Диабетът продължава да е бич на съвремието и за жалост, все повече млади хора се разболяват от него. Ето какво обясни д-р Наталия Темелкова за рисковите фактори и за диагностиката на предиабета.
Визитка♦ Ендокринологът д-р Наталия Темелкова от УМБАЛ “Александровска” има голям клиничен опит в областта на захарния диабет и затлъстяването, остеопорозата, костните метаболитни заболявания, болестите на щитовидната и паращитовидните жлези. Автор е на публикации за всяко от тези заболявания. Д-р Темелкова има освен специалност “Ендокринология и болести на обмяната”, и втора - “Вътрешни болести”, а също сертификати за високоспециализирани дейности в ендокринологията. |
- Д-р Темелкова, колко често се среща предиабетът в България?
- За България нямаме нови данни. Проучване на Дружеството по ендокринология от 2014 г. сочи, че предиабет има 3,7% от населението, с нарушен глюкозен толеранс са 1,6%, а с нарушена гликемия на гладно са 2,1%. В Европа с предиабет са 5,5% от хората.
Прави ми впечатление, че голям брой пациенти имат в старите си медицински документи изследвания, които регистрират повишена кръвна захар. Това означава, че години по-рано е имало сигнали за развитие на предиабет и диабет, но те са били неглижирани и не са довели до последващи мерки, които да уточнят дали човекът реално има въглехидратни нарушения. Обикновено или не са правени никакви по-нататъшни изследвания, или продължават да се изследват единични кръвни захари на гладно, или се провеждат кръвнозахарни профили. А те категорично не доказват предиабет или диабет.
- Заболяване ли е предиабетът или състояние? Има ли симптоми? При кои групи пациенти да се търси предиабет?
- Предиабетът е заболяване със свой МКБ-код в международната класификация на болестите. В България обаче, той не е обект на лечение и на реимбурсиране на лекарства от Здравната каса.
Предиабетът няма симптоми при умерено повишени стойности на кръвните захари. Само рисковите фактори могат да ни насочат към наличие на предиабет. Основен рисков фактор е затлъстяването, когато се комбинира с фактори, като промени в липидните показатели и триглиглицеридите, с повишено артериално налягане или със сърдечносъдова болест, или с поликистоза на яйчниците. Раждането на бебе с тегло над 4 килограма носи голям риск за майката да развие диабет.
Хората с тези рискови фактори трябва да бъдат скринирани за предиабет, особено тези, които имат родственици от първа линия със захарен диабет тип 1 или тип 2 – дядо, баба, чичо, леля, баща, майка, брат, сестра, дете. Необяснимо защо у хората се е наложило убеждението, че старческият диабет (тип 2) не е опасен и не се наследява. Когато попитам пациент дали има в рода си човек с диабет, често ми отговаря: „Да, ама той е със старчески диабет“. Всъщност, точно старческият диабет се предава на поколението в най-голяма степен.
Възрастта също има значение. Колкото по-възрастен е човекът, толкова е по-вероятно да развие диабет тип 2. Разбира се, рисков фактор е затлъстяването при индекс на телесна маса над 30. За голям риск от развитие на предиабет и диабет сигнализира обиколката на талията на нивото на пъпа – над 100 см за мъжете и повече от 88 см за жените.
Винаги подчертавам липсата на физическа активност като рисков фактор, наред с наднорменото тегло. Тези два фактора за развитие на предиабет и диабет зависят от нас, но е много трудно да ги контролираме.
- Как се открива предиабетът? Какви са методите за диагностициране и клиничните критерии за наличие на предиабет?
- Предиабетът се открива чрез изследване на кръвна захар на гладно, на кръвна захар на втория част след натоварване с глюкоза и на гликиран хемоглобин. Кръвната захар на гладно трябва да е между 5,6 и 6,9 mmol/l. За съжаление и много по-високи стойности се обясняват с прекаляване с въглехидрати предходната вечер, което не може да е вярно, освен ако не е спазен осемчасовият интервал без храна.
Редно е такива високи стойности да бъдат потвърдени поне още веднъж след 8 часа без прием на храна. Ако глюкозата на гладно е между 5,6 и 6,9 mmol/l, това е един от критериите за предиабет. Друг критерий е натоварването с глюкоза, който представлява един от най-точните тестове за установяване на хиперинсулинемия. На втория час от обременяването с глюкоза, ако кръвната захар е между 7,8 и 11,1 mmol/l, говорим за нарушен въглехидратен толеранс, което е втори критерий за предиабет.
Третият критерий е изследване на гликиран хемоглобин, но по сертифициран метод, защото има големи колебания между резултатите в различни лаборатории. Ако гликираният хемоглобин е между 5,7 и 6,4%, това също трябва да е сигнал, че човекът има предиабет. Трябва да бъде изпълнен поне един от тези критерии, за да поставим диагнозата.
Това е важно, защото един от двама пациенти с предиабет до десет години със сигурност ще изяви захарен диабет. Голям проблем е също, че между 40 и 50% от хората с диабет не са диагностицирани. Защото всички пациенти с установен предиабет трябва всяка година да бъдат скринирани за диабет.
- Какво лечение или превантивни мерки да предприеме лекарят? Трябва ли пациентът непременно да се насочи към ендокринолог, или общопрактикуващият лекар може да се заеме с тези превантивни мерки?
- Невинаги е възможно пациентът да бъде насочен към специалист ендокринолог. Затова личният лекар трябва да обърне внимание на резултатите от горните три изследвания и да оцени дали конкретният пациент попада в рисковата група за предиабет. В България личните лекари са длъжни да оценят риска пациентите да изявят диабет в следващите 10 години чрез така наречения FINDRISK SCORE.
Търси се наличието на определени показатели, оценени по точкова система. Тези показатели са възрастта, индексът на телесна маса, обиколката на талията, физическата активност, консумацията на плодове и зеленчуци, лечението на хипертония, повишаването на кръвната захар и фамилната обремененост (близък роднина с диабет тип 1 или тип 2). Наследствеността е много важна и носи най-много точки, което прави риска по-голям. Когато се сумират точките на пациента, се изчислява в проценти рискът да развие захарен диабет в следващите 10 години.
Основната препоръка, която се дава както на пациенти с диабет, така и с предиабет, е редукция на телесното тегло с 5% до 7%. Това изисква промяна в начина на живот, постоянство и големи усилия, което трябва да се осъзнае от пациента. Особено трудна е тази промяна на теглото в напреднала възраст. Освен разумна балансирана диета, е нужно движение – около 150 минути на седмица, защото мускулната работа подобрява чувствителността към инсулина
4 признака, по които да познаем високата кръвна захар
Доказано е, че промяната в диетичния режим и физическото натоварване, т.е. промяната на начина на живот, дава най-ефективни резултати за подобряване на въглехидратната обмяна и за намаляване на риска от диабет.
На практика, половината от пациентите, диагностицирани с предиабет, в следващите години могат да станат диабетици. Но, ако на този етап се вземат мерки, при голяма част от хората предиабетът е обратим. Докато при вече настъпили усложнения от диабет, вероятността да се върне състоянието обратно е нищожна. Ето защо, трябва да насочим усилията си за профилактиране на предиабета.
- Има ли медикаменти, които да улесняват този процес?
- В България вече е официално регистриран медикамент за превенция на захарния диабет – Глюкофаж XR, който съдържа метформин, но е с удължено освобождаване. Това е медикамент, който може да бъде добавен към усилията на пациента да възстанови нарушената си въглехидратна обмяна.
Съществуват много препарати на базата на метформин хидрохлорид. Това е най-препоръчваното стартово лечение за инсулинова резистентност, предиабет и диабет. Но метформинът има странични действия в стомашно-чревния тракт и затова за някои пациенти е невъзможно да го приемат.
Докато при Глюкофаж XR имаме бавно освобождаване на медикамента и това на практика води до значителна редукция на страничните действия, което дава възможност повече пациенти да използват лекарството в максимално допустимата доза. Минималният срок за прием на това лекарство при предиабет е 6 месеца, но това е в най-оптимистичния случай. Нужен е поне една година прием, за да се преодолее метаболитното нарушение намален въглехидратен толеранс.
Мара КАЛЧЕВА
