От 31 октомври до 2 ноември София бе домакин на Конгреса на Централноевропейската диабетна асоциация (CEDA), асоцииран с Международния дунавски симпозиум (FID) за 2019 г. Там бяха представени последните научни постижения и тенденции в борбата с диабета. 

По данни на Международната диабетна федерация, един на единадесет души на възраст от 20 до 70 години има захарен диабет. За съжаление, почти половината от тези хора не знаят за своето заболяване, съответно не се лекуват и усложненията се развиват.

Ако ги нямаше усложненията, диабетът щеше да е само повишение на кръвната захар, което не боли и не създава дискомфорт на пациентите. На практика, усложненията са най-големият проблем при диабета, те инвалидизират, скъсяват продължителността на живота и поглъщат най-големия финансов ресурс в лечението.

В световен мащаб в момента лечението на диабета струва между 700 и 800 милиарда долара годишно. В България има над 500 000 болни от диабет. Тези данни изнесе проф. Здравко Каменов, председател на Организационния комитет на конгреса. 

Рискови фактори 

Първият рисков фактор е наднорменото тегло и затлъстяването. А в България две трети от хората са с наднормено тегло и затлъстяване. Епидемията от затлъстяване изпреварва епидемията от диабет. За съжаление, нашето време може да бъде наречено  цивилизация на затлъстяването и диабета.

Само за първите 20 години на настоящия век броят на хората с диабет в света се е утроил. От 151 милиона, сега са над 430 милиона души.

Другите рискови фактори са наследствеността, наличието на  сърдечносъдово заболяване, приемът на медикаменти за психични заболявания.

Усложнения при диабет

Усложненията са микро- и макросъдови. Уврежданията на микросъдовете водят до диабетна ретинопатия (на очите), нефропатия (на бъбреците) и невропатия (на крайниците). Те са водеща причина за слепота в активна възраст, за терминален стадий на бъбречна недостатъчност и за ампутации на крайници.  

Но най-тежки са макросъдовите усложнения, които водят до сърдечносъдови заболявания. Точно тези заболявания скъсяват живота на хората с диабет.

6 неочевидни симптоми на диабет

Предиабетът

90% от хората с болестта имат диабет тип 2, който се отключва в по-късна възраст и не е инсулинозависим. Останалите 10% страдат от диабет тип 1 и задължително се лекуват с инсулин. 

Отделна категория са хората с предиабет, чиито стойности на кръвната захар са между нормалните и болестните. Кръвните им стойности на гладно са между 6,2 и 6,9.

Нивото на кръвната захар на втория час от обременяването с глюкоза е от 7,8 до 11. За сравнение, нормата в Европа е кръвна захар на гладно до 6 единици, а според американците - до 5,6. На втория час от обременяването с глюкоза - до 7,8. 

Гликираният хемоглобин трябва да е 5,7. Хората с предиабет трябва да бъдат активно издирвани, защото и в предиабетния стадий се развиват усложнения като при същинския диабет.

Това е и най-подходящият момент за превенция, когато можем да избегнем или поне да отсрочим развитието на захарния диабет. Така че хората с предиабет са таргетната група, която би имала най-голяма полза от превантивните стратегии. 

Съвременно лечение

Основната цел на съвременното лечение е намаляването на сърдечносъдовия риск. По-старото схващане - да се контролира само кръвната захар - се оказа недостатъчно да намали сърдечносъдовия риск. Затова днес се прилага комплексен, мултифакторен подход в лечението на диабета.

Освен кръвната захар се контролира също артериалното налягане и дислипидемията, спира се тютюнопушенето, увеличава се физическата активност. 

“Разполагаме вече с иновативни медикаменти, които повлияват директно сърдечносъдовите проблеми. От 2000 г. насам навлязоха три нови групи медикаменти, които коренно промениха диабетното лечение. Прилагането им намалява риска от инфаркти и инсулти.

Тези лекарства заемат все по-предни позиции в световните терапевтични алгоритми. Пациентите в България имат възможност да се лекуват с всички съвременни медикаменти.

Щом бъдат регистрирани от Европейската агенция по лекарствата, те влизат обикновено в позитивната листа на Здравната каса и започват да се реимбурсират. Разбира се, тези медикаменти достигат приоритетно до най-нуждаещите се, до хората с най-висок сърдечносъдов риск. 

Освен новите лекарства: DPP4-инхибиторите, HDOT-инхибитори и GLP1-рецепторните агонисти, разполагаме и с нови аналогови инсулини - дългодействащи и краткодействащи, които намаляват риска от хипогликемия и риска от покачване на теглото.

Има предложение от Европейското кардиологично дружество пациентите с много висок риск, с установена сърдечносъдова болест, с преживян инфаркт или инсулт, директно да започнат лечение с тези медикаменти, вместо с медформин.

Наистина медформинът е чудесен медикамент и в момента продължава да е първа линия на лечение във всички ендокринологични ръководства. Но кардиолозите предлагат някои от пациентите да започват директно с новите лекарства. Някои от тях атакуват и диабета, и затлъстяването”, обясни специалистът. 

Малко известни симптоми на диабет

Промяна в начина на живот

Лечението на всеки диабет започва с промяна в начина на живот, тъй като над 80% от пациентите са с наднормено тегло и затлъстяване. Програмата включва увеличаване на физическата активност и същевременно намаляване и оптимизиране на калорийния внос с храната. Битуват различни диети, но те не водят до траен резултат. 

Много важна промяна в начина на живот е осигуряването на достатъчно количество сън. Защото липсата на достатъчно часове сън увеличават риска от захарен диабет, метаболитен синдром, сърдечносъдови заболявания. 

Бодимас индекс над 30 е болест

Диагностицирането на предиабета не е сложно - измерва се кръвната захар, или се прави обременяване с глюкоза, или се измерва гликираният хемоглобин, обясни проф. Каменов. 

“В “Александровска болница” открихме през 2015 г. първия специализиран център за превенция на захарния диабет и неговите усложнения. Този център провежда активна работа по скрининг на пациенти с повишен риск. На които открием диабет, влизат в системата за лечение на диабет.

А които са с предиабет, се подлагат на структурирана програма за обучение и промяна в начина на живот. Участваме в четири европейски проекта в това направление.

Ние се намираме в състояние на война с диабета. Но тя не е само кауза на лекарите и на медицинските професионалисти. Тя трябва да стане кауза на самите пациенти. Трябва да разберат, че да си с бодимас индекс над 30 е болест. Защото много хора не искат да го приемат”, обобщи проф. Каменов.    

Мара КАЛЧЕВА