Д-р Ася Бъчварова е микробиолог в Клинична микробиология в “Аджибадем Сити Клиник болница Токуда”.
Д-р Бъчварова заавършва медицина през 1996 г. в МУ-София. Придобива специалност по “Микробиология” през 2001 г. От 1998 до 2007 г. работи като лекар ординатор и научен сътрудник в Референтна лаборатория по контрол и мониториране на антибиотичната резистентност в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
От 2007 до 2011 г. работи като лекар ординатор в лаборатория по Клинична микробиология и вирусология в УБ “Лозенец”. През същия период завежда микробиологична лаборатория на МБАЛ “Вита”. Има публикации в областта на антибиотичната резистентност. Член е на Българската асоциация на микробиолозите и Европейското дружество по клинична микробиология и инфекциозни болести.
През последното десетилетие проблемът с антибиотичната резистентост придобива все по-застрашителни размери, като смъртността от инфекции, причинени от резистентни микроорганизми, възлиза на повече от 25 000 души годишно в Европа и 700 000 по света. По данни на СЗО малкият брой разработвани в момента нови антибиотици не са в състояние да се справят с нарастващия брой мултирезистентни микроорганизми. По тези и други теми разговаряме с д-р Ася Бъчварова, микробиолог.
- Д-р Бъчварова, първо да припомним какво представляват антибиотиците?
- Антибиотиците са лекарства, които въздействат върху бактериите. Има два основни вида антибиотици – едните са бактерици, т.е. такива, които убиват директно бактериите, а другите са бактериостатични, т.е. това са антибиотици, които потискат размножаването на бактериите, и тогава имунната система на човека се включва, за да елиминира тези бактерии и да спре развитието на инфекция.
- Кога говорим за антибиотична резистентност?
- Антибиотичната резистентност също има няколко аспекта. Като цяло антибиотичната резистентност се развива тогава, когато бактериите се опитват да се защитят от въздействието на антибиотиците. Т.е. на практика това е техен защитен механизъм срещу въздействието на антибактериални вещества. Разбира се, при бактериите има и т.нар. вродена антибиотична резистентност. Това е резистентност, която е присъща за бактериите. Те по принцип не са чувствителни към въздействието на определени групи антибиотици и лечението с тях на подобни инфекции ще бъде неефективно.
Това са неща, които се знаят и е известно кои антибиотици на какви бактерии не влияят и не трябва да бъдат прилагани при такива инфекции. Големият проблем е придобитата резистентност, тази, която се развива при иначе чувствителни към антибиотици микроорганизми в хода на лечение с тези медикаменти.
Тези бактерии по една или друга причина започват да развиват механизъм на резистентност и спират да отговарят на лечението с антибиотици. Това всъщност е големият проблем, който създава грижи в медицинската практика при лечението на инфекции. Веднъж възникнал някакъв механизъм на резистентност на бактерии към даден антибиотик, това нещо доста бързо се разпространява в целия свят
Така че мащабите на практика са глобални. Доказва се в една държава и след няколко месеца или години се доказва вече в повечето болници на планетата.
- Кои са най-важните причини за антибиотичната резистентност?
- Основната причина е прилагането на антибиотици. Т.е., когато се прилагат антибиотици, това провокира бактериите да мутират. Много е важно антибиотиците да бъдат прилагани правилно, когато има нужда от тях. Често се прилагат антибиотици при вирусни инфекции, когато те са неефективни и няма смисъл от тяхното включване, т.е. няма да има никакво подобряване в състоянието на болния. Това е една основна причина, поради която може да се провокира възникване на резистентност. Така че неправилното и прекомерното използване на антибиотици е една от основните причини за възникване на резистентност и на нейното разпространение.
Д-р Ася Бъчварова
- Голям процент от нозокомиалните инфекции, с които се заразяват пациентите по време на болничен престой, се причиняват от микроорганизми, които са резистентни към различни антибиотици. Кои са тези микроорганизми и как се справя медицината с тях?
- По принцип малко трудно може да се конкретизира кои са бактериите, защото на практика всички бактерии, които нормално обитават човешкия организъм и околната среда, могат да причиняват инфекции, включително и вътреболнични. Определението за вътреболнични инфекции е, че това са инфекции, които възникват в хода на болничното лечение.
За съжаление, проблемът не е само в България, той съпътства изцяло съвременната медицина. Но проблемът не е толкова във възникването на вътреболничните инфекции, в по-голяма степен е в това, че тези бактерии са с множествена резистентност - т.е. нечувствителност към почти всички познати в съвременната медицина антибиотици. Така че разнообразието на бактериите, които може да бъдат изолирани при една вътреболнична инфекция, е много голямо.
- Допринася ли за проблема използването на антибиотици при селскостопанските животни?
- Със сигурност има значение и не само при животните, а и при земеделието, при обработването на културите. Там има в малко по-различен аспект. Много сериозен проблем с резистентността на медицински значимите гъбички към антимикотичните препарати – това са медикаменти, които въздействат върху развитието на гъбичките и лекуват гъбични инфекции. Така че със сигурност селското стопанство във всичките му аспекти повлиява много сериозно и хуманната медицина, и проблемът с резистентността се задълбочава и от тази гледна точка. Затова е необходим много сериозен контрол не само в болниците, но и в селското стопанство.
Ето кои са най-ефективните природни антибиотици
- Кои заболявания се предизвикват от резистентни бактерии?
- На практика всички заболявания могат да бъдат предизвикани от резистентни бактерии. Съвсем стандартни инфекции, да речем скарлатината, позната на педиатрите, може да бъде предизвикана от микроорганизми с вече развита резистентност към определени антибиотични групи. Няма заболявания, които да не са засегнати от антибиотичната резистентност.
- Какво може да се направи и какво се прави, за да се разреши проблемът?
- Прави се много, защото това е проблем, който не е от вчера, нито пък ще бъде решен днес или утре. Той е проблем, който съпътства медицината на практика, откакто са въведени антибиотиците през 40-те години на миналия век. Има антибиотични политики, които се създават и на национално ниво, и във всяка болница функционират подобни политики.
Има екипи по контрол на инфекциите във всички болници. Със сигурност това е проблем, който е залегнал изцяло в медицината, познава се много добре и се работи постоянно. За съжаление, е много труден за решаване и единственото, което можем да направим, е да го контролираме и да го държим в някакви познати рамки.
- Има ли връзка антибиотичната резистентност с COVID-19?
- Със сигурност има сериозна връзка, първо, защото немалко хора попадат в болниците, и то в тежко състояние, вследствие на тази инфекция. По принцип бактериалните инфекции усложняват много често вече налично основно заболяване.
В случая коронавирусът засяга белите дробове и съответно много лесно се наслагва бактериална инфекция върху увредения фон на белите дробове. Антибиотичното лечение е неизменна част от терапевтичния процес. Така че, от една страна, възниква проблем, когато имаме насложена резистентна бактериална флора при развитието на подобни бактериални суперинфекции, които затрудняват антибиотичното лечение.
От друга страна, използването на антибиотици пък допълнително провокира селекцията на резистентни бактерии да се наслагват и да предизвикват инфекции. Така че със сигурност всеки подобен здравен проблем повлиява и върху антибиотичната резистентност, която затруднява допълнително лечението.
Румяна СТЕФАНОВА
