Тревожни изказвания на специалистите от СЗО сочат, че скоро няма да има с какво да ни лекуват, защото наличните днес антибиотици престават да действат - бактериите се адаптират към тях твърде бързо и учените нямат време да разработят нови ефективни лекарства. И така, кой кого ще победи в тази битка: ние - бактериите или те - нас?
Според прогнозите на ООН към средата на XXI век може да възникне пандемия, причинена от микроби, придобили антибиотична резистентност. Този проблем е признат за не по-малко опасен от климатичните промени.
В страните от ЕС резистентността към антибиотици вече води до 25 хиляди смъртни случая годишно. Ако не се направи нищо, до 2050 г. броят на такива смъртни случаи в целия свят ще достигне 10 млн. За световната икономика това ще доведе до загуби от 60 до 100 милиарда долара всяка година.
Кой е изложен на риск?
Учените, които изучават патогенните бактерии, отбелязват с тревога: заплахата може да е по-голяма, отколкото се предполагаше преди. Преди година биолози от Австралия изследвали стотици проби от епидермален стафилокок (Staphylococcus epidermidis), събрани в 78 клиники в 10 държави.
И са идентифицирали три негови нови щама, резистентни на всички известни антибиотици и способни да причинят нелечими заболявания. А тази бактерия е много често срещана - живее върху кожата на всеки от нас.
Отсега нататък някои от нейните разновидности представляват реална заплаха, а в рисковата група са хора с отслабен имунитет и пациенти, които имат имплантирани протези или катетри.
Анализът на бактериите показва, че е достатъчна една мутация (промяна в генома), за да придобият резистентност към двете основни групи антимикробни препарати.
“Откриването на нови щамове означава, че макар да използваме най-новите антибиотици, микробите бързо се адаптират към тях. Така възникват супербактериите”, казва Бен Хоудън, ръководител на научните изследвания.
Океаните се превръщат в гигантски инкубатор на супербактерии. Когато хората приемат антибиотици, тялото им не обработва напълно лекарството - остатъците се екскретират с урината, преминават през пречиствателните съоръжения и се оказват в реките и моретата, като постепенно се натрупват там.
И тъй като в морската вода има бактерии, те скоро стават също резистентни към тези лекарства. Наскоро американските епидемиолози откриха вид микроби в организма на делфините, които могат да устоят на действието на еритромицин, ампицилин и цефалотин.
Д-р Пламен Кьосев: Новото зло е комбинация от вируси и бактерии, които нападат имунната система
По-голямата част от антибиотиците прониква в тялото ни заедно с храната, защото тези лекарства се използват широко в селското стопанство в отглеждането на добитъка и домашните птици. В медицината често се използват неконтролируемо, което също играе негативна роля.
Според СЗО всеки втори човек, който приема антибиотици, го прави погрешно. По правило няма достатъчно медицински показания за приемането им. Най-характерният пример са острите респираторни заболявания, обикновената настинка.
Тя не трябва да се лекува с антибиотици, безполезно е. Но тъй като тези лекарства се продават свободно в нашите аптеки, хората ги купуват непрекъснато. А и лекарите ги предписват, без да се замислят. Или е предписан грешен антибиотик, или дозата е недостатъчна.
Случва се пациентът, чувствайки се по-добре, сам да прекрати приема на лекарството. В резултат бактериите оцеляват и стават устойчиви към него.
Едва през последните години СЗО започна да бие тревога, осъзнавайки, че човечеството може да се окаже в беззащитно състояние срещу микрофлората.
Алармата иззвъня през 2016 г., когато в САЩ починала жена, в чието тяло била открита бактерия, устойчива на 26 вида известни антибиотици. През лятото тя посетила Индия, където си счупила крака. Развила възпаление. Връщайки се в родната си Невада, американката се обърнала към местните лекари, но те се оказали безсилни: нито един антибиотик не работел. През септември пациентката умряла от септичен шок, след което лекарите установили причината за смъртта: в тъканите й била проникнала бактерията клебсиела пневмония (кlebsiella pneumoniae). Среща се повсеместно и е част от нормалната микрофлора на червата, кожата и устната кухина на човек, без да причинява заболяване. Но именно този щам на отдавна познатата бактерия се оказал убиец.
21-и век: смърт от порязване
През същата година проф. Чен Шен от Хонконг изследвал телата на петима пациенти, които били претърпели операция поради наранявания и умрели от отравяне на кръвта. Причината за смъртта им отново била кlebsiella pneumoniae.
Новият й щам причинява не само пневмония, но и прониква в кръвообращението и вътрешните органи. И сравнително здрав човек, с нормален имунитет внезапно бива поразен от нелечима инфекция.
Разкривайки резултатите от изследването, проф. Чен Шен предупреждава: “Смъртоносният щам на кlebsiella лесно прилепва към различни материали - дори към повърхностите на медицинските изделия. Предаването на микроба от човек на човек става главно в болниците. И с течение на времето ще има все повече и повече смъртоносни мутантни бактерии”.
По това време епидемиолозите започнаха да говорят активно, че устойчивостта на бактериите към антибиотиците е много по-опасен проблем за човечеството, отколкото климатичните промени. В крайна сметка супербактериите могат да ни убият много по-рано, отколкото глобалното затопляне.
Жизнеспособността на микробите и способността им да се адаптират към променящите се условия на околната среда изглеждат невероятни. Но не забравяйте, че това е много древна форма на живот, една от първите на Земята.
Ако бактериите нямаха способността да оцеляват при всякакви условия, отдавна да бяха изчезнали. Струва ни се само, че ги побеждаваме с помощта на някои лекарства. Всъщност те не изчезват никъде, а само се адаптират и стават по-силни, предавайки генетична информация за лекарствената резистентност на бъдещите поколения.
А те не се появяват след месеци или дори седмици, а за 20-30 минути. Освен това бактериите са в състояние да предават гени не само на потомците си, но и на други, “съседни” микроби. Биолозите наричат това феноменално свойство “хоризонтално пренасяне”.
Като цяло човечеството, подобно на бактериите, ще трябва да се адаптира към новите условия на съществуване. В крайна сметка с появата на супермикроби спектърът на нашите заболявания се променя. Бактериите “приятели”, живеещи в нашето тяло от хиляди години и в симбиоза с него, сега могат да станат “врагове” в един момент.
С понижаване на имунитета те ще започнат да правят неща, които никой не очаква от тях! Споменатата вече клебсиела, която живее в червата ни, е в състояние да “прегризе” стената им и да причини вътрешен кръвоизлив. Друг пример е рseudomonas aeruginosa, живееща върху кожата.
Как да преборим вирусите и бактериите с етерични масла?
При изгаряния или порязвания тя се стреми да проникне вътре и ако се появи инфекция, тя се лекува с антибиотик. Но рseudomonas aeruginosa постепенно свиква с антимикробните лекарства и престава да се страхува от тях. А това означава, че в близко бъдеще човек ще може да умре при едно банално порязване с кухненския нож.
Всичките ни надежди са в личинките?
Светът активно търси лекарства, които ще заменят антибиотиците. Някои учени ги търсят сред старите средства за борба с инфекциите, докато други се движат в напълно нови, непознати посоки.
Рано е да се каже, че е настъпил пробив в създаването на нови лекарства. Но някои разработки са многообещаващи. Едно от най-ефективните средства дойде при нас от миналото. В редица западни страни вече има клиники, където се прилага терапия с ларви. Зад красивото име стои използването на ларви на месни мухи - те често се наричат личинки.
Общоприето е, че те внасят инфекцията в раната. И най-често това е вярно. Когато обаче ларвите са стерилни, те, напротив, почистват раната от повредена и мъртва тъкан. В резултат на това гнилостни бактерии в раната нямат какво да ядат и инфекцията не се развива. Това им свойство е забелязано от лекарите още през Първата световна война.
Днес подобни “препарати” се прилагат в специфични условия. Ефектът от лечението е добър. Но има няколко “но”. Първо, по този начин могат да се лекуват само повърхностни открити рани по кожата и подкожните тъкани. Освен това не всички лекари и пациенти са готови за такова “апетитно” лечение.
Медицинската общност е много по-оптимистична по отношение на по-познатите лекарства. Идеите за тяхното създаване произтичат от конкуренцията на бактериите помежду си и затова за повечето от очакваните лекарства можем да говорим в подтекста на бактериологичната война.
Ето някои от тези лекарства:
• Хищни бактерии
Микробите имат собствени бактерии паразити. Прониквайки в организма гостоприемник, те първо постепенно го убиват, а когато излизат навън, удрят нови жертви. Най-обещаващи в това отношение са специфични бактерии от рода бделовибриони -(вdellovibrion). Те вече са тествани за инфекциозни заболявания. Важното е, че не се развива устойчивост към бактериите хищници.
• Бактериофагите
Вируси, които заразяват бактериите. В лечението вече се използват няколко бактериофага. Те действат като убийци в реалния живот - чрез убождане въвеждат гените си (ДНК) в бактериите, размножават се и водят до нейната смърт. Между другото, по същия начин вирусите убиват нашите клетки. Благодарение на съвременната биотехнология бактериофагите могат да бъдат насочени към специфични бактерии.
• Бактериоцините
Буквално - “убийци на бактерии”. При това убийци на близко родствени бактерии. В микрокосмоса между “роднините” има много силна конкуренция за храна. И едните използват срещу другите специални пептиди (протеини). Подобно на куршумите те надупчват роднината-враг и блокират активността на ензимите му. След като изучават тези процеси, учените разработват такова бактериологично оръжие.
• Бактериолизини (Bactericidin)
Така наречените “храносмилатори на бактериите”. Те постъпват с бактериите по същия начин, както храносмилателната ни система с храната: разрушават (раздробяват) и храносмилат. Факторите, използвани за това, са естествени: отделените активни вещества, които използват бактериите хищници и бактериофагите, убиват техните жертви.
Първа крачка за решаване на проблема - правилният прием
Ние като пациенти, приемащи тези лекарства, правим много грешки. По този начин допринасяме и за растежа на антибиотичната резистентност. Лекарите препоръчват да спазваме следните правила, които ще помогнат да се предотврати това и да се възползваме максимално от лечението:
1. Ако антибиотикът е предписан за 7 дни, точно толкова трябва да го приемате. Дори ако чувствате, че вече сте здрави, продължете лечението. Чрез съкращаване на курса на приемане на антибиотици оцеляват най-устойчивите бактерии. Те ще прехвърлят тези свойства на бъдещите поколения микроби и когато те причинят болестта, ще бъде много по-трудно да се лекува.
2. Изключително важно е да приемате антибиотици, както е указано в инструкциите, спазвайки условията и предписаните ви дози на ден. Ако е указано, че трябва да пиете лекарството преди, след или с храна и толкова пъти на ден, правете го. Ефективността на лекарството зависи от това.
3. Не можете да приемате антибиотици самостоятелно или като четете нещо в интернет. Само лекар трябва да ги предпише, в приложението им има много тънкости и функции, които само той може да знае.
4. В никакъв случай не използвайте лекарствата, останали от предишното лечение, и не ги съхранявайте.
Милена ВАСИЛЕВА