Доц. д-р Димитър Райков е водещ специалист по ортопедия и травматология в болница „Св. Анна“ във Варна. Той е първият в страната, който работи по новаторския метод „Екстракорпорална шоково вълнова терапия”. Доц. Райков е и сертифициран специалист за оказване на първа помощ при морски злополуки. Завършил е Медицинския университет във Варна през 1990 г., а след това работи като общопрактикуващ лекар в селски здравен участък. От 1992 до 1994 г. е ортопед - травматолог в IV и в Курортна поликлиника - Варна, а от 1995 до 1997 г. - в Спешния център на болница „Св. Анна“. От май 1997 г. е назначен за специалист по ортопедия и травматология в същата болница, където работи и до днес. От 1997 г. до момента е хоноруван преподавател в Медицински университет – Варна, в Катедрата по ортопедия и травматология.
- Доц. Райков, каква е причината да се развие детската церебрална парализа (ДЦП)?
- Тя е заболяване, свързано със съществени двигателни разстройства. Причината да се развие проблемът е увреждането на важни зони в главния мозък, отговарящи за движенията на човека. Знае се точно фокусът на тези промени, както и повечето причини, довеждащи до това. Детската церебрална парализа е най-често неврологично заболяване, обект на ортопедично наблюдение и лечение. Известните причини за ДЦП се разделят според това в кой момент е настъпила увредата. Тя може да настъпи още вътреутробно от различни токсични въздействия в първите месеци на бременността – инфекции, както и вродени мозъчни малформации. Най-чести обаче са причините, предизвикали заболяването по време на раждане. Такива са различните травми на главата при трудно нормално раждане, трудното раздишване на бебето поради увита пъпна връв, както и преждевременното раждане. 30% от децата с ДЦП са родени недоносени. Малка група са пациентите, получили заболяването след раждане – при прекарани различни инфекции на мозъка и травми. Добрата новина е за големите възможности на съвременната медицина, защото процентът на децата, родени с ДЦП, продължава да бъде 1,2 - 2 на 1000.
- Какви са ранните симптоми, по които родителите могат да разберат, че детето им страда от ДЦП?
- За съжаление ранните симптоми, които показват, че детето има ДЦП, са твърде малко. Такива могат да бъдат неестественото изкривяване на тялото на бебето в леглото, повишената стегнатост на мускулите, не разрешаваща разкрачването и свободното свиване и разгъване на ръцете и краката. Тези симптоми са част от естествения за всяко новородено повишен флексионен тонус, който продължава до края на 3-тия месец след раждането. С отпадането му тогава започват да се проявяват и патологичните белези на церебралната парализа. По тази причина откриването й става най-често, когато детето вече е на 6-8 месеца. Други симптоми, освен стегнатост в движенията, проявяващи се в тази възраст, са: невъзможност за задържане в седнало положение, за задържане на главичката и отпуснатост при лежане по корем. Основна роля при окончателното поставяне на диагнозата имат колегите детски невролози, както и допълнителните образни изследвания, като ядрено-магнитен резонанс например.
- Под какви форми се проявява ДЦП?
- Формите на ДЦП са няколко. Най-честа е тази, при която преобладава
схващането на някой или на всички крайници
Движението е възможно, но затруднено. Доста по-тежка е картината при т.нар. регидни форми. При тях движенията в двете посоки (сгъване и разгъване) са невъзможни. По-редки са други форми на ДЦП, които се проявяват по-късно – след втората-третата година от раждането на детето – затруднено равновесие, нарушение в координацията на целенасочени движения. 60% от децата с ДЦП имат умствени увреди. Това е сериозен фактор, който в много случаи предопределя резултата от провежданото лечение. Обикновено първо се проявяват двигателните разстройства с изброените по-горе външни белези. Когато детето е на година и половина или две годинки, започва да се наблюдава и умственото му изоставане. Единици са случаите, при които ДЦП се появява в по-късна възраст – след енцефалити, при които могат да настъпят остатъчни парези. Опитният педиатър открива всички тези промени и спомага много за ранното диагностициране на заболяването.От особено значение е започването на своевременно лечение.
- Какво включва лечението?
- От момента на откриване на заболяването още в бебешка и в по-късна детска възраст основна роля има специалистът рехабилитатор. Целта на физическите занимания е преодоляване на стегнатостта на крайниците и постепенна релаксация на засегнатите мускули, засилване на отслабените чрез активни упражнения, възпитание на волеви контрол с цел приучаване към полезни двигателни стереотипи. Специалистът ортопед се намесва при лечението на 30-40 на сто от децата с ДЦП. Това става, когато наличните ограничения в движенията станат непреодолими. Това обикновено се случва след 3-тата година, а повечето от децата биват коригирани с операции около 6-ата им година. По-ранното оперативно поведение се налага особено при деца с т.нар. регидна форма, при която са невъзможни опитите за стоеж и седеж.
- За първи път в България вие прилагате ботокс при деца с церебрална парализа. Разкажете ни повече за този метод.
- В сферата на процедурите, извършвани от ортопеда, влиза и
лечение с деривати на ботолиновия токсин А
известен в козметологията като ботокс. Клиниката по ортопедия във Варна е пионер в България по приложението на този метод. Дозираното инжектиране на медикамента се извършва в строго определени зони и допринася за отпускането на съответната група мускули за различен срок от време. Това значително облекчава работата на рехабилитатора. Шест месеца след поставянето на първите инжекции процедурата може да се повтори. Така със серия от инжекции с ботолинов токсин детето бива поддържано в добър мускулен и двигателен тонус. Това лечение може да се провежда до края на пубертета, а максималният ефект от него е във възрастта 9-10 години.
- Колко от разходите поема Здравната каса за този вид лечение?
- За съжаление Здравната каса не поема разходите за медикамента. Той се заплаща от родителите, като цената на един флакон, достатъчен за дете до 30 кг, е около 500 лв. За децата над 30 кг се използват 2 флакона на процедура. Във Варна сме пионери и в лечението на мускулния спастицитет посредством новата авангардна методика – радиална шоково вълнова терапия. С такава апаратура разполага медицинският център „Плюс“ и вече няколко години с нея успешно се помага на деца с ДЦП. Посредством този метод се постига релаксация на засегнатите мускулни групи, което допринася съществено за по-добра стойка и двигателна активност на детето. При малките пациенти се наблюдава отпускане на мускулите – основно на подбедрицата и бедрата, което коренно подобрява възможностите за самостоятелен стоеж, ходене и даже подскачане.
- С тези методи може ли да се изключи необходимостта от оперативна намеса?
- Изброените два метода далеч не изключват класическото хирургическо лечение на деца с ДЦП. До решение за операция се стига, когато крайниците не поддават на другите методи. Смисълът на оперативното лечение е пластично да се постигне удължаване на сухожилия, чиито мускули са спастични - схванати. В практиката това се осъществява с няколко, малки по обем операции. Всеки родител предпочита с една, макар и голяма операция, проблемът на детето му да се реши. Това в опита на хирурга-ортопед е недопустимо, защото детето с изграден вече, макар и патологичен рефлекс, трябва да бъде коригирано постепенно. Извършвайки една радикална корекция - едностепенна операция, в областта на таза, колената и глезените, можем да предизвикаме тотална обездвиженост и невъзможност за бъдещо възстановяване. Въпреки прилагането на различни или всички методи на лечение на ДЦП остава стегнатостта в походката. Целта на всички методи е да се постигне максимално рано самостоятелност при ходене, а при вече отрасналите деца и самостоятелно обслужване.
Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА
