Дори леката загуба на слуха е свързана с повишен риск от деменция, установи изследване, осъществено от екип учени в САЩ. Всеки 10 децибела от загубата на слух се свързва с 16% по-високо разпространение на деменция. Така при по-възрастни хора с умерена до тежка загуба на слуха се оказва, че спадът в когнитивните способности е с 61% по-висок, отколкото при тези с нормален слух.
Данните изнася старши научният сътрудник Алисън Хуанг, която участва в изследването, проведено от Училището по обществено здраве, и която е член на факултета в Кохлеарния център за слуха и здравето в Балтимор, Мериленд.
За целите на Националното проучване на тенденциите в здравето и стареенето са анализирани данни за 2413 участници, живеещи в общността, на възраст 65 и повече години. Анкетата е осъществена чрез домашни проучвания, което го отличава от предишните, разчитащи на данни, събрани в клинични условия.
Така изследователите са успели да достигнат до по-уязвими групи от населението като най-старите и по-възрастните хора с увреждания. Те обикновено са изключвани при събирането на доказателства за връзката между загубата на слуха и деменцията, защото нямат възможност и средства да стигнат до клиниките.
Хората с умерена до тежка загуба на слуха са с 61% по-склонни да развият деменция, отколкото тези с нормален слух. Разпространението на деменцията нараства с увеличаване на тежестта на състоянието, но само умерена до тежка загуба на слуха показва статистически значима връзка с деменцията. Случаите на деменция се повишават с 16% за всеки 10 децибела увеличение на загубата на слуха.
Сред 853 участници в проучването с умерено до тежко оглушаване използвалите слухови апарати са били с 32% по-нисък риск от когнитивна деформация, отколкото останалите. „Това проучване ни позволи да подобрим разбирането си за връзката между загубата на слуха и деменцията в проучване, което е по-представително за възрастни хора“, уточнява Алисън Хуанг.
Коментирайки резултатите от проучването, д-р Джъстин Голуб, доцент по отоларингология, хирургия на главата и шията в Колумбийския университет в Ню Йорк, посочва, че то потвърждава предишни констатации и отбелязва "силна" връзка между загубата на слуха и деменцията. „Особената сила на това изследване е, че е висококачествено и национално представително. Това е и едно от малкото, които показват, че използването на слухови апарати е свързано с по-нисък риск от загуба на когнитивните умения“, казва д-р Голуб. Проучването е финансирано от Националния институт по стареене.
|
Слуховите апарати не лекуват деменцията, но могат да намалят риска от развитие на болестта, като облекчават когнитивното натоварване, предотвратяват социалната изолация и поддържат мозъчната активност. Този ефект е най-изразен при хора с умерена до тежка загуба на слух, особено ако се включат в терапията навреме. Науката продължава да изследва точните механизми, по които въздействат върху конгитивните функции, но текущите данни подкрепят тяхната полза като част от превантивната стратегия. Как работят слуховите апарати: • Технология: Усилват звуците, филтрират шума и подобряват яснотата на речта, което улеснява комуникацията. • Ефект върху мозъка: Поддържат слуховата стимулация, която е важна за „когнитивния резерв“ – способността на мозъка да компенсира стареенето или болестта. • Практически резултат: Хората остават по-ангажирани в ежедневието, което поддържа мозъчната активност. |
