Д-р Борис Крумов: Модерен ендоскопски метод замества коремни операции

В това интервю с д-р Борис Крумов ще коментираме предназначението на този модерен ендоскопски метод, както и характерното не само за конкретната диагноза, но и за острия и хроничния панкреатит. Ще обсъдим най-честите патологии, които третира интервенционалната гастроентерология, като ще акцентираме на необходимостта от скрининг на обсъжданите диагнози.  

- Д-р Крумов, в какво се изразява този иновативен метод, който може да замести тежка коремна операция?

- Този иновативен метод всъщност, не е измислен наскоро, а преди няколко години, за да замести някои коремни операции. Инвазивните коремни хирурзи с опита им за дренаж на псевдокисти на панкреаса изпитват затруднения при операциите. Затова към този момент ние като инвазивни гастроентеролози се заемаме с този проблем. Касае се за заболяване, за състояние, възникващо след остър панкреатит с оформяне не на киста, а на псевдокиста, защото не става дума за обичайна киста в смисъла, в който я разбираме. Ще обясня защо възниква тя. 

След остър панкреатит с генеза в повечето случаи алкохолна, около панкреаса се излива течност, която след определен брой месеци се организира и се образува голяма стена. Тогава се касае за псевдокиста на панкреаса. И при определени ситуации се налага да се извърши дренаж на тази псевдокиста през стомаха с помощта на метода, за който говорим. Нарича се ендоскопска ултрасонография. 

Всъщност, не става дума за иновативен подход, а за модерен и елегантен метод, който замества коремните операции. При обичайната коремна хирургия пациентите страдат от усложнения при такива операции, за съжаление, нерядко се стига до фатални ситуации. И тук идва ролята на нас, инвазивните гастроентеролози, които в такива случаи трябва задължително да направим дренаж на тази псевдокиста. Прилагаме именно този метод с връзка между стомаха и кистата, която се излива в него и така решаваме проблема на пациентите.   

- Вие посочихте острия панкреатит като основна причина за образуването на псевдокиста на панкреаса, моля да поясните по какъв механизъм се случва това и доколко опасен е острият панкреатит? 

- Именно от острия панкреатит тръгва симптоматиката, а той като диагноза е животозастрашаващо състояние, тъй като задстомашната жлеза започва да се самосвива от отделяните от нея ензими. Тя отделя много агресивни смилателни ензими и ако е нарушен дренажът им към тънкото черво, задстомашната жлеза, както обясних, започва да се самосвива. В много от случаите това се случва при пациенти с наднормено тегло, при такива в по-напреднала възраст, като протича много тежко, да не кажа фатално. 

И веднага обяснявам защо може да е фатално: тъй като панкреасната жлеза е орган, който като се възпали (както е при острия панкреатит), при много пациенти протича като мултиорганна недостатъчност. Самото заболяване е много пипкаво, образно казано, особено в острата му фаза. Но не по-малко пипкаво е и в хроничната му фаза. Затова ние, инвазивните гастроентеролози, които за съжаление в България не са много, прилагаме такова поведение и алгоритъм на действие.

-Това звучи доста страшно? Значи при острия панкреатит трябва да се действа веднага?

- Както казах, предизвиква мултиорганна недостатъчност:  говорим за остра бъбречна и дихателна недостатъчност, и т.н., нещо което е фатално за пациента. Ако не се подходи адекватно към това заболяване, особено в острата фаза, в първите часове от нея, повечето случаи приключват фатално.

Първите симптоми при това заболяване, независимо дали при млади или по-възрастни пациенти, възникват след злоупотреба с алкохол и цигари. А те са остра болка в областта на стомаха и към кръста, гадене, повръщане, ниско кръвно налягане. Ако човек усети прояви от такъв тип, трябва да потърси спешна помощ. 

За съжаление, не мога да кажа, че навсякъде в България това заболяване може да бъде установено като диагноза. Понякога затруднява дори и компетентни специалисти. А се развива мигновено. 

Ние сме специалисти на коремните органи, т.е., интервенциоинални, затова лекуваме и такива заболявания – остри и хронични. Но все пак говорим за хепатобилиарната система, включваща черен дроб, панкреас, жлъчен мехур. Това е област, в която трябва да се реагира адекватно. 

- Прилагате ли този метод и при други състояния?

- Да, разбира се, и при други състояния се прилага ехоендопротезиране. За съжаление, в моята работа се прилага основно при напреднали туморни процеси

Става дума за ехоендоскопско обезболяване на тумор на панкреаса, както и „разрешаване“ на „запушването“. Казано простичко – осигуряване на пътя на храната и на жлъчния сок. 

На медицински език говорим за дегестивна и билиарна обструкция. 

Повечето случаи, над 90% в модерната интервенционална гастроентерология, за съжаление са онкоболни пациенти, на които удължаваме живота. Ако не се предприеме нищо инвазивно за тези пациенти, те живеят седмици до месец. А когато се намесим ние като специалисти, с прилагане на ендопротезиране (поставяне на стент), хистологични верификации, биопсия, стартирана химиотерапия, лъчетерапия и т.н., удължаваме живота им с година, дори и повече.

Така че за един онкоболен означава много да му бъде поставен такъв стент. Да, чуват се мнения, че този пациент така или иначе, ще загине. Но едно е онкоболен човек да загине след няколко седмици и съвсем друго – след месеци и дори година. Това е важно, безспорно.

- Т.е., това са най-честите ви пациенти?

- Да, такива с туморни образувания. Пациентите идват с пожълтяване на кожа и лигавици, потъмняване на урина и специфични изхождания, с ниско кръвно налягане, отпадналост, прескачане на сърцето и т.н. Някои, макар и рядко, имат „късмета“ да са с механично запушване, при което можем да им помогнем.  За хранопровод – не могат да се хранят, поставяме протеза.

За дебело черво - не могат да бъдат оперирани, имат рак – слагаме протеза и вече могат да се изхождат, да започнат химиотерапия. За тънко черво – по същия начин, поставяме стент без операция, започват химиотерапия. Това са необходими и полезни грижи за тези пациенти и, както казах, основно им удължаваме живота с месеци. 

- Какво ще коментирате за рака на дебелото черво?

- Ракът на дебелото черво в България е много често срещан, защото пациентът не е посъветван от личния си лекар да си направи колоноскопия на 45-50 години, независимо дали има симптоми или не. Рак на дебелото черво не може да има, ако пациентът си е направил колоноскопия и са му отстранили полипи. Елементарно! 

Ако това започне да се прави, ракът на дебелото черво в България ще бъде редуциран на 90 плюс процента. Призовавам за ранен скрининг, който предотвратява рака на дебелото черво и на стомаха. А по отношение на панкреаса и на черния дроб нещата са по-сложни.

- А вие какво бихте посъветвали тогава по отношение профилактиката на рак на панкреаса и на черния дроб?

- Към момента ендоскопската ултрасонография или ехоендоскопията, които правим на немалко хора в България, е методът, който комбинира ендоскопски оглед дори, но най-вече ехографски оглед на гръдна клетка, на корем с органите около него. Това е единственият метод, който може да хване буквално ранния карцином на панкреаса, който е най-голям бич за пациента. При туморно образование на панкреаса вече лечението е много по-сложно. Операцията е агресивна, сложна… За съжаление, огромен процент от пациентите попадат при нас във фаза, в която не могат да бъдат оперирани. Ние просто ги ендопротезираме палиативно. Защото на тези хора е нямало кой да им каже навреме към какъв специалист да се насочат.

-Защо се къса тази връзка? 

- Не знам къде се къса връзката, може би здравеопазването като цяло. Сигурен съм, че не се извършват скринингови ендоскопски ехографски изследвания, най-вече образни. Може би нищо няма да коства да джипитата да кажат на човека: направи си това ендоскопско изследване. Но почти не се случва, за съжаление, по отношение на редица заболявания. 

За разлика от Америка, където почти изцяло овладяха разпространението на рака на дебелото черво например. Там почти го няма, тук е все по-често срещан. Пак с огромно съжаление казвам, че скринингът за първичния чернодробен карцином не е засегнат, въпреки, че при хронична хепатит В инфекция вероятността от първичен хепатоцелуларен рак е огромна.

Особено в по-напреднала възраст. А този скрининг се изразява най-вече в извършването на ехография, скенер на корем с интравенозен контраст, ендоскопска ултрасонография – комбиниран хибриден метод. Защото, ако при коремна ехография изпуснем нещо, арбитър става скенерът на корем с интравенозен контраст и ендоскопската ултрасонография. 

Затова искам да напомня - всички хора, независимо дали имат оплаквания, дали са фамилно обременени, трябва да си правят скринингови изследвания от ранна възраст – 40-45-години:  колоноскопия,  гастроскопия, ендоскопска ултрасонография, за да се хващат заболяванията, които са предракови, но, ако не са изследвани, един ден могат да се превърнат в ракови.

- Бихте ли коментирали един от последните ви случаи на жена с тумор на хранопровода, на която сте помогнали да може да се храни, да диша и да се лекува? 

- Става дума за жена, на която поставих стент в хранопровода. Учителка на 60 години, дойде от друга болница, където са й правили ендоскопия и са видели, че има запушване на хранопровода. Взели са й биопсия и доказали, че има тумор на хранопровода. Жената не бе оперирана, защото самият тумор беше много високо. Дойде при мен с кашлица и температура.

Имаше вече хистология - рак на хранопровода. Аз й направих скенер, защото се усъмних в тази кашлица, което подсказва за неправилна връзка между хранопровод и бял дроб. На скенера видях, че има комуникация (дупка) между хранопровода и белия дроб. Отделно, като преглъщаше нещо, то влизаще не в хранопровода, а в белия дроб. И постоянно кашляше. Това първо, Второ, туморът бе запушил всичко и жената не можеше да се храни, освен че храната влизаше в белия дроб.

Поставих стент, който да запуши дупката между хранопровода и белия дроб, и да повлияе на запушването на хранопровода от тумора. Да го кажа така: тази жена качи 6 килограма, започна химиотерапия, в момента се храни и й се възвърна гласът. В момента тя живее вече 6 месеца, вместо до 6 часа, колкото й оставаха. И има опция за още живот!

Яна БОЯДЖИЕВА