Изследователите Леонид и Наталия Гаврилови, които работят в Центъра по изучаване на стареенето NORC (авторитетен и много влиятелен изследователски институт в САЩ) към Университета в Чикаго, доказват, че децата, родени от септември до ноември, имат по-големи шансове да се превърнат в дълголетници в сравнение с техните връстници, родени през други месеци от годината.
В техните анализи били включени данните на 1574 дълголетници, родени в САЩ в периода 1880-1895 г. и живели повече от 100 години. За тях имало запазени достоверни документи, доказващи продължителността на живота им. Техните данни били сравнени с 11 000 братя и сестри и с повече от хиляда съпрузи. С първата група те имали близка наследственост и общо детството, а с втората група прекарали по-голяма част от живота си в еднакви условия.
Това помогнало да се изключи влиянието на генетичните фактори и тези от околната среда, за да се оцени конкретно само значението на месеца, в който са се родили. Оказало се, че децата, появили се на бял свят в есенните месеци - септември, октомври, ноември, имат по-големи шансове да станат дълголетници, в сравнение със своите връстници, родени в другите месеци на годината.
В медицинските изследвания месецът на раждане се използва като показател, характеризиращ влиянието на околната среда по време на вътреутробното развитие и в първите дни и седмици от живота на бебето. Слънцето, температурата на въздуха, сезонните особености на хранене на майката - всичко това влияе на плода и на роденото вече бебе.
Например, през зимата те по-често се простудяват, а в горещите летни месеци рискът от хранителни токсикоинфекции е много по-висок. В резултат на това в организма се развива възпаление, което може да се превърне в хронично. И според съвременните възгледи това води до по-ранно развитие на възрастовите заболявания, до по-бързо стареене и по-кратък живот.
Теорията, свързващата първите дни от живота на бебето със стареенето, е общопризната. Все повече данни се появяват за ролята на хроничното вяло протичащо възпаление, увреждащо много органи и на първо място съдовете. Затова и лекарите все по-често използват препарати, потискащи това възпаление. Правилното хранене също помага.
“Ранните събития от живота могат да оказват дългосрочно влияние върху организма, проявявайки се не само в ранното детство, но и в преклонна възраст” - обясняват Леонид и Наталия Гаврилови. - “Месецът на раждане е маркер за влиянието на факторите от околната среда в момента на раждане на човека върху неговото здраве и продължителността на живота.
В края на 19 век, когато са се родили тези дълголетници, включени в нашето изследване, инфекциозните заболявания са определяли нивото на смъртност сред хората. Затова причините за влияние на месеца на раждане върху шансовете за достигане да дълголетие следва на първо място да се търсят в нивото на инфекциозно натоварване в конкретния месец на раждане.
Тъй като новородените в този период са умирали основно от инфекции, то неонаталната смъртност през първия месец от живота може да служи за маркер на това инфекциозно натоварване. Статистика на бебешка неонатална смъртност има в 20 век, като минималните й нива се наблюдават през септември-октомври. Това с точност съвпада с тези месеци на раждане, при които в нашите изследвания е открита най-голяма вероятност човек да доживее до 100 години
Което означава, че инфекциозното натоварване на новородените през тези месеци е минимално. Могат да се отбележат и други сезонни фактори, които биха могли да повлияят на връзката между месеца на раждане и продължителността на живота Това на първо място е достъпността до храна за кърмачките през есенните месеци, след събиране на реколтата.
Друг фактор, който би могъл да повлияе на здравето на бебето при раждането му, това е температурата на външната среда. Липсата на много горещи или много студени температури през тези есенни месеци също би могла да увеличи шансовете за достигане на дълголетие на родените през есенните месеци. Това беше показано по-рано в изследвания и на британски учени. Но за връзката между температурата в месеца на раждане и дълголетието са необходими по-детайлни изследвания”.
Яна БОЯДЖИЕВА
