Д-р Марлена Панайотова, д.м.: Децата често са потърпевши от летните чревни инфекции

В това интервю с д-р Марлена Панайотова, д.м., ще обсъдим характерното за чревните инфекции при децата през лятото. Ще информираме както за клиничните изяви, така и за правилното поведение на родителите, особено от гледна точка на хранене и прием на течности през периода на инфекцията. Ще засегнем накратко и по-често срещаните детски заболявания в областта на гастроентерологията, които не са причинени от вируси и бактерии. 

- Д-р Панайотова, защо през летните месеци се повишава заболеваемостта от ентероколити и други чревни инфекции, особено при децата?

- Децата са изключително възприемчива популация към всички вирусни инфекции основно заради факта, че имат физиологична незрялост на имунната система. Нивата на имуноглобулините в организма им достигат тези на възрастните чак към 5-та, а понякога – към 7-та година. 

Освен това летните месеци предразполагат към по-активни контакти в детската градина и в семейната среда, което също допринася за разпространението на вирусите. Трябва да отбележим, че най-честите вируси, които причиняват чревните инфекции, преживяват доста време върху повърхностите (понякога до 10 дни при тези по-високи 25-30- градусови температури). Това прави разпространението им по-широко, без да е задължителен директният контакт с друг пациент.  

- Т.е., колкото по-горещо, толкова по-упорито се „заседяват“ вирусите върху повърхностите в битовата среда?

- Да, точно така. Докато вирусът на грипа при ниските температури през зимата преживяват не повече от 30 минути извън пациента и загива, то за летните вируси не е така. Те преживяват по-дълго време извън гостоприемника и могат да заразят по индиректен начин следващия пациент.

- По-малко ли са бактериалните причинители през лятото и кои са те основно?

- Бактериалните причинители са относително по-малко. За да се случи заразяване, е нужен директен контакт със заразения или консумация на контаминирани храни, като кремчета и десерти на базата на яйца и млечни продукти. Както и други подобни продукти, които не се съхраняват правилно, също са рискови при високи температури.

Хранителните интоксикции се по-чести през лятото. Но, за щастие, бактериалните инфекции имат относително по-малък дял в структурата на тези чревни нарушения.

- Как протичат летните чревни инфекции?

- Обикновено започват с висока температура – 38 градуса, в някои случаи може да стигне 39 градуса. Понякога се появяват болки в гърлото и лека кашлица

А заедно с това през следващите дни се изявява коремна болка, повръщане и/или диарични изхождания в различна комбинация. 

Д-р Марлена Панайотова

- А при кои деца протичат по-тежко, т.е., кои са рисковите групи?

- Рисковите групи, при които тези инфекции протичат по-тежко, са: недоносените кърмачета; децата с някакво хронично подлежащо заболяване, като например вродена сърдечна малформация; имунодефицитен синдром,  захарен диабет; с муковисцидоза, с хромозомни нарушения или други вродени аномалии. Така че те са рискови за всички тези чревни инфекции. При тях те могат да протекат с изразен фебрилно-интоксикационен синдром и наистина да стигнат до дехидратация.

- До какви усложнения може да се стигне, ако инфекцията протича така тежко или се закъснее с търсенето на лекарска помощ?     

- Действително, дехидратационният синдром е едно от честите усложнения, които наблюдаваме. Понякога са необходими и серийни прегледи, за да преценим дали детето може да продължи домашното лечение. Ако са налице намалена диуреза, отпуснатост, отказ от прием на храна и вода през устата, има реален риск от дехидратация. В повечето случаи обаче наблюдението и лечението може да се проведе в домашна обстановка, ако не са налице тези рискови фактори, които споменах. Ако детето живее при добри социално-битови условия, може да бъде наблюдавано от близките, съвместно с личния лекар. Обикновено острата фаза на тези чревни инфекции е от 3 до 5 дни, след това настъпва подобрение и най-често протичат без усложнения. 

- Съветвате да не се налива детето с вода с цел оводняване. Защо?

- В първите дни, когато толерансът към вода и храна е намален, действително не можем да разчитаме на прекален внос на течности и диетична храна през устата. Опитваме различни прахчета, които заместват солевите загуби, но това го предприемаме, ако състоянието на детето позволи. В случаите, в които няма никакво подобрение или не е възможно оводняването през устата, тогава насочваме пациента за венозна рехидратация в амбулатория или в стационарна обстановка. 

- А налага ли се друга терапия – медикаментозна, пробиотици?

- Пробиотиците са полезни в случаите с остра диария, защото са известни положителните им ефекти върху стомашно-чревния тракт. Те са млечно-кисели бактерии, които имат антагонистичен ефект върху болестотворните бактерии и потискат размножаването и колонизирането на патогени, като Шигела, Салмонела, Клостридиум дифициле. Използваме ги с тази цел. Освен това те имат лек имуномодулиращ ефект върху имунната система, като също стимулират производството на т.нар. противовъзпалителни цитокини в гастроинтестиналния тракт. 

Пробиотиците са част от терапията, без да са основна компонента. Антибиотично лечение се налага много рядко при острите диарии. Доколкото вирусите са основните причинители, антибиотиците не въздействат на вирусната репликация. Но в някои случаи при изразен фебрилно-интоксикационен синдром или когато подозираме съвместна инфекция (вирусна и бактериална), тогава използването на антибиотици е оправдано. 

Опасни растения през лятото

- Какви конкретни препоръки към родителите бихте дали, особено по отношение на храненето?

- Ако децата са на естествено хранене, т.е., кърмени, препоръчваме в началото кърменето да се ограничи наполовина. Ако те са захранени с пюрета и каши, да останат на оризена каша и картофено пюре, което действа благоприятно на чревния епител. А за тези, които са на изкуствено хранене, има подходящи диетични млека за кърмачета с преобладаваща диария. От захранващите храни могат да се използват оризена или царевична каша, картофено и ябълково пюре.

На по-големите деца, които са на преходно хранене,  могат да се предложат освен изброените храни и месно-зеленчуково пюре. Може би тук е мястото да кажа, че Европейското дружество по педиатрична гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN) в свой консенсус препоръчва при всички случаи на гастроентерити при първа възможност възстановяване на нормалното хранене, тъй като тегловният спад е по-малък за разлика от тези деца, които се подлагат на силно ограничаваща диета. 

В началото може да е без млечни продукти за по-добър толеранс. Това е факт, който не трябва да се пренебрегва. Така че диетолечението в първите дни трябва да се индивидуализира, но не да бъде безкрайно ограничаващо, защото тегловният спад е много изразен в края на боледуването. По-големите деца от предучилищна възраст могат също да използват картофено пюре, месно-зеленчукови храни, без тлъсто месо, макаронени изделия, кус-кус, ябълково пюре. Хубаво е да се ограничат временно плодовите сокове, варивата и суровите зеленчуци през този период, тъй като няма да се отразят добре на стомашно-чревния тракт. Много често родителите поднасят натурални сокчета на децата, след което настъпва коремна драма, налагаща нов преглед, и по-бавно възстановяване. 

- Бихте ли коментирали накратко и другите по-често срещани детски заболявания в гастроентерологията?

- Много често при децата диагностицираме  гастроезофагеалната рефлуксна болест. Тя се изявява с гадене, с периодични повръщания, коремни болки, уригване -  симптоми, които не са свързани с вирусни инфекции.

- Мислех, че само при възрастните има рефлуксна болест. Какви са причините да я има и при децата?

- Това е мотилитетно нарушение, при което настъпва преходна релаксация на долния сфинктер на хранопровода и създава възможност стомашно съдържимо да премине нагоре през хранопровода и детето да го повърне

А понякога може да попадне в дихателните пътища. Много често такива деца имат неспирна кашлица, която пулмолозите не успяват да лекуват с обичайните средства за бронхиална астма. И тогава се налага съвместно лечение между гастроентеролог и пулмолог, тъй като тази кашлицата най-вероятно се дължи на гастроезофагеалната рефлуксна болест. 

Така че продължителната кашлица също е една от изявите на рефлуксната болест, докато другите симптоми - гадене, повръщане, тежест, киселини могат да бъдат съвсем минимални. Случва се само кашлицата да бъде повод да диагностицираме пациента с рефлукс и съответно успешно да го лекуваме. 

- Предлагам да коментираме още едно уж възрастово заболяване, но се оказва че го има и при децата. Става дума за омазнен черен дроб…

- За нещастие, все по-често срещаме стеатоза на черния дроб при деца и подрастващи, причина за която обичайно е метаболитен синдром и затлъстяването. То придобива пандемични размери в последните години. По време на ковид пандемията например, по причина на локдауна и на дистанционното обучение, много деца посетиха кабинета с рязко увеличаване на теглото. И то само за този 9-месечен период, в който учеха от домашните компютри и физическата им активност беше сведена до минимум. Застояване пред електронните устройства, намаляване на физическата активност, понякога и генетични фактори, водят до  затлъстяване. Като неприятният ефект на затлъстяването е основно стеатозата – омазняване на черния дроб. 

Диетолог обясни опасността от приемането на свръх ледени напитки през лятото

Така че всички деца с наднормено тегло трябва да преминават ултразвуков скрининг, да регулираме теглото, да увеличим активността, да намалим т.нар. „скрийн тайм“ - това вече толкова модерно понятие, което изразява прекарване по-дълго време пред компютър и други електронни устройства. И съответно, да се повиши спортуването, физическата активност. По този проблем - затлъстяване в училищна възраст - сме на едно от първите места в Европа. 

- Да ви попитам и за още едно състояние, което предполага познаване на правилните мерки от родителите – наличието на кръв в изпражненията. Опасно ли е? Какво препоръчвате?

- Да, понякога има деца, които идват с наличие на ясна кръв след изхождане. Причините са няколко, но обикновено запекът и затруднението в дефекацията, е доста чест проблем. Защото проследяването на тоалетните навици невинаги е приоритет на родителите. Често остава незабелязан, те се надяват, че ще се нормализира от само себе си или с диета, но това не става. И понякога в рамките на това трудно изхождане се наблюдава кръв в изпражненията. С лечението на запека, който не е безобидно състояние, отминава и този проблем. Понякога може да се появи кръв и заради анални фисури и други подобни нарушения.

Състоянието не е страшно, но трябва да бъде оценено от специалист и да направим съответните изследвания. Хроничните възпалителни заболявания на червата, за щастие, не са чести.  

Яна БОЯДЖИЕВА