Според анкети, до 80% от американците биха искали да прекарат последните дни у дома, заобиколени от роднини и приятели. Реалността обаче е такава, че 60% завършват живота си в болница.
Лекарите понякога са твърде оптимистични относно шансовете на пациента за оцеляване и така отлагат сложния разговор за това как пациентът ще прекара последните месеци от живота си. В резултат на това един безнадеждно болен пациент прекарва напразно последните си часове в болницата, получавайки безполезно лечение и преминава през често болезнени процедури, вместо да си отиде тихо от живота у дома, заобиколен от близките си.
В клиничната практика специалистите по палиативни грижи обикновено чакат, докато ги потърси лекарят на пациента. Но Стефани Харман, основателка на Станфордския център за палиативни грижи, решила да промени ситуацията и да позволи на експертите да вземат участие в решението.
За тази цел, заедно с колеги от университета в Станфорд, тя разработила система от изкуствен интелект, способна да предскаже вероятността от смърт на пациента през следващите 3-12 месеца. Предварителните резултати са публикувани в архива arXiv.org.
Авторите на разработката обясняват, че не винаги е очевидно, кога пациентът се нуждае от лечение, а кога от - палиативни грижи, които имат за цел да подобрят качеството на живот на тежко или неизлечимо болни пациенти, но не отстраняват причините за болестта. Този подход има смисъл, ако смъртта на пациента в близко бъдеще е неизбежна и позволява да бъдат облекчени страданията му от болестта.
"Трудно е да се формулират критериите, с които се взема решение, че пациентът не се нуждае от агресивно лечение, а само от палиативна грижа", пишат авторите. "Проучванията показват, че лекарите са склонни да надценяват прогнозите, което в съчетание с развитието на резистентност към терапия водят до несъответствие между реалното състояние на нещата и желанията на пациента", обясняват изследователите.
За обучението на невронната мрежа бяха използвани данни за повече от два милиона пациенти, както живи, така и мъртви, от Станфордската болница и от детската болница "Луси Пакард". В допълнение към клиничните данни, по-специално са взети под внимание и такива фактори като пребиваване в съзнателно състояние, способността за самостоятелно придвижване, грижа за себе си, приемане на храна.
Тези данни ни позволиха да изградим модел, предвиждащ смъртност поради всякакви причини, а не само във връзка с определена болест или възраст ", обяснява Ананд Авати, специалист в сферата на компютърните науки.
Проверката на алгоритъма за контролната група показвала, че е в състояние да определи правилно вероятността от смърт на различните пациенти в течение на следващата година в 90% от случаите./Zdrave.to
