Д-р Атанас Банчев е координатор на Експертния център за хемофилия, таласемия и други редки доброкачествени хематологични заболявания при деца в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Той е и един от малкото български лекари хематолози с допълнителна квалификация, придобита в Бон (Германия) по хемостазеология - наука, която изучава нарушенията в кръвосъсирването, водещи до кръвоизливи или тромбози.
Разговаряме с д-р Банчев за хемофилията и за новата генна терапия при това заболяване, която бе одобрена за използване в САЩ и в Европа.
- Д-р Банчев, какво заболяване е хемофилията?
- Хемофилията е невъзможност на организма за кръвосъсирване поради вродена липса на един от белтъците, отговорни за кръвосъсирването. Има два вида хемофилия според тази класификация. Едната е хемофилия А, при която липсващият кръвосъсирващ белтък се нарича фактор VIII. Другата е хемофилия В, при която липсва белтък, наричан фактор IХ.
И двата вида хемофилии имат една и съща клинична изява. Това е един вид игра на природата. Фактор VIII и фактор IХ колаборират помежду си при кръвосъсирването, тоест единият не може да изпълнява функцията си без другия. Гените за тези два протеина са локализирани на една и съща хромозома и когато липсва който и да е от двата, клиничната картина е еднаква. Затова не можем да кажем, че хемофилия А е по-тежка от хемофилия В.
- В какво се изразява клиничната картина?
- В кървене и спонтанни кръвоизливи, преди всичко в меките тъкани – стави и мускули. Разбира се, кървене може да настъпи и в лигавиците вследствие на някаква травматична увреда. Но визитната картичка на тежката хемофилия са ставните кръвоизливи. И хемофилия А, и хемофилия В имат три степени на тежест – тежка, среднотежка и лека форма.
Тежките форми на хемофилия са около 50% от всички случаи. Те се откриват още в ранна детска възраст. Дебютът на болестта със ставен хематом или друг вид мекотъканен хематом е между 6- и 15-месечна възраст. Това реално съвпада с периода на прохождане на детето.
Д-р Атанас Банчев
- Колко хора в България са засегнати от това заболяване?
- Това е рядко вродено заболяване, но все пак е от по-честите редки болести. В България няма регистър на пациентите, за да знаем колко точно са те. По статистически данни у нас би трябвало да има между 600 и 700 човека с хемофилия.
Ако в семейството има диагностицирана хемофилия, понеже е заболяване, свързано с Х-хромозомата, мъжете имат симптоми, а жените са носителки. Ако бащата е с хемофилия – дъщеря му ще е 100% носителка на хемофилия, а синът 100% здрав. В поколението си дъщерята (при здрав партньор) има 50% вероятност да роди момиче – носителка на хемофилия, и 50% риск да има момче със заболяването.
- Не се ли откри в последните години, че и жените носителки страдат до известна степен от хемофилия?
- Това е факт, който ние, хематолозите, знаем много отдавна, защото го виждаме в клиничната практика. Около 50% от жените носителки на хемофилия също имат симптоми. Те обаче, са от друг тип – жените получават менометрорагии (месечно генитално кървене). Обикновено имат много тежки месечни цикли и прояви на тежки послеродови кръвоизливи.
Причината е в Х-хромозомата. (Жените имат двойка полови хромозоми ХХ, а мъжете – XY.) По принцип, Х-хромозомата е по-голяма (има повече гени) от У-хромозомата, затова при жените едната от Х-хромозомите се инактивира. Тази инактивация на едната от двете Х хромозоми при жените се случва спонтанно, но природата не инактивира винаги болната Х-хромозома
Получава се така, че в някои клетки и тъкани на жената е инактивирана болната Х-хромозома, а в други – здравата. От тази гледна точка 50% от дамите, носителки на хемофилия, може да имат симптоми на лека до тежка форма на болестта. Понеже женският пол има физиологично кръвоизливи всеки месец, с тях са свързани и симптомите на заболяването.
- Какво е досега лечението на хемофилията?
- До момента се използва заместително лечение – в организма се влива венозно липсващият кръвосъсирващ фактор. Другата терапия е подкожно приложение на моноклонални антитела, които имитират функцията на фактор VIII.
Класическата заместителна терапия предполага често приложение на венозни препарати с пречистения белтък, липсващ в организма.
- Какъв е принципът на действие на новата генна терапия за хемофилия В?
- Това е първата генна терапия за тежка хемофилия B. Тя вече е одобрена от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата и е препоръчана за одобрение от Комитета по лекарствените продукти в хуманната медицина към Европейската агенция по лекарствата (EMA).
Самата терапия представлява клониран фактор IХ, тоест избран по специфични характеристики и определена нуклеотидна последователност ген на фактор IХ, който се опакова във вирусен капсид
Веднъж инжектиран в тялото, този ген чрез вирусния капсид циркулира в цялото тяло, но има висока специфичност към чернодробните клетки и се настанява в тях. Черният дроб е лабораторията на организма за всякакви субстанции, включително и за белтъци.
Веднъж попаднал там, генът започва да използва ензимните системи на чернодробната клетка, за да произвежда липсващия белтък. След което синтезираният фактор IХ влиза в кръвообращението. Макар че изглежда просто, този процес има много фази и зависи от редица други биологични процеси. В крайна сметка, осигурява постоянно ниво на липсващия дотогава фактор IХ в плазмата на пациента с хемофилия.
- Какви са предимствата на генната терапия?
- Голямото предимство на генната терапия е, че се прилага еднократно и дава възможност за дефинитивно лечение при голяма част от пациентите с хемофилия В, преодолява се дефицитът на кръвосъсирващ фактор IХ. Резултатите от краткосрочните наблюдения бяха много обнадеждаващи. Наистина гледахме на генната терапия като на дефинитивно лечение – при голяма част от пациентите болестта е излекувана завинаги.
Генната терапия е много скъпа – струва от милион до два милиона лева на пациент. В медицината се правят винаги фармакоикономически анализи, които също трябва да бъдат взети под внимание.
Мара КАЛЧЕВА
