Група учени от Института по когнитивни изследвания на човека и неговия мозък в германския град Лайпциг решили да изследват как влияе на човешката психика повишеното артериално налягане.
В смисъл, може ли да е свързано с тревожността, депресията, апатията, понижената активност.
Изследователите се интересували и от това дали мозъчната активност страда при хората с диагноза „хипертония“.
В експеримента участвали 500 хиляди човека със средна възраст 60 години. За да могат безпогрешно да се систематизират всички медицински данни, учените решили да се възползват от метода на машинното изчисление. Затова използвали всички данни от Британската биобанка.
Резултатите от изследването се оказали любопитни, неочаквани, да не кажем абсурдни! Оказало се, че хората с повишена горна граница на кръвното налягане по-рядко страдат от депресия, тревожност, колебания в настроението и други психически разстройства.
Още повече, че емоционално те се чувствали по-добре от онези участници в експеримента, които нямали проблеми с кръвното си налягане. Мозъчната активност (способността за приемане и обработване на информация) не била пострадала. По принцип, пациентите с хипертония са склонни към депресивна настройка и постоянна тъга.
Спанакът помага при тревожност и депресия?
Но фактът, че повишено кръвно налягане може да подобри психическото състояние на човека, учените обясняват с това, че то „значително намалява възприятията на физическата болка и стресовете“.
Мозъкът свиква с това, че налягането се повишава, което променя болковия праг при този човек. Изследователите определят за парадоксален и факта, че за пациенти с диагностицирана хипертония откриват абсолютно друга закономерност. Но и за нея си има обяснение.
„Хронично повишеното кръвно налягане предизвиква атеросклероза, заболяване на малките съдове, което води до исхемично увреждане на главния мозък. То се проявява с увреждане на бялото вещество, което е свързано с възникването на депресия“, обясняват учените.
Също така на психическото здраве влияе и това, че хората с хипертония по принцип, водят не най-здравословния начин на живот: малко се движат, много пушат, хранят се зле. Важно е и това, че когато на хората им поставят диагнозата „хипертония“, им се налага да се сблъскат с внезапното осъзнаване, че не са здрави, както и че е необходимо да променят живота си.
Това безусловно се отразява на психическото здраве. Учените се уверени, че това изследване може да помогне в профилактиката на хипертоничната болест, както и в разработката на нови лечебни методи.
Яна БОЯДЖИЕВА
