Пърженото и сладкото – риск за внезапна сърдечна смърт

Пърженото и сладкото – риск за внезапна сърдечна смърт

При 1 от 7,5 смъртни случая в Съединените щати леталният изход настъпва внезапно. Изследователи са установили, че диетата играе важна роля за сърдечносъдовото здраве. В настоящото проучване изследователи установили, че хората, които спазват стриктно средиземноморската диета и нямат коронарна болест на сърцето, са с по-малък риск от внезапна сърдечна смърт.

Хората, които ядат предимно традиционни за западните държави блюда, включващи повече пържена храна и сладки напитки, са изложени на по-голям риск от внезапна сърдечна смърт, пише в своя публикация сайтът medicalnewstoday.com. 

Изследването, което се появява в списанието на Американската сърдечна асоциация, предлага допълнителни доказателства за значението на диетата за сърдечносъдовите заболявания.

Здравето на сърцето и диетата

Статистиката показва, че внезапната сърдечна смърт е фактор при 1 от 7,5 смърти в САЩ. Основната причина за това е коронарната болест на сърцето. Според Офиса за профилактика на заболявания и промотиране на здравето (ODPHP) човек може да подобри състоянието на сърцето си чрез промяна на диетата. ODPHP предлага хората да се хранят с разнообразие от плодове и зеленчуци, нискомаслени млечни продукти, пълнозърнести храни, да има разнообразие от протеини и ненаситени мазнини. 

Изследванията показват, че средиземноморската диета, която се фокусира върху бобови растения, зеленчуци, плодове, риба и зърнени храни, може да бъде защита срещу сърдечносъдови заболявания. Изследователите също са установили обратна връзка между средиземноморската диета и внезапната сърдечна смърт. Проучването обаче имало значителни ограничения, тъй като се съсредоточило предимно върху жените.

 Над 20 000 участници

В проучването участвали 21 069 души. От тези участници 33% са били чернокожи, а 56% са жени. Общо 56% от участниците са живели в Югоизточна Америка. Тази област е известна в САЩ като „колана за инсулт“, защото е имало по-висока от нормалната степен на смъртност от мозъчен удар.

Изследователите взели основна здравна и демографска информация от участниците на изходно ниво и ги помолили да попълват въпросник за честотата на приеманите храни всяка година, за да покажат колко от 110-те различни хранителни продукта са яли през последните 12 месеца. Изследователите също са били в състояние да идентифицират пет хранителни модела:

1. Модел на удобството: този диетичен модел се състои предимно от паста, пица, мексиканска и китайска храна.

2. Моделът на растителна основа: хората, следващи този модел, са яли много зеленчуци, плодове, зърнени храни, бобови растения, кисело мляко, пиле и риба.

3. Моделът на сладкишите: той включвал големи количества десерти, бонбони, шоколади и захарни зърнени храни.

4. Западният модел: диетата е с високо съдържание на пържени храни, подсладени напитки, преработени меса и яйца.

5. Моделът на алкохол и салата: хората, следващи този модел, консумират много листни зеленчуци, дресинг, домати и алкохолни напитки.

По данни на водещия автор на изследването – проф. Джеймс М. Шикани, който е професор по медицина и асоцииран директор за изследвания в отдел „Превантивна медицина“ в Университета в Бирмингам, „всички участници са имали някакво ниво на придържане към всеки от моделите, но обикновено се придържали повече към някои модели и по-малко към други. Например не би било необичайно за човек, който се придържа силно към западния модел, да спазва и модела на растителна основа, но в много по-малка степен“, казва ученият. 

6 признака, че ви грози внезапна смърт

Изследователите се опитали да се свързват с участниците приблизително на всеки 6 месеца за период от 10 години, което им позволило да записват случващи се сърдечносъдови събития, включително внезапна сърдечна смърт. През този период имало 401 регистрирани случая на внезапна сърдечна смърт.

Западната диета повишава риска

Изследователите установили, че участниците, които са се придържали най-близко до западния хранителен модел, са имали 46% по-висок риск от внезапна сърдечна смърт от тези, които са се придържали към него най-малко. И обратно, участниците, които най-често се придържали към средиземноморската диета, са с 26% по-малко изложени на риск от внезапна сърдечна смърт от тези, които са имали най-ниската степен на спазване на този хранителен режим. 

Според проф. Шикани „подобряването на диетата на човек, като консумира плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти и риба - каквато е средиземноморската диета, и ниско съдържание на пържени храни и преработени меса -  характеристики на западния стил на хранене, може да намали риска от внезапна сърдечна смърт“. 

Проф. Шикани обаче смята, че хората, които искат да преминат от западна към средиземноморска диета, не трябва да се опитват да го правят изведнъж. 

„Предлагам малки, постепенни промени в диетата - те изглеждат по-устойчиви“, казва проф. Шикани. 

Например: прием на месо (особено преработено) само няколко дни в седмицата, вместо всеки ден, и намаляване на размера на порциите; добавяне на риба 1 или 2 дни в седмицата, вместо винаги да се яде говеждо или свинско; добавяне на зеленчуци по-често, вместо винаги картофи или други скорбялни храни; намаляване на броя на подсладените със захар напитки, консумирани всеки ден и на сладкишите, но не и премахването им (приемайте ги от време на време). 

Спасението от внезапна смърт е...

Наистина зависи от това каква е основната диета на човека, но почти винаги има място за малки промени, като целта е те да се включат в ежедневната диета и да се направят по-големи промени с течение на времето. Големите промени в диетата обаче, направени наведнъж, почти никога не са трайни.

Насърчаване към диетични промени

„Говорете с пациентите си за диетата им при всеки възможен повод - казва проф. Шикани. - Въпреки че науката за храненето постигна важни постижения в това, което считаме за здравословна диета, доколкото предотвратяваме хроничните заболявания, посланието невинаги достига до пациентите. Правителството също може да създаде възпиращи фактори за консумация на храни, които не биха се считали за здравословни, като например данъци върху захарта и подсладените напитки.“

Борис АЛЕКСАНДРОВ

Коментари