Някога хората рядко са доживявали до 100-годишна възраст, но днес все по-често срещаме такива дълголетници. Те са най-бързо растящата демографска група на планетата, твърдят изследователи, като броят им се удвоява приблизително на всеки десет години.
Тенденцията е в сила от 70-те години на миналия век. Днес на Земята вече има повече от половин милион души на възраст над 100 години, а до 2050 г. се очаква броят им да нарасне до 3,7 милиона.
Учени от Швеция са сравнили състава на кръвта на столетници и на техни връстници, които са живели по-малко. Оказва се, че биомаркерните профили на дълго живелите се различават през целия им живот, и особено след 60-годишна възраст. С помощта на тези биомаркери е възможно да се „изчисли“ кои хора са потенциални столетници.
Проучването използвало данни от 44 000 шведи, които са преминали през здравен скрининг на възраст между 64 и 99 години. Участниците са проследявани в шведските регистри в продължение на 35 години. От тях до 100 години са доживели 1224 души, или 2,7%. По-голямата част (85%) от столетниците са жени.
Проучването касаело 12 кръвни биомаркера, свързани с възпаление, метаболизъм, чернодробна и бъбречна функция, с възможно недохранване, анемия, стареене или смъртност. Един от тях е пикочната киселина, отпадъчен продукт в тялото, който се произвежда при смилането на определени храни, и който предизвиква възпаление.
Изследвани са и маркери, свързани с метаболитния статус и функцията на тялото, включително общия холестерол и глюкозата, както и чернодробната функция. Тествани са и креатининът, част от бъбречната функция, желязото и общият му капацитет за свързване, което има отношение с анемията, и албуминът – биомаркер, отговорен за храненето.
Биомаркери на столетници
Учените открили, че като цяло при тези, които са доживели до 100-тния си рожден ден, нивата на глюкозата, креатинина и пикочната киселина започват да спадат след 60-годишна възраст. Въпреки че средните стойности за повечето биомаркери не се различават значително между столетници и нестолетници, дълголетниците рядко имали изключително високи или ниски стойности.
Когато изучавали кои биомаркери са свързани с вероятността за достигане на 100-годишна възраст, експертите установили, че основна роля имат 10 от общо 12.
Така хората с по-високи нива на глюкоза, креатинин, пикочна киселина и чернодробни функционални маркери губят шансовете си да станат столетници. В абсолютно изражение разликите между някои биомаркери са доста малки, докато при други са по-значими. Например за пикочната киселина абсолютната разлика е 2,5 процентни пункта.
Това означава, че хората от групата с най-ниски нива на пикочна киселина са имали 4% шанс да доживеят до 100 години, докато тези от групата с най-високи нива – едва 1,5%. Въпреки че откритите разлики като цяло са доста малки, те сочат към потенциална връзка между метаболитното здраве, храненето и изключителното дълголетие.
Милена ВАСИЛЕВА
