Албена Михова: Страхувам се да не се разболея от рак!
Отслабвам с нова диета, казва се „Здравословна трансформация“
Чаровна, запомняща се, провокираща, пееща... Това е Албена Михова. Комедийната актриса е родена във Варна в семейство на актьори, което предопределя качването й на сцена още като ученичка. Едва на тринадесетгодишна възраст, губи своята майка, а след още две години и баща си. На 16 години вече пее в заведения, и то не за удоволствие и кариера, а за да се прехранва. Затова и репертоарът й от рок, кънтри и джаз е много богат. През това време Албена не престава своето обучение и завършва двугодишната школа към театър “Стоян Бъчваров” в родния си град. През 1994 г. се записва в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” специалността “Кукли”.
Още като студентка е избрана за част от екипа на “Хъшове”, където изкарва четири години. Там изиграва различни интересни образи - на Нона Йотова, на Елена Костова, Соколова. После играе в “Шоуто на Слави” за период от две години. След това Албена приема предложението да играе в комедийните предавания “Бай брадър” и “Пълна лудница”. Следват запомнящите се и успешни участия във “Великолепната шесторка” и “Като две капки вода”.
Паралелно с участието си в телевизията не престава да играе и на сцената на различни театри - “Мелпомена”, “Малък градски театър зад канала”, “Сълза и смях”, “Искри и сезони”, “Русенски театър” и др.
- Албена, наскоро имахте рожден ден, празнувахте ли го?
- Празнувах го в театъра, в “Малък градски театър - зад Канала” - беше много весело с колегите, а играхме “Човекоядката”. Иначе се носи приказка, че именно този рожден ден не се празнува - не било на хубаво. Поднесоха ми като дарове много смешни ситуации на сцената. Гледам нищо да не си пожелавам, защото от опит знам, че всичко ми се сбъдва. Нещата си ги постигам сама и след това - енергичен човек съм. Имах си няколко мечти, всичките си ги сбъднах, но без шофьорството.
- Защо, трудно ли ви е?
- Категорично заявявам, че от мен шофьор не става. Не мога да си представя как с часове наред ще стискам там някакво се кръгче, волана, и ще седя на едно място. Не издържам, приятели ми казват, че сигурно имам психически проблеми. Но не е така - просто не мога да стоя мирна. Иначе имам 15 шофьорски часа, изкарани, с един вътрешен изпит. Но започна едно предаване и това замина на заден план.
- А кои са реализираните ви мечти?
- Като малка, ученичка, мечтаех да съм детска учителка - станах. После мечтаех да съм актриса - станах. Каква - хората ще кажат. Пожелах си син - имам си го. Работеше ми се в театър, в киното, в телевизията - случиха се. Сбъдна ми се и мечтата да имам театрална школа. Сега мечтая за други неща - като за топла вода в кв. “Младост”...
- Каква по-точно учителка бяхте?
- В детска градина. Даже си бях намерила и свирка, за да не крещя на децата. То
не е хубаво да се крещи на дете,
невротизираш го.
Така ги прибирах от двора - иначе не ме чуваха. За съжаление изкарах само едно лято - повече не можах да издържа, защото въпреки динамиката с децата, ми стана скучно. Много приказки бях научила от майка си, но това не ми беше достатъчно. После пет години работих като реквизитор, слугувах на всички актьори във варненския театър. Но ми беше интересно, попивах всичко от тях, разбира се, само най-доброто.
- Страхувате ли се от болести?
- Имам опасения за здравето си, но нямам смелост да отида се изследвам. Страховете ми се мотивират с възможността наследствена обремененост да се отключи от стреса в работата. В седми клас бях, когато почина майка ми, в девети - баща ми. Много неща се скъсаха в мен тогава. Беше огромна мъка, невероятна тъга... И двамата ми родители починаха от рак, страх ме и аз да не се разболея от това. Сега не смея дори да отида при лекар от страх да нямам нещо и аз. Като се замисля обаче, притесненията ми са напълно нормални. Професията ми е свързана с нерви и не може да не закачиш нещо - болно сърце, стомах или, не дай си, Боже, рак...
- Кой ви отгледа след смъртта на родителите ви?
- Имах настойници, живееха на шестия етаж - ние бяхме на четвъртия. Мъжът беше колега на майка ми - тя беше куклена актриса, а баща ми - драматичен актьор. Тогава целият блок беше населен с артисти. Сама се грижех за себе си, но те ми помагаха много до достигането на пълнолетие, а и сега не ме изоставят. Ходя във Варна понякога, но предпочитам да взема квартира, за да не се натрапвам. Имам страшно много приятели там, които адски ми липсват.
- С какво успявате да устоите нa изпитанията на живота?
- С железен характер, какъвто си изградих. Когато ти се случи нещо лошо, докато си още дете, или го преживявaш, или просто го прескачаш ей така, по детски. Аз го преживях и вярвайте ми,
беше ужасно болезнено
Минала съм през това и съм продължила, значи съм силна.
- Спортувате ли?
- Напоследък намирам време и за спорт. Заедно с това започнах здравословно хранене, вече станаха три месеца. Като свърши, ще си хапна малко от вкусните неща, дето обичам, и пак ще мина на тази диета. Казва се “Здравословна трансформация”, налага се да ходя и на фитнес през ден - заложено е в диетата.
- Как се храните?
- Пет пъти на ден, по-малко, но редовно. Това е идеята на диетата - да не оставаш гладен. Храната е здравословна, но киноата не я обичам и не я ям, заместих я. Всяко начало е трудно, но предизвикателствата силно ме мотивират. Бързите резултати и видимата промяна в мен ме радват. Още в началото успях да сваля цели три килограма, новият здравословен начин на хранене изключително много ми допада. За пръв път усещам колко е важен режимът, както и да се приемат храни, които наистина дават енергия, витамини и минерали на организма. Имам шанса да се запозная с изцяло нова култура на живот. Доказах и на себе си, че въпреки натоварената всекидневна програма, мисията да живееш здравословно е възможна и e въпрос само на желание и мотивация.
- Как се чувствате сега?
- Освежена, не само от диетата, но и от физическото натоварване. Не вдигам гирички, повечето са аеробни упражнения, изработени с инструктора ми. Започнах тази диета не само за да отслабна, но и заради здравето си. Знаете с какви боклуци се храним, нищо истинско няма на пазара ни. А и ние, актьорите, ядем, когато имаме време - обикновено посред нощ. Надявам се този режим на хранене да помогне и на други хора.
Люба МОМЧИЛОВА
Още като студентка е избрана за част от екипа на “Хъшове”, където изкарва четири години. Там изиграва различни интересни образи - на Нона Йотова, на Елена Костова, Соколова. После играе в “Шоуто на Слави” за период от две години. След това Албена приема предложението да играе в комедийните предавания “Бай брадър” и “Пълна лудница”. Следват запомнящите се и успешни участия във “Великолепната шесторка” и “Като две капки вода”.
Паралелно с участието си в телевизията не престава да играе и на сцената на различни театри - “Мелпомена”, “Малък градски театър зад канала”, “Сълза и смях”, “Искри и сезони”, “Русенски театър” и др.
- Албена, наскоро имахте рожден ден, празнувахте ли го?
- Празнувах го в театъра, в “Малък градски театър - зад Канала” - беше много весело с колегите, а играхме “Човекоядката”. Иначе се носи приказка, че именно този рожден ден не се празнува - не било на хубаво. Поднесоха ми като дарове много смешни ситуации на сцената. Гледам нищо да не си пожелавам, защото от опит знам, че всичко ми се сбъдва. Нещата си ги постигам сама и след това - енергичен човек съм. Имах си няколко мечти, всичките си ги сбъднах, но без шофьорството.
- Защо, трудно ли ви е?
- Категорично заявявам, че от мен шофьор не става. Не мога да си представя как с часове наред ще стискам там някакво се кръгче, волана, и ще седя на едно място. Не издържам, приятели ми казват, че сигурно имам психически проблеми. Но не е така - просто не мога да стоя мирна. Иначе имам 15 шофьорски часа, изкарани, с един вътрешен изпит. Но започна едно предаване и това замина на заден план.
- А кои са реализираните ви мечти?
- Като малка, ученичка, мечтаех да съм детска учителка - станах. После мечтаех да съм актриса - станах. Каква - хората ще кажат. Пожелах си син - имам си го. Работеше ми се в театър, в киното, в телевизията - случиха се. Сбъдна ми се и мечтата да имам театрална школа. Сега мечтая за други неща - като за топла вода в кв. “Младост”...
- Каква по-точно учителка бяхте?
- В детска градина. Даже си бях намерила и свирка, за да не крещя на децата. То
не е хубаво да се крещи на дете,
невротизираш го.
Така ги прибирах от двора - иначе не ме чуваха. За съжаление изкарах само едно лято - повече не можах да издържа, защото въпреки динамиката с децата, ми стана скучно. Много приказки бях научила от майка си, но това не ми беше достатъчно. После пет години работих като реквизитор, слугувах на всички актьори във варненския театър. Но ми беше интересно, попивах всичко от тях, разбира се, само най-доброто.
- Страхувате ли се от болести?
- Имам опасения за здравето си, но нямам смелост да отида се изследвам. Страховете ми се мотивират с възможността наследствена обремененост да се отключи от стреса в работата. В седми клас бях, когато почина майка ми, в девети - баща ми. Много неща се скъсаха в мен тогава. Беше огромна мъка, невероятна тъга... И двамата ми родители починаха от рак, страх ме и аз да не се разболея от това. Сега не смея дори да отида при лекар от страх да нямам нещо и аз. Като се замисля обаче, притесненията ми са напълно нормални. Професията ми е свързана с нерви и не може да не закачиш нещо - болно сърце, стомах или, не дай си, Боже, рак...
- Кой ви отгледа след смъртта на родителите ви?
- Имах настойници, живееха на шестия етаж - ние бяхме на четвъртия. Мъжът беше колега на майка ми - тя беше куклена актриса, а баща ми - драматичен актьор. Тогава целият блок беше населен с артисти. Сама се грижех за себе си, но те ми помагаха много до достигането на пълнолетие, а и сега не ме изоставят. Ходя във Варна понякога, но предпочитам да взема квартира, за да не се натрапвам. Имам страшно много приятели там, които адски ми липсват.
- С какво успявате да устоите нa изпитанията на живота?
- С железен характер, какъвто си изградих. Когато ти се случи нещо лошо, докато си още дете, или го преживявaш, или просто го прескачаш ей така, по детски. Аз го преживях и вярвайте ми,
беше ужасно болезнено
Минала съм през това и съм продължила, значи съм силна.
- Спортувате ли?
- Напоследък намирам време и за спорт. Заедно с това започнах здравословно хранене, вече станаха три месеца. Като свърши, ще си хапна малко от вкусните неща, дето обичам, и пак ще мина на тази диета. Казва се “Здравословна трансформация”, налага се да ходя и на фитнес през ден - заложено е в диетата.
- Как се храните?
- Пет пъти на ден, по-малко, но редовно. Това е идеята на диетата - да не оставаш гладен. Храната е здравословна, но киноата не я обичам и не я ям, заместих я. Всяко начало е трудно, но предизвикателствата силно ме мотивират. Бързите резултати и видимата промяна в мен ме радват. Още в началото успях да сваля цели три килограма, новият здравословен начин на хранене изключително много ми допада. За пръв път усещам колко е важен режимът, както и да се приемат храни, които наистина дават енергия, витамини и минерали на организма. Имам шанса да се запозная с изцяло нова култура на живот. Доказах и на себе си, че въпреки натоварената всекидневна програма, мисията да живееш здравословно е възможна и e въпрос само на желание и мотивация.
- Как се чувствате сега?
- Освежена, не само от диетата, но и от физическото натоварване. Не вдигам гирички, повечето са аеробни упражнения, изработени с инструктора ми. Започнах тази диета не само за да отслабна, но и заради здравето си. Знаете с какви боклуци се храним, нищо истинско няма на пазара ни. А и ние, актьорите, ядем, когато имаме време - обикновено посред нощ. Надявам се този режим на хранене да помогне и на други хора.
Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари