Валидни ли са листите за чакащи в болниците?

Майка ми беше изписана от болницата с мнение, че поради възрастта и състоянието й единственият подходящ за нея метод е ендоскопският (безкръвен). Операцията е спешна, но болницата разполага с органичен брой (квота) направления от страна на НЗОК. Към момента болницата вече е формирала листа на чакащите за 2-3 години напред и поради това операцията би могла да се извърши само срещу заплащане - 40 000 лв. А лекарят ни каза: „Ще я изтървем, ако не се направи бързо”. Въпросите ми към НЗОК са следните: Какви са квотите от страна на НЗОК за тази оперативна интервенция през 2016 г. за всеки от центровете, където тя се извършва, и ако има все още неизползвани, в кои центрове? Какви са критериите за подреждане в листата на чакащите и какъв е контролът от страна на НЗОК за спазването им? Заплаща ли НЗОК тази интервенция, ако се извърши в болница извън България и какъв е редът за това?

Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на болнична помощ за всички медицински дейности, включващи: изследвания, предоперативна подготовка, операция, лечение в болницата и следболничния режим с назначаване на два контролни прегледа след изписването, задължително записани в епикризата, в същото лечебно заведение за болнична помощ. В конкретния случай пациентката може да бъде лекувана по клинична пътека №206 „Хирургично лечение при сърдечни заболявания в условията на екстракорпорално кръвообращение. Минимално инвазивни сърдечни операции при хора над 18-годишна възраст”. Консумативът – транскатетърна клапна протеза, се заплаща от НЗОК, както и методът, който ви интересува.

Националният рамков договор за медицински дейности за 2016 г. все още не е подписан, следователно и свързаните с него списъци на лекарствени средства, консумативи, изследвания, разпределение на „квоти“ и др. - също. Към момента актуален е Националният рамков договор за медицинските дейности за 2015 г.
Формирането на листа на чакащи е регламентирано в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (ДВ., бр.53 от 12.07.2011 г.). В чл.22 на наредбата е записано следното:

(1) При липса на капацитет за планова хоспитализация лечебното заведение изготвя листа на чакащите за всяка клиника и/или отделение.

(2) В листата по ал.1 се включват всички подлежащи на хоспитализация хора с изключение на тези, които се нуждаят от спешна диагностика и лечение.

(3) Хората, включени в листата по ал.1, получават пореден номер и дата за хоспитализация.

(4) Приемът в болница се извършва при спазване последователността на поредните им номера. 

(5) При осъществяване хоспитализация на хората по реда на ал.4 поредният номер на останалите, включени в листата, се актуализира.

Аортното клапно протезиране е планова медицинска интервенция. Редът за кандидатстване за планово лечение в чужбина (конкретно в страни – членки на територията на ЕС), респективно за получаване на европейски формуляр S2 (бивш E112) за планово лечение и необходимите документи, които следва да се подадат за тази цел, е описан на електронната страница на НЗОК. Формуляр S2 се издава при кандидатстване по реда на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Съгласно разпоредбите на относимото европейско законодателство – Регламентите за координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз, принципът за финансиране на планова медицинска помощ в ЕС (срещу издаден формуляр Е112/S2) изисква пациентът да представи в чуждото лечебно заведение издадения от компетентната институция формуляр, който гарантира на болницата поемането на разходите за предстоящото лечение. Лечебното заведение се отчита към местния здравен фонд, с който работи, той заплаща стойността на оказаната медицинска помощ. Последващо чуждият здравноосигурителен фонд изисква от компетентната за пациента здравноосигурителна институция да възстанови направените разходи за лечението.

При кандидатстване по реда на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване не се издава такъв формуляр. В тези случаи е необходимо предварително разрешение от НЗОК (за дейностите, посочени в приложение към Наредба №5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване), което на практика се изисква за болничната медицинска помощ, както и за някои високоспециализирани медицински изследвания (ПЕТ – скенер, СПЕКТ-КТ). При получено предварително разрешение за възстановяване на разходите за болнично здравно обслужване в друга държава от ЕС НЗОК последващо ще възстанови разходите за предоставеното здравно обслужване, но само до размера на разходите, които НЗОК заплаща за съответното здравно обслужване, ако то е извършено на територията на Република България. В случай че стойността на предоставеното в ЕС здравно обслужване е по-малка от сумата, която НЗОК заплаща за съответното здравно обслужване, ако то е извършено на територията на България, на здравно осигурения ще бъдат възстановени не повече от действително направените разходи за лечение.


Милена ВАСИЛЕВА