Д-р Ирен Петрова: Първите признаци на инсулта може да са дни преди него

Инсултът винаги е плашеща диагноза и изживяване, тъй като не се знае какви поражения ще нанесе на мозъка. По темата разговаряме с един от добрите невролози у нас д-р Ирен Петрова.

Визитка ♦ Д-р Ирен Петрова е невролог в София с над 30 години медицински опит.  Завършила е Медицинския университет в София и има придобита специалност по нервни болести през 1995 г. Сертифициран специалист е в областта на множествената склероза, периферните неврологични заболявания и вестибуларни нарушения, има и специализация по отоневрология. ♦ От 1995 г. е главен асистент в Клиниката по неврология на УМБАЛ „Александровска“ в София.

- Д-р Петрова, по последни данни на НЦОЗА през 2023 г. са регистрирани с около 1700 повече инсулта в сравнение с предходната година. На какво се дължи това според вас?

- Увеличава се броят на инсултите поради влошените условия на живот, много стрес, липсата на хигиена на хранене, недобро контролиране на рисковите фактори.

- Каква е честотата на исхемичните инсулти в сравнение с останалите?

- По-често се проявяват исхемичните инсулти. По правило по-тежко протичат хеморагичните, но, разбира се, винаги има и изключения. Могат да протекат с тежка клинична картина до смъртен изход или с по-лека симптоматика до пълно възстановяване.

- Различава ли се честотата при мъже и при жени?

- В някои периоди от живота си жените  са по-засегнати. Например по време на менопаузата зачестяват инсултите при дамите и причина за това е нарушеният хормонален баланс. Освен това по-висока е честотата на инсулти сред  пушачките, както и жените, които използват противозачатъчни средства. Възрастови различия няма. В последно време инсултите се увеличават в млада възраст.

- Защо?

- Причината е стресът, на който са подложени младите хора, злоупотребата с алкохол и други забранени субстанции, активното тютюнопушене, заседналият живот, продължителното дълго стоене пред компютрите, както и появата на рискови фактори в по-ранна възраст.

- Има ли хора, чийто организъм е по-предразположен към образуване на такива съсиреци в сравнение с други?

- Да, има хора, които са по-застрашени от развитието на инсулт. Те са с генетични дефекти в кръвосъсирването и оттук по-голяма склонност от образуване на тромби. Съществуват цели фамилии с инсулти.

Д-р Пламена Хараланова: Ново генетично изследване показва склонността ни към хипертония и инсулт

- Има ли хронични болести, които предразполагат организма на даден човек към исхемичен инсулт?

- Съществуват хронични заболявания,  водещи до поява на инсулти, особено тези, които не се контролират и не се лекуват. Това са хипертоничната болест, особено когато е съчетана със захарен диабет, дислипидемия и повишено телесно тегло. При такава комбинация рискът от възникването на инсулти значително се увеличава. Други заболявания са нарушение в сърдечния ритъм, сърдечни пороци.

- Кои са признаците на исхемичния инсулт?

- Симптомите са различни в зависимост от това коя част на нервната система е засегната. Може да има промяна в говора, слабост, до пълна липса на движение в някой крайник, нарушение на зрението, на гълтането, както и координационни и сетивни нарушения.

- Възможно ли е първите признаци да се появят часове или дни преди самия инцидент? 

- Възможно е първите прояви на инсулта да се появят часове, а понякога и дни по-рано. Те са като сигнал, че с човека става нещо. Отзвучават за 24 часа и се означават като транзиторни исхемични атаки. Но, ако човек не вземе мерки в тези случаи, то следващата симптоматика ще е по-тежка и ще персистира и след 24 часа. Тоест вече  ще се е развил инсултът.

- Как се установява исхемичен инсулт?

- Инсултите се диагностицират  с пълноценна анамнеза, неврологичен преглед. Провеждат се компютърна томография (КТ) или магнитно-резонансен томограф (МРТ) на главен мозък. Допълнително може да се проведе  доплерсонографско изследване на магистрални съдове за установяване на плаки или стеснения на кръвоносните съдове.

- Лечимо заболяване ли е?

- Ако заболяването се диагностицира навреме, може пациентът да се излекува, без никаква остатъчна неврологична симптоматика.

Лечението трябва да е своевременно. До 4-5 часа от диагностицирането е важно да се проведе тромболиза. Това изисква много добра организация - бързо транспортиране на пациента до съответното лечебно заведение, провеждане на кръвни изследвания, на КТ на глава и доплерсонографско  изследване на магистрални съдове.

- Има ли медицински показания, при които не може да се прилага тромболиза?

- Всички изследвания, които горе изредих, са необходими, защото има пациенти, които са неподходящи за тромболиза 

И ако тромболиза се проведе на неподходящия пациент, той може да се влоши и дори да почине! 

Има пациенти, които са противопоказни за тази процедура. Такива са с тежки сърдечносъдови заболявания, хематологични и онкологични заболявания.

Ако се пропусне срокът от 4-5 часа, пациентът трябва да бъде лекуван  консервативно. 

Понякога може да има усложнения от проведената тромболиза. Най-тежкото е възникването на симптоматичен интрацеребрален кръвоизлив, но възникването му е свързано със значителен неврологичен дефицит само при около 1,9% от проведените тромболизи. Въпреки доказаната ефективност от тромболизата подгрупата на пациенти с оклузия на големи проксимални интракраниални съдове имат ниски нива на реканализация при провеждането на тромболиза и само около 25% от тези пациенти имат шанс за добър резултат. 

- Кога човек, лекуван с тромболиза, може да се възстанови?

- Ако няма противопоказания за извършване на процедурата и тя се проведе по протокол, пациентът може да се възстанови веднага.

Има и случаи, при които пациентът не се възстановява веднага. Трябва време. В някои, макар и редки случаи, може да се влоши. За да се спази часовият диапазон за извършване на тромболизата, както вече казах, трябва да има много добра организация - своевременно извозване на пациента до съответното болнично заведение, веднага извършване на необходимите изследвания и на самата процедура. Ако не се спази часовият диапазон, пациентът се лекува болнично по стандартния начин.

Пристъпите на смях - предвестник на инсулта?

- Какво трябва да е поведението на пациент, който е прекарал исхемичен инсулт?

- Не бива да се забравя, че пациент, прекарал инсулт, трябва много да внимава, защото може да преживее следващи инсулти, които да доведат до тежка инвалидизация и евентуално смърт.

Първо трябва активно да провежда физиотерапия и балнеолечение за възстановяване особено на двигателната активност. Да се осъществява стриктен контрол на рисковите фактори, а именно артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия. Да се намали телесното тегло, като се редуцира калоричността на храната и се увеличи двигателната активност. Необходимо е прилагането на  антикоагуланти или антиагреганти при пациенти с ритъмни нарушения и сърдечни пороци. Активно наблюдение от невролог, кардиолог, ендокринолог. 

За да не се стига до появата на инсулти, много е важно пациентите да променят хранителните и двигателните си навици, да се научат стриктно да контролират рисковите фактори, както и да лекуват хроничните си заболявания и да не пропускат периодичните прегледи при съответните специалисти.

Двигателният режим при пациенти, прекарали инсулт, трябва да бъде умерен и добре контролиран. Вдигане на тежести, катерене по планини, бягане и играене на футбол не е препоръчително. Двигателната им активност трябва да е дозирана и под контрол на специалист физиотерапевт. За тази цел в България има много добри балнеосанаториуми. Тези пациенти трябва поне двукратно в годината да ги посещават. 

Мария ИВАНОВА