Оказва се, че е възможно, но доста трудно човек да се опита да се справи с високия холестерол без хапчета. Дори спортуването, което е полезно за сърцето и съдовете, действа по-слабо на “лошия” холестерол, отколкото правилното хранене. Подбрали сме за вас полезни съвети и заблуди, отнасящи се до профилактиката на атеросклерозата.
Мит 1. Тя може да се излекува
Не, атеросклерозата не може да се излекува, възможно е само да се „потисне” нейното развитие. Един от най-честите въпроси, който задават пациентите, е: „Ако лекувам атеросклерозата, плаките в съдовете ще изчезнат ли?”. Липопротеидите с ниска плътност, наричани „лош” холестерол, са в основата на холестероловите плаки. Ако намалим или напълно изчистим липопротеидите с ниска плътност, плаките ще престанат да растат. А с лечение те ще се смалят, но няма напълно да изчезнат.
Освен това, терапията ще ги направи по-стабилни. Трябва да се знае, че проблемът не е винаги в увеличаването на размера на плаката, която според големината си може да запуши кръвоносния съд. Важна е нейната структура. Понякога плаката е малка, но рехава, ронлива.
Затова е склонна към скъсване, а откъсналото се парченце също може да доведе до инфаркт или инсулт. Холестеролът е строителен материал на клетъчните мембрани, който се синтезира в организма от мазнини, глюкоза, аминокиселини. Това органично съединение е необходимо за производството на жлъчни киселини, полови хормони, витамин D. По химическа структура се отнася към клас спиртове, затова понякога го наричат холестерол.
Мит 2. Заниманията със спорт понижават нивото на „лошия” холестерол
Това отчасти е мит. Физическата активност като цяло, е добра за профилактика на болестите на сърцето и съдовете, но на ниво „лош” холестерол въздейства слабо. В същото време, спортуването може да повиши нивото на „добрия” холестерол в кръвта. Лекарите наблюдават този ефект у професионалните спортисти. Но за да постигнете този ефект, е важно редовно да спортувате.
Нека това да са непродължителни и не прекалено интензивни натоварвания, които да изпълнявате по 4-5 пъти седмично. Докато за здраво сърце и съдове е нужно динамично, аеробно натоварване, но без да вдигате щанги. За кардиотренировката са подходящи ходенето в бърз темп, бягането, карането на колело, тенис, плуване, футбол. Всеки сам избира според предпочитанията и подготовката си. Във всички случаи се започва постепенно, резките натоварвания не са от полза.
Мит 3. Твърдият алкохол „чисти” съдовете и защитава от атеросклероза
Това е пълна заблуда. Наскорошно изследване беше посветено на влиянието на виното върху риска от развитие на болести на сърцето и съдовете. То показа, че рискът при тези, които са консумирали дълго време по малко вино, не е по-висок от риска при тези, които не са пили вино. Много хора обаче, изтълкуваха тогава неправилно това изследване, отбелязват специалистите, смятайки че, ако започнат да пият вино, може да подобрят здравето на сърцето и съдовете си.
Относно твърдия алкохол, досега няма проведено голямо изследване, което да потвърди, че водката или друг твърд алкохол по някакъв начин „изчистват” съдовете от „лошия” холестерол. Спиртните напитки не са полезни за никого, още повече за тези, които имат проблеми със сърцето. Ние винаги търсим вълшебната таблетка, но такава няма. Идеята е в редовно спазване на комплекс от мерки да се формира правилен, здравословен начин на живот, уточняват специалистите.
Мит 4. Само с помощта на статините можем да се справим с високото ниво на холестерола
Това отчасти също е заблуда. Нивото на холестерола може да се понижи без таблетки, но само ако нормата е леко превишена, а рискът от инфаркт или инсулт в близките 10 години не е висок. Решението за назначаване на статини (едни от най-разпространените препарати, понижаващи нивото на „лошия” холестерол) се взема от лекарите на базата на резултатите от липидограмата (анализ на кръвта за холестерина и неговите фракции) и сърдечносъдовия риск.
Сърдечносъдовият риск се изчислява индивидуално по специална скала SCORE. При определяне необходимостта от прием на такива средства лекарите вземат предвид възраст, наследственост, тютюнопушене, показатели на артериалното налягане, съпътстващи заболявания и т.н. В крайна сметка, по тази скала пациентът се оказва в зелената, жълтата, оранжевата или червената рискова зона.
Нормата на „лошия” холестерол в кръвта (липопротеини с ниска плътност) за всяка от тези зони е различна: за тези, които са попаднали в зелената рискова зона (практически здрав човек), нормата е 3,0 ммол/л; в жълтата (умерен риск от инфаркт и инсулт) – 2,6 ммол/л; в оранжевата (висок риск) – 1,8 ммол/л и в червената (много висок риск) „лошият” холестерол трябва да е не повече от 1,4 ммол/л.
Ако попадате в „зелената” или „жълтата” зона, може да се разминете без лекарства. Ако показателят „лош” холестерол е 5,0 ммол/л и повече – това е сериозен знак. С такива резултати пациентът автоматично попада в „червената” зона. Тук само с промяна в начина на хранене, например ограничаване на наситените мазнини, отказ от сладкиши и червено месо, проблемът няма да може да се реши. С храната човек получава малка доза холестерол, по-голямата част от него се изработва в организма.
Мит 5. Приемът на статини повишава риска от развитие на рак, слабоумие, захарен диабет
И това отчасти е заблуда. Доказано е, че приемът на статини увеличава риска от захарен диабет тип 2, но не много – 1 случай на 255 пациенти, лекували се със статини в продължение на 4 години. Но независимо от това, лекарите препоръчват „антихолестеринова” терапия дори и на тези, които вече имат диабет. Това заболяване само по себе си е включено в списъка от рискови фактори за инфаркт и инсулт, а заедно с високия холестерол е способно да доведе до съдов инцидент много по-рано. Повишаване рисковете от развитие на деменция и онкологични заболявания при прием на статини не са се потвърдили в нито едно от последните големи изследвания.
Яна БОЯДЖИЕВА
