От 11 до 13 декември 2014 г. в София се проведе работна среща на експертите от Дунавската мрежа за обучение и грижи за пациенти с деменция, които работят по изготвянето на Програма за оптимизиране на грижите за пациентите с деменция и техните семейства. Участие в срещата взеха експерти от крайдунавските държави - Германия, Чехия, Словения, Унгария, Австрия, Румъния, Украйна, България.
Целта на инициативата е да подобри качеството на здравните и социалните услуги за пациентите с деменция и техните семейства, като се ползват всички възможни добри практики от страните участнички. На срещата експертите планираха важни стъпки за повишаване на обществената информираност и чувствителност към проблемите на дементно болните и техните близки; обучението и квалификацията на всички ангажирани здравни специалисти в процеса на диагностика, лечение и грижи за пациентите с деменция - невропсихолози, невролози, професионалисти по здравни грижи, гериатри; съгласуването и координирането на действията между здравните и социалните институции на национално ниво, както и финансовото обезпечаване на помощта.
Ето какво разказа по този повод проф. Лъчезар Трайков, един от най-добрите специалисти в света по съдови деменции и болестта на Алцхаймер.
- Проф. Трайков, колко социално значимо страдание са деменциите?
- Деменцията е най-инвалидизиращата проява на повечето невродегенеративни заболявания. С напредването й когнитивните и поведенчески нарушения водят до прогресивна загуба на автономията на болните. Становището на експертите от Световната здравна организация е, че деменцията е един от най-сериозните здравни и социални проблеми на 21-ви век, който по значимост вече се нарежда до съдовите и онкологични заболявания.
Резултатите от проведено в България епидемиологично проучване сочат, че болестността от деменция, равняваща се на 7,2%, е съпоставима със съобщената в проучвания с подобни по възраст и раса контингенти, проведени в Европа, Америка и Австралия. Тези данни създават достатъчно добра аргументация за фокусиране върху борбата срещу това социално значимо страдание.
- Знаете ли вече как да се преборите с тези състояния?
- По инициатива на Министерството на здравеопазването и с активното участие на експертен център към Александровска болница е в ход разработването на национална концепция за диагностика, лечение и грижи за пациентите с болест на Алцхаймер и техните семейства. Заложените в националната концепция идеи и предложения за последващ национален план за действия са в съответствие с приетите насоки за реформи на здравната и социалната политикa в страните - членки на Европейския съюз, а именно съгласуване на медицинските и социалните услуги, както и подобряване на координацията между здравния, социалния, образователния и финансовия сектор. Изграждането на партньорство и обмяната на опит от по-напредналите страни е от съществено значение за разпространението на добрите практики.
- Заедно с екипа ви сте изработили бърз тест, който казва дали ни заплашва деменция. Бихте ли пояснили какъв е този метод?
- Методът е толкова ефикасен, че се прилага в цяла Европа. За 5 минути всяко джипи у нас може да го приложи на своите пациенти и така да “хванем” болестта дори преди да се е появила. Тестът е съвсем елементарен и всеки може сам да се провери. Изпитанието трае точно една минута. В първите 15 секунди трябва да се изброят 10 града, в следващите 15 секунди - 10 животни. По-нататък отново за 15 секунди човек трябва да назове 10 плода, а в последните 15 секунди - 10 цвята. След като изтече минутата, сумирате изброените обекти. Ако резултатът ви е над 29 точки - няма нищо обезпокоително. Ако обаче имате по-малко от 29, трябва
незабавно да посетите личния си лекар
който да ви даде направление за специалист. Според теста имате сериозна склонност да развиете с годините болестта на Алцхаймер.
Сигурно ви е омръзнало да ме слушате, когато казвам, че решаването на судоку, четенето и ученето на чужд език са най-добрите лекарства срещу старческата склероза. Гимнастиката на мозъка за хората над 65-годишна възраст е задължителна, защото тя може да отложи развитието на деменция, Алцхаймер или Паркинсон с поне 10 години.
- С доц. Райчева обучавате през свободните си дни джипита как да разпознават болестта...
- В България няма гериатри, за разлика от Франция, където такива специалисти обслужват дементни пациенти. Джипитата първи се срещат с тези болни, трябва да бъдат информирани по въпроса. Да, през съботните и неделните дни обучаваме личните лекари, пътуваме из страната. Интересът е голям, в Пловдив залата, в която бяхме, се “пукаше” по шевовете. Поне 30-40 джипита присъстват на тези обучителни семинари - да ги пипнат скрининговите карти, да видят, че няма нищо страшно, че
отнемат 4-5 минути
и са много полезни в работата им.
- Споменахте, че дори разходките изиграват своята превенция над деменциите...
- За да не забравим къде живеем, освен на гимнастиката за мозъка трябва да наблегнем и на физическите упражнения. Разходки в парка, лека сутрешна тренировка и в никакъв случай висене пред телевизора. Винаги съм се чудил как един сериал може да “прикове” хиляди пред телевизора! Но е факт и се случва, а за възрастните хора телевизионната профилактика започва и завършва с турските сериали. Не можеш нищо от тях да предизвикаш като емоция, като разсъждение, но 1/3 от българите седят пред мониторите.
- Изграждането на дневни центрове ще подпомогне ли обгрижването на тежко болните?
- 98% от българските пациенти се обгрижват вкъщи, само 2 на сто получават грижи в дом или център. Разчитаме това да се промени, близките на тези болни трябва да работят. За съжаление нервно-психологичната консултация в България не се плаща от Здравната каса. Ако има някакво минимално заплащане, хората ще проявят интерес и дементно болните ще бъдат рано открити.
Изграждането на дневни, консултативни центрове ще обхване повече хора, чрез работата в тях, чрез тестовете ще откриваме всеки стадий на деменцията. Нека да ги наречем място за профилактика, но съм сигурен, че ще “хващат” заболяването в ранните му стадии. Ако диагностиката ни отнема няколко месеца, то обгрижването е с години. Необходимо е обучение на здравни специалисти, които ще работят в центровете, както и координиращи кадри, които ще подпомагат семейството на дементно болния с информация и логистика - насочване към тези центрове.
Люба МОМЧИЛОВА
