Вяра Лазарова: Лекувах с ваксина в Белгия тумор в мозъка!

Вяра Лазарова е едва на 37 г., последните две от които са свързани с ежедневна битка с тумор в мозъка. Упорито главоболие и припадък пращат младата 35-годишна тогава жена в болница, където след изследвания установяват, че има туморно образувание в мозъка. Следват 2 операции в столични болници, химио- и лъчетерапия, както и прилагане на имунотерапия в клиника в Белгия. 

Там от няколко години лекуват рак на мозъка с ваксина, съдържаща клетки от тумора на пациента. В България също е на път да се изгради такъв център в столичната болница “Св. Ив. Рилски”, но ако се намерят още 500 000 лв. - лекари и пациенти чакат вече 2 години. Междувременно, който има късмета да разполага или да събере нужните няколко хиляди евро, се лекува в Белгия. Който няма този късмет... живее само броени месеци...

Ето разказа на Вяра Лазарова, специално за MyClinic

- Г-жо Лазарова, кога и как разбрахте за вашия здравословен проблем?
- През 2013 г. разбрах. След постоянно силно главоболие в продължение на 1 година преди това направих припадък и отидох в болница. Направиха ми скенер и се установи, че имам тумор в мозъка. Първата операция беше в болница “Царица Йоанна-ИСУЛ”. Проф. Гочева, която завежда лъчетерапията, се заинати и поиска второ мнение, защото бяха решили да ми приложат стандартната химио- и лъчетерапия след операцията. Така се установи, че всъщност туморът не е отстранен. Втората операция беше в болница “Св. Ив. Рилски” и благодарение на д-р Емануил Найденов, неврохирург там, разбрах за програмата за имунотерапия в Белгия. Това всичкото ми се случи през 2013 и 2014 г., защото първо се правят химио- и лъчетерапия, а след това може да се приложи имунотерапията с ваксини. Благодарение на това, че аз и семейството ми можем да си го позволим, отидохме в Белгия, но не всеки човек има тази финансова възможност.

- Свършиха ли процедурите по имунотерапията ви? 
- Да, за последен път бях на 17 декември м.г. в Белгия, това беше последната ми процедура - поставя се една инжекция. Нямам повече процедури, сега ми предстои ядрено-магнитен резонанс. Трябва да държа лекарите в течение, защото ако се получи рецидив, ще се мисли как да се продължи лечението ми. Аз не го мисля, но е възможно да се получи отново проблем.

Ваксината се прилага интензивно всяка седмица, 

но само през първия месец. Вторият месец се прави един път, а след това на 3 месеца веднъж. Всеки път се пътува със самолет, има разходи за престой, храна. Около 20 000 лв. сме похарчили вече. Благодарение на това, че д-р Найденов е договорил да не плащам за самата имунотерапия на белгийската клиника, аз можах да се лекувам по този начин. Той се е преборил за четирима души от България - един от тях съм аз. Доколкото знам, вече и това спря и става лошо за нас, българските пациенти. Самата имунотерапия също е скъпа, ако трябваше да си я плащаме, става много сложно. 

- Как успяхте да се мобилизирате и да продължите живота си след тази тежка диагноза?
- На 37 г. съм в момента, бях на 35, когато откриха тумора. Освен главоболието, което отдавах на работа и на неприятности, не съм имала други проблеми. Голям шок е да чуеш тази диагноза, но трябва да се действа. 

Дъщеричката ми беше на 3 годинки тогава 

и не си позволих да изпадам в кризи, продължавам напред и се боря. 

Сега се притеснявам от резултата от предстоящия ми ядрено-магнитен резонанс, но ходя на работа, опитвам се да живея нормално. Чувствам се добре, тренирам, храня се здравословно.

Не съм вегетарианка, но по принцип не ям месо. Наблягам на черен ориз, салати, никакви обработени храни, както и такива с химични добавки, захар не употребявам. Тестените продукти също съм ги изключила от менюто си. Аз и преди се хранех по същия начин, спортувах. Затова нямам обяснение за себе си каква е причината да ме сполети тази болест. Грижех се за себе си.

- Какво е мнението ви за имунотерапията?
- Това е най-доброто лечение при този вид тумори. Аз не мога да разбера защо не се изгражда този център у нас?! Една Турция какво прави в лечението на рака, ние не можем. Какво пречи?! Парите, които са необходими, не са някаква колосална сума, която да не може да бъде осигурена. Има оборудване в болница “Св. Ив. Рилски”, има обучен персонал, а ние се чудим къде да ходим да се лекуваме. Знаете болниците в България на какво ниво са, толкова ли е трудно да се живее нормално у нас. Непрекъснато се измислят нови методи за лечение. Даже чух, че в САЩ са създали също ваксина, която стопира развитието на тумора. Хората правят, мислят, ние не желаем. 

Ако не бъде изграден този център в България, всичко друго се обезсмисля като лечение.

Ако няма продължение на лечението, след химио- и лъчетерапията, туморът много бързо се развива и се появява отново. Точно затова имунотерапията е толкова важна в лечението на пациенти с тумори в мозъка. Процедурите не са тежки за понасяне, това е ваксина, която се инжектира под мишницата. В сравнение с химиотерапията нещата са несравними. 


Маргарита Благоева