Човек с голямо натоварване на работното място внушава уважение. Той е надежден сътрудник, човек, който по принцип получава добра заплата. Но имайте предвид, че пренатоварването на работното място съвсем не е безобидно. Психолози и лекари се сблъскват с последствия, които към днешна дата далеч не са описани в медицинската литература. Домът се слива с работата.
Още преди пандемията широко разпространение получи работа у дома, която в ежедневието наричаме „дистанционна“. По време на пандемията този процес се превърна в глобален тренд едновременно в няколко смисъла на тази дума: той обхвана практически целия свят, а освен това – голяма част от сферите на заетост на професионалистите, т.е., хората с различни професии. От една страна, са очевидните плюсове. Човек си казва: „Мога да стана в 5 ч., мога да започна да работя и в 9, след като съм си у дома.“
От друга страна, са сериозните минуси. Например фактът, че много специалисти при дистанционен режим работят повече, полагат по-усилен труд, отколкото непосредствено на работното място. Защото границата между домашното и работното пространство практически изчезна.
Анкета, проведена от Американската агенция по заетостта „Робърт Хайф“ през 2020 г., установила, че 55% от респондентите, които преминали на дистанционна работа, работили не само в работните, но и в почивните дни. 34% съобщили, че редовно посвещавали повече от 8 часа на ден на работните си задължения.
Националното бюро за икономически изследвания също съобщило, че средната продължителност на работния ден се удължила по време на пандемията и локдауна с 48,5 минути. И на всичкото отгоре немалък брой компании започнали да контролират работещите у дома сътрудници, като поставят на техните компютри програми за мониторинг. По този начин са можели да проследяват всяко едно натискане на клавиша, редовно да правят скриншотове с монитора и да засичат времето, необходимо на работника по отношение на една или друга задача.
А всичко това, както се досещате или сте го изпитали, допълнително невротизира работещите дистанционно. При друго подобно изследване се оказало, че почти 50% от респондентите-работодатели заявили, че не вземат никакви мерки за понижаване на стреса у своите сътрудници.
Претовареността и стресът дори и при липса на локдаун са големи, тъй като фактически, особено жените, работят буквално на две смени. Приключвайки работата на компютъра, се заемат с домашните задължения: било то с грижа да децата, с възрастни родители, плюс чисто битовите задължения. Както съобщават експерти от Университета в Южна Калифорния, повече от 64% от хората, преминали на дистанционна работа, съобщават за нови проблеми с физическото здраве и почти 75% споделят за възникването на сериозни проблеми с психическото здраве.
Разбира се, рисковете за работещите дистанционно са по-ниски от онези, които по време на пандемията бяха на първа линия, за да спасяват животи – лекари, медицински сестри и прочее персонал.
Разбираемо е, че хроничното и дори продължителното претоварване от време на време няма как да не се отрази негативно на здравето. Но даваме ли си сметка колко далеч се простира нанесената от това вреда. Вярно ли е, че, както казват някои, работата може да убие човек?
В азиатските страни, особено в Япония, Южна Корея и Тайван, придават доста по-голямо значение на проблема с прекаленото претоварване на работа, отколкото в европейските и северноамериканските страни. Японците дори си имат специален термин, нарича се „кароши“, което означава смърт от прекалена работа. Японските учени свързват кароши с последващи инсулти и инфаркти, водещи до смърт от свръхнатоварване на работниците.
В едно тайванско-американско изследване претоварването на работа корелира с повишен риск от сърдечносъдови и церебро-васкуларни болести. Американски и европейски учени също изучават този феномен. В немско изследване преработването се асоциира с диабет втори тип, а американски учени наблюдавали връзка между претоварването на работа с редица други хронични заболявания, включително някои видове рак, артрит, хронични белодробни болести и хипертония.
Световната здравна организация също не оставя без внимание този сериозен проблем.
По данни на СЗО в резултат на удължения работен ден за периода от 2000 до 2016 г., се увеличил броят смъртни случаи на 745 000 през 2016 г., което е с 29% повече от този 6 години по-рано.
389 000 от хората са починали в резултат на инсулт, 347 000 – от исхемична болест на сърцето. Всички тези хора са работили по 55 + часа на седмица. Експерти от Световната здравна организация съобщават, че между 2000 и 2016 г. броят смъртни случаи, свързани с прекалено работно натоварване, се е увеличил с 42%, като с 19% са нараснали смъртните случаи от сърдечни болести и инсулти съответно.
Негативният ефект от прекаленото натоварване е особено значителен за мъжете: 72% от посочените като процент по-горе смъртни случаи се падат именно на тях. Също така експертите отбелязват, че този ефект е по-висок в страните от Западно-Тихоокеанския регион и Югоизточна Азия. Освен това в значителна степен той засяга работниците – средна възраст и по-възрастните хора. Интересен факт: повечето смъртни случаи са на хора на възраст 60-79 години, които са били претоварени с работа, но не в последните години. Започвайки от 45 години, тези хора са работили по 55 часа и повече седмично.
Човешкият организъм има огромен потенциал на гъвкавост и адаптивност, който му позволява в изключителни случаи да проявява удивителна издръжливост. Но само на пръв поглед тази издръжливост изглежда неограничена. Реално тя има напълно определени предели. Първият признак за това, че човек вече е преминал опасната червена линия, е стресът. Впоследствие се развива депресия, а след това започват проблемите на физически план, описани по-горе. Това значи, че трябва да се научим да разпознаваме навреме стреса у себе си и спешно да предприемем съответните мерки.
Ето на какви симптоми сме длъжни да обръщаме внимание:
• Мускулно напрежение в областта на главата, шията, раменете, гърба.
• Повишена тревожност и раздразнителност по най-малък повод.
• Понижаване на работоспособността, хронична умора.
• Потиснатост и апатия.
• Нарушение на съня.
• Разсеяност, влошаване на паметта и способността към концентрация на вниманието.
• Забавяне темпа на мисловните процеси.
• Песимизъм, желанието човек да се дистанцира от социума.
• Главоболие, необясними болки в гърдите.
• Нарушение на апетита и на храносмилателните функции.
Често човек придобива натрапчивия навик например да си гризе устните, да си върти шията, да рови в косата си. Започват да го безпокоят болки в корема, получава учестено сърцебиене, кожен сърбеж или други негативни прояви. Имайте предвид, че изброените симптоми може и да не се появят веднага, но ако ги забележите у себе си в едно или друго съчетание, определено е време да се погрижите за себе си.
Световната здравна организация е на мнение, че за безопасността на хората на работното място трябва да вземат мерки не само работодателите, но и държавните органи. На първо място: строго да се забрани да се работи повече от 55 часа седмично. Експертите призовават профсъюзите и другите обществени организации да засилят натиска над компаниите, несъобразяващи се с едно от най-важните права на работниците – на пълноценна почивка, при това не само в отпуск, но и ежеседмично и дори ежедневно.
А как да стане с дистанционната работа. Много хора продължават да работят от дома си дълго след снемането на локдауна. Експертите смятат, че с течение на времето работниците и работодателите трябва да се научат да съчетават положителните страни на дистанционната работа (по-късно ставане от сън, липса на разходи за транспорт, възможност за гъвкаво планиране на работния ден, а за някои възможност да си работят вкъщи по халат или пижама) с преимуществата на работа в офиса.
Вероятно след известно време голяма част от сътрудниците може би ще прекарват 2-3 дни в седмицата у дома и малко повече или по-малко – на работното място.
Яна БОЯДЖИЕВА
