Синдромът на пролетната умора трае между две и три седмици, през които хората усещат реален дискомфорт, без да бъдат болни. Те стават по-раздразнителни, уморени, мудни, спи им се повече, а в същото време ги мъчи безсъние, обясни Яна Данаилова - нутриционист и Председател на сдружението на нутриционистите в България, член на Американската асоциация по хранене (ANA).
„Пролетната умора е комплекс от физиологични смущения, които не са болестен процес, а просто синдром. Причината за появата на този синдром е преходът на човешкия организъм от зимния в пролетния сезон. През зимата имаме по-ниски температури, кратък ден и по-кратко излагане на слънчева светлина, висока експозиция на болестотворни вируси и по-затруднен достъп до свежа растителна храна, богата на витамини, минерали и антиоксиданти. Затова човешкото тяло минава през сериозно изпитание – спадат рязко нивата на есенциални витамини и минерали, а също и на витамин D, при което се понижава нивото на хормона на щастието серотонин, човек се чувства леко депресиран и уморен. А честите вирусни инфекции провокират отделянето на провъзпалителни вещества, които водят до хронично възпаление и отслабват имунната система. Ето защо, човешкият организъм е изтощен в началото на пролетта“, обясни експертът.
Трикове за справяне със състоянието:
Първото е да осигурим адекватна почивка на тялото си, което преди всичко означава да се погрижим за хигиената на съня си. Нужно е да си лягаме поне един час по-рано от досегашния ни режим. Това важи в особена сила след като преминем към лятното часово време тази събота – 30 март.
Втората мярка е двигателната активност, и то на открито, на пряка слънчева светлина. Времето става по-хубаво и благоприятства дългите разходки навън.
Третият трик е подходящото хранене. Природата се е погрижила през пролетния сезон трапезата ни да изобилства от свежи плодове и зеленчуци, обагрени разноцветно. Тези растителни пигменти – жълто, зелено, червено, виолетово, бяло – всъщност представляват фитонутриенти (антиоксиданти и биофлавоноиди), от които се нуждаем, за да подсилим организма си в този преходен период. Не трябва да забравяме през пролетта да приемаме и качествени протеини, защото имуноглобулините са белтъчни клетки.
Великденският пост, който тече в момента, изключва консумацията на животински белтъчини. Но можем да ги заместим с качествен комплексен растителен протеин, като консумираме ежедневно зърнени, бобови, ядки, семена, зеленчуци. Нуждаем се от разнообразно меню, а не от злоупотребяване с бързите въглехидрати. Именно тази грешка не трябва да се допуска, когато сме гладни, уморени и отпаднали, когато е понижена ефективността на имунната ни система, да посегнем към бързите въглехидрати (сладки, високорафинирани, преработени храни). Това хранене ще задълбочи пролетната умора.
Доказано е, че високата консумация на сладки храни понижава имунната система, когнитивните способности, концентрацията, води до дефицит на вниманието (особено при деца). Ето защо, в менюто ни задължително трябва да присъства растителен протеин. В бобовите и зърнените храни се съдържат огромно количество фибри, а тъкмо те водят до усещане за ситост и подпомагат перисталтиката на червата, тоест естествената детоксикация на тялото. Палитрата от зеленолистни – коприва, лапад, киселец, спанак, всякакви зелени салати – са мощно средство за детоксикация и за зареждане с минерали, особен с желязо.
