Учени от БАН разкриха функция на ключов белтък – мишена на мощна противоракова терапия. PARP инхибиторите са противоракови лекарства, които селективно потискат растежа на тумори с дефицити в капацитета за поправка на ДНК, като биват одобрявани за нарастващ брой индикации. По-задълбоченото разбиране на механизмите на действие на PARP инхибиторите, както и на функцията на тяхната мишена PARP1, представляват гореща тема в молекулярната онкология.
Учени от лабораторията по геномна стабилност и център за модерна микроскопия „Sofia Eurobioimaging Center for Advanced Light Microscopy” към Института по молекулярна биология-БАН (ИМБ-БАН) са част от тринадесет-членен интердисциплинарен екип, публикувал изследване на тема „PARP1-DNA co-condensation drives DNA repair site assembly to prevent disjunction of broken DNA ends“ в едно от трите най-престижни списания в света на биологията - Cell (IF: 64.5).
Представителите на седем водещи европейски научни института, сред които и ИМБ-БАН, демонстрират как кондензацията на PАRP1 белтъка задържа краищата на увредена ДНК, за да позволи нейната поправка, и как инхибиторите на PАRP1, едни от най-мощните съвременни противоракови лекарства (olaparib), повлияват този процес. Това откритие хвърля светлина върху ролята на физични процеси, като фазовото разделяне в поправката на ДНК, която предпазва организма от развитието на рак. Българските членове на екипа изследваха как мутации в PАRP1 променят кинетиката му на натрупване при ДНК повреди в живи клетки. Изследванията от българска страна са финансирани от Националната пътна карта за научна инфраструктура към Министерството на образованието и науката и Фонд „Научни изследвания“.
На снимката
Д-р Радослав Александров и доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН
