Визитка
♦ Д-р Цветанка Янакиева завършва Медицинска академия, гр. София. Магистър е по медицина. Има призната специалност по спортна медицина.
♦ Работила е в Районна болница - гр. Лом, Национален център по спортна медицина, Медицински център по рехабилитация и спортна медицина, Кабинет по спортна медицина.
♦ Завършила е специализации по спортна медицина, ехография, токсикология, анестезиология и реанимация, здравен мениджмънт.
♦ Има дългогодишен опит в областта на спортната медицина, профилактиката, хранене, отслабване, възстановяване и биостимулиране.
- Д-р Янакиева, какви научни доказателства има в подкрепа на твърдението, че стресът убива паметта?
- На неврофизиолозите им се отдаде да проследят молекулярния механизъм на затъпяването от стрес. Те буквално виждат в какво се превръщат невроните на живия организъм, преживял това, което изпитват жителите на големите градове всеки ден, добирайки се до работното си място.
Мозъкът е най-загадъчната структура не само на живите организми, но и в цялата Вселена. И един от практичните въпроси, на които учените се опитват да дадат отговор, е защо мозъкът старее, като при това намаляват интелектуалните възможности на човека.
Хипокампът е участък от мозъка, който участва във формирането на паметта и преформатира краткосрочната памет в дългосрочна. С други думи, той получава информацията, кодира я, архивира я и доставя необходимите „файлове” при поискване. На клетъчно ниво тези функции се осъществяват с помощта на връзки (синапси) между разрастващите се невронни шипчета, които образуват допълнителни синапси.
Под микроскоп помнещата нервна клетка значително се различава от своята почиваща съседка. У запомнящата размерите и масата на израстъците значително се увеличават. Кортизолът също влияе отрицателно на работата на главния мозък и влошава паметта. При това невроните, изменени под действието на хроничния и краткосрочния стрес, могат да се отличават на външен вид, но това не е решаващо. Важното е, че стресът влияе върху функционалните зони на хипокампа.
- От какво зависи с каква сила ще се отрази този неблагоприятен ефект?
- Ефектът може да се отличава в зависимост от силата на стресовото въздействие, неговата продължителност, хормоналния фон и възрастта на организма, и неговото моментно състояние. Но измененията в невроните са видими. Значително намалява количеството и плътността на дендритните шипчета, наблюдава се деградация на нервните клетки.
Загубата на шипчетата се съпровожда от отслабване на връзките между нервните клетки, които са в основата на запомнянето. Колкото по-малко връзки, толкова по-лошо клетките на мозъка обменят информация. И съответно, новата информация не само не се съхранява, но даже не се и усвоява. Индивидуалното ниво на загубените шипчета, респективно връзки, корелира с когнитивните нарушения
Открито е лекарство за възстановяване на паметта
Учените са обърнали внимание, че в отговора на стреса участва и известен невропептид – кортикотропин освобождаващ хормон. С неговото появяване и включването на съответния рецептор се свързва отстраняването на шипчетата, но засега не е ясно как става това. В големи концентрации пептидът е способен и самостоятелно да ги унищожава, но вероятно има и други, все още неоткрити участници в този процес. Само неговото блокиране е довело до нивелиране на стресовите въздействия.
- Какво можем да направим, за да помогнем на мозъка ни?
- Да намалим силата на действие на стресиращите фактори и да променим начина, по който реагираме на тях. Да избягваме някои от тях, които сами си предизвикваме. Физическите упражнения, психологическите методи и източните техники за медитация и йога могат значително да повлияят на този процес.
Новите методики за стимулиране на нормалната активност на мозъка, които прилагаме в кабинета, също могат да помогнат за справяне със стреса и да се намалят вредите от него.
- Разкажете ни повече за мозъчната стимулация, която прилагате в практиката си, и за ползите от нея.
- Макар и доста непозната за България, мозъчната стимулация се оказва един твърде ефективен метод, който помага за по-бързото възстановяване от напрегнатото ежедневие и неговите последици – депресия, страх, тревожни разстройства, безсъние, главоболие, високо кръвно налягане, нежелание за започване на нови неща; значително подобрява концентрацията на вниманието, паметта и творческото въображение; и не на последно място – постигане на върхови постижения в спорта, обучението и професионалната кариера. Небезизвестен факт е, че Деми Мур, Бърт Рейнолдс, Патрик Суейзи, Куинси Джоунс (продуцент на албума „Thriller“ на Майкъл Джаксън), Брад Грич (световен шампион по сърф) и много други известни личности се радват на позитивния ефект, който мозъчната стимулация има върху творчеството и релаксацията им.
При мозъчната стимулация се използват напълно физиологични стимули, като звук и светлина, които по естествен начин подпомагат дейността на мозъка.
- Как се постига всичко това?
- Здравият мозък извършва множество важни функции едновременно, произвеждайки най-разнообразни честоти на мозъчните вълни. При днешния напрегнат начин на живот мозъкът ни произвежда твърде много активност в диапазона на бета честотите.
По-високите нива на бета вълните се свързват със състояния, като тревожност, страх, паника, при които организмът увеличава отделянето на стресови хормони. От друга страна, по време на релаксация и покой, мозъкът ни произвежда алфа- вълни. Когато сме в състояние на творчество, фантазии, прозрения и подобрено функциониране на паметта, тогава се появяват и тета- вълни.
Огромният стрес, на който сме подложени постоянно, води до дисбалансиране на мозъчните вълни. За да върнат това равновесие, много хора търсят по-релаксиращи занимания. Увеличаването на алфа- или тета- дейността на мозъка може да стане чрез медитация, аеробни упражнения, биофидбек тренинг или аудиовизуално увличане на мозъчните вълни – мозъчна стимулация. За съжаление обаче алкохолът, наркотиците и опиатите също са един лесен и бърз вариант за отпускане след тежкия ден и не малко хора злоупотребяват с тях.
В чужбина има множество научни публикации, свързани с употребата на светлинни и звукови устройства (мозъчна стимулация) за лечение или значително облекчаване на различни страдания. Например мозъчната стимулация има доказана роля в развитието на творчеството, креативността и подобряването на интелекта, тъй като стимулира по-висока степен на съгласуваност между лявото и дясното полукълбо на мозъка.
Това е от голяма полза за актьори, професионални спортисти, учени, изобретатели и бизнесмени. Освен това намира приложение и в подкрепа на терапията при стрес, депресия и тревожни разстройства, синдром на хиперактивност и дефицит на внимание, симптоми на старческа деменция, хронични болки, особено фибромиалгия, високо кръвно налягане, при възстановяване от зависимости и прекомерна употреба на болкоуспокояващи лекарства, главоболие и мигрени.
- Какви резултати сте постигнали досега с прилагането на мозъчната стимулация?
- По-голяма част от посетилите кабинета пациенти се оплакваха от безсъние, стрес и безпокойство. При 85% от тях оплакванията се повлияха напълно. Безсънието, чувството за напрегнатост и безпокойство изчезнаха. При останалите намаляха значително до задоволително ниво. Това вероятно се дължи на индивидуални особености, а едно по-продължително въздействие би постигнало пълен ефект.
Миризмата на розмарин подобрява паметта
Всички пациенти се почувстваха по-бодри и работоспособни, по-спокойни, с по-добро самочувствие и настроение. При някои от тях се подобри и зрението.
- След колко време се усеща положителният ефект от стимулацията и колко дълго се запазва резултатът от прилагането й?
- Различните хора по различен начин реагират на стимулацията. Някои още след първата процедура усещат разлика в състоянието си. При други са необходими няколко. За оптимален ефект при мнозинството от пациентите са нужни около осем процедури. Когато целта е подобряване на паметта, са необходими повече процедури със свободен период след първия цикъл. Хората до 65- годишна възраст реагират по-добре на въздействията. Състоянието на психиката е много важно – общото положително отношение към живота и света наоколо подобряват резултатите.
Посоченото лечебно въздействие е и много трайно. При първите посетили кабинета пациенти положителният ефект продължава повече от две години.
Мозъчната стимулация се оказа добра алтернатива на ежедневната употреба на хапче за сън и на безсънните нощи. Тя е ефикасна и безвредна, трайна, не предизвиква зависимост, без странични ефекти е.
Милена ВАСИЛЕВА
