич­ни ве­щес­т­ва (и по­лез­ни, и вред­ни), в то­ва чис­ло и ви­ру­си. Ако те­зи хи­ля­ди ве­щес­т­ва се от­де­лят на от­дел­ни мо­ле­ку­ли, да се от­де­лят бел­тъ­ци­те на ал­бу­ми­на, бел­тъ­ци­те, ко­и­то от­го­ва­рят за съ­сир­ва­не­то на кръв­та и т.н., та­ка че да не по­пад­не ни­ка­къв ви­рус (а то­ва мо­же да ста­не), то­га­ва раз­де­ле­на­та на та­ки­ва час­ти плаз­ма ще се пре­вър­не в ле­кар­с­т­во и ще се про­да­ва в ап­те­ки­те. То­зи съ­щи­ят бел­тък мо­же да бъ­де нап­ра­вен по пъ­тя на из­кус­т­ве­ния син­тез с по­мощ­та на ген­но-ин­же­нер­ни ме­то­ди­ки. Па­ци­ен­тът ще по­лу­чи точ­но съ­щия бел­тък, кой­то се на­ми­ра в кръв­та на здра­вия чо­век.

Са­мо че той ще е по­лу­чен в ла­бо­ра­то­рия, а не взет от чо­ве­ка. Уче­ни­те ра­бо­тят в то­ва нап­рав­ле­ние. Са­мо де­тайл­на­та раз­шиф­ров­ка ще по­ка­же то­ва, ко­е­то е нуж­но: снаб­дя­ват ли се тъ­ка­ни­те с кис­ло­род, въз­с­та­но­вя­ва ли се съ­сир­ва­не­то на кръв­та, да­ли съ­щес­т­ву­ва ня­как­во ув­реж­да­не на тран­с­пор­т­на­та й фун­к­ция. А въз­с­та­но­вя­ва­не­то на та­зи от­дел­на фун­к­ция ще из­вър­ш­ва ле­кар­с­т­во­то. Кли­нич­ни­те из­пи­та­ния, ко­и­то се­га се про­веж­дат, ня­ма да от­ме­нят взе­ма­не­то на кръв за пре­ра­бот­ка. Край­на­та цел на уче­ни­те оба­че е да све­дат пот­реб­ност­та от до­но­ри до ну­ла.
 
КАК­ВА Е ИС­ТИ­НА­ТА ЗА “СИ­НЯ­ТА КРЪВ”?

Нез­д­ра­ви­ят ин­те­рес към за­мес­ти­те­ли­те на кръв­та по­ро­ди­ха скан­да­ли око­ло пер­ф­то­ра­на и не­го­ви­те про­из­вод­ни - “си­ня­та кръв”. Пер­ф­то­ра­нът е мно­го осо­бен пре­па­рат, кой­то не е пъл­но­це­нен за­мес­ти­тел на кръв­та. Пър­во, той за­мес­т­ва не кръв­та ка­то ця­ло, а са­мо ерит­ро­ци­ти­те. Вто­ро, той за­ме­ня от час­ти ерит­ро­ци­ти­те, но е мно­го по-слаб и не пре­на­ся тол­ко­ва кис­ло­род, кол­ко­то те. Тре­то, той изоб­що не се на­мес­ва в ос­та­на­ли­те зве­на, не за­ме­ня фун­к­ци­и­те на плаз­ма­та, не влияе на съ­сир­ва­не­то на кръв­та. Обе­мът на кръв­та той въз­с­та­но­вя­ва в съ­ща­та сте­пен, как­то и фи­зи­о­ло­гич­ни­ят раз­т­вор, тъй ка­то е нап­ра­вен на съ­ща­та ос­но­ва.

Про­тив­ни­ци­те на пер­ф­то­ра­на ка­то че ли са пра­ви ка­то твър­дят, че то­ва е лош пре­па­рат. Но то­ва не е та­ка. Пер­ф­то­ра­нът, как­то и ос­та­на­ли­те пер­ф­то­за­ме­ни­те­ли, са от­лич­ни пре­па­ра­ти за кон­сер­ви­ра­не на ор­га­ни при тран­с­п­лан­та­ция и при ле­че­ние на ред за­бо­ля­ва­ния, ко­га­то се за­пуш­ват ня­кои ор­га­ни.