Д-р Дениз Бакалов е ендокринолог и специалист по вътрешни болести в Клиниката по ендокринология на УМБАЛ “Александровска”. Диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, хипофизни и надбъбречни нарушения, ендокринна хипертония и други хормонални и метаболитни нарушения. 

Участва в многобройни национални и международни конгреси и семинари по специалността. Д-р Бакалов е член на Българския лекарския съюз и Българското дружество по ендокринология, както и на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD), на Международната фондация за остеопороза (IOF), на Американската диабетна асоциация (ADA), на Специализирания съвет по реклама към Изпълнителната агенция по лекарствата.

В месеца на диабета разговаряме за рисковите фактори, най-честите симптоми, адекватната терапия и превенцията на болестта от тип 2. 

- Д-р Бакалов, много от нас си мислят, че едва ли не знаят всичко за това често срещано социалнозначимо заболяване. Но ние сме длъжни да припомним характерното за захарния диабет, като първият ми въпрос е: има ли недиагностицирани диабетици в България?

- Много добър въпрос, защото диабетът не възниква  едномоментно. Отнема време болестта да се развие, да даде клинична симптоматика и съответно, човекът да отиде при личния си лекар или специалиста. Понякога минават 3 до 5 години, докато се стигне до диагнозата, през който период  пациентът е с предхождащи метаболитни заболявания.

Най-общо, според Международната диабетна федерация (IDF) в света има около 400-450 милиона души с диагностициран захарен диабет. Но вероятно има поне още около 300 милиона, които са в риск от развитие на диабет тип 2, това са хората с предиабет. Предиабетът включва т.нар. гликемия на гладно, т.е., когато кръвната захар на гладно е в гранични стойности, или има нарушен въглехидратен толеранс. Или когато на втория час след хранене нивото на кръвната захар пак е повишено, в гранични стойности. 

Конкретно за България по данни от статистиката и НЗОК, около 450 000 души са регистрирани с диагноза диабет, но вероятно още около 300 000 са в риск от развитие на заболяването. И точно тези хора трябва да се търсят активно от нас, специалистите, и от общопрактикуващите лекари. 

- Кои са основните рискови фактори за заболяването?

- С напредването на възрастта  (65 години и нагоре) метаболизмът на човек се променя и възниква тенденция за нарушаване на въглехидратния метаболизъм, както и покачване нивата на кръвната захар, особено при рисковите групи. А към тях спадат хората с наднормено тегло и затлъстяване; също и фамилно обременените от първа или втора линия. Знаете ли, че рискът от развитие на захарен диабет тип 2 е от порядъка поне на 70% за поколението, ако родителите също са с това заболяване?  

И още нещо в този смисъл, което трябва да се знае. Ако при млади жени в периода на бременността и раждането е имало нарушение във въглехидратната обмяна (т.нар. гестационен диабет), или са родили деца с тегло над 4 кг, това също е рисков фактор за възникване на диабет по-нататък в годините. 

На тях също е необходимо да се правят изследвания и в по-напреднала възраст, тъй като в периода на менопаузата килограмите вървят нагоре. Ако жени в млада възраст са страдали от яйчникова поликистоза, пак говорим за рисков фактор, т.е., в напреднала възраст те също остават със съответния риск и е нужно да се проследяват периодично. 

В рисковата група са и хората, прекарали сърдечносъдови инци­денти и страдащи от хипертония. Или имат някои от компонентите на метаболитния синдром: увеличен холестерол, увеличени триглицериди, високо кръвно налягане, висока пикочна киселина.

Всички тези групи хора на практика са в риск от развитие на втори тип захарен диабет, защото за съжаление, тези нарушения в различни типове обмени, вървят ръка за ръка. И те на практика, възникват едно след друго като заболявания, като накрая оформят метаболитен синдром, който може да предхожда, както казах, с 3 до 5 години самата диагноза диабет. 

- Да посочим пограничните нива на кръвната захар, като ви помоля да отговорите и на какви периоди от време е нужно да проверяваме метаболитните си показатели?

-  Прието е, че нормалната кръвна захар на гладно при изследване в лаборатория е до 6 ммол/л. Два часа след нахранване границата е до 7,8 ммол/л. Но при кръвна захар на гладно между 6,1 и 6,9 ммол/л  вече е предиабетно състояние. Както и при нива между 7,8 и 11,1 след нахранване. И вече, ако на гладно нивото на този показател е над 7 и на втория час след храна е над 11,1, тогава говорим за захарен диабет. 

Тук е мястото да спомена гликирания хемоглобин, защото той е много стабилен показател, който е интегрален за отминал период от време. Нормата за здрав човек е 5,9-6 %. А между 6 и 6,5 % е неопределената предиабетна зона. И съответно, над 6,5 % вече е захарен диабет. 

На втория ви въпрос: ако човек е над 50 г., е препоръчително поне веднъж годишно да изследва метаболитните си показатели. Но ако е в рисковите групи, да го прави поне 2 пъти в годината. Дори да е само кръвна захар на гладно и гликиран хемоглобин, пак са ориентировъчни показатели.  Разбира се, много важно е проследяването и на липидните показатели: холестерол, триглицериди; пикочна киселина; чернодробни ензими. 

- Д-р Бакалов, в какво се изразява съвременната терапия на захарния диабет, как се контролират повишените нива на кръвна захар?

- Захарният диабет е сложно заболяване и лечението включва три основни точки. На първо място е хранителният режим, за който всеки човек с диабет би трябвало да полага усилия, да се обучава. Изключително важна част от терапията, въпреки че някои хора си казват: щом се лекувам с инсулин или хапчета, мога да ям всичко. Не, не могат да ядат всичко, освен това не са чак толкова ограничени в това отношение.

Тук е въпрос на количество. Вторият важен момент е физическата активност. Всяка физическа активност води до изгаряне на натрупани калории. Храната като калориен пълнеж се превръща в мастна тъкан в организма и така на практика се покачва теглото. Всеки човек в един момент трябва да намери за себе си този калориен баланс. 

Д-р Дениз Бакалов

Той трябва сам да стигне до този извод, че за да не се променя телесното тегло, е нужно да има баланс между приета храна и изразходвани калории.  Ако иска да отслабне, е нужно да се създаде негативен баланс, т.е., чрез физическа активност да изразходва натрупаните калории, които са във вид на мастна тъкан. 

И третата голяма точка от лечението на захарния диабет е медикаментозното. То може да се раздели на две основни групи – лечение с таблетки и инжекционно, като във второто вече има и нови класове медикаменти. Това са т.нар. инкретини, които стимулират собствената инсулинова продукция по глюкозо- зависим механизъм. Инжекционни форми, които не са инсулинови, но и те водят до потискане на апетита, забавяне изпразването на стомаха, потискане на глюконеогенезата от черния дроб, стимулиране на собствената инсулинова продукция.

Но пак ще изтъкна: храненето и движението са основната част от лечението. 

Доц. д-р Антоанета Гатева: И при предиабет се установяват различни усложнения

- Каква е връзката между захарния диабет и другите заболявания?

- Изключително голяма тема, защото през последните 30-40  години бе осъзнато, че кръвната захар е водещият, но не най-важният симптом и белег на захарния диабет. Истината е, че високата кръвна захар засяга съдовете 

И води до развитие на микросъдви и макросъдови усложнения на захарния диабет. Които от своя страна, водят след себе си всички неблагополучия при хората с диабет. 

Тук ще си позволя да цитирам едно клинично проучване, което е най-най-цитираното в диабетологията изобщо. Британско проучване, започнало през  1979 г., като са проследени около 1500 човека, за период от 30 години, на различни типове лечение. И какво се оказва при проследяването на тези хора? 

Хората в групата, които са били на ранно, адекватно и интензивно лечение с всички съвременни медикаменти и постигнали в първите години на лечението целите на таззи терапия, т.е., поддържане на добър контрол, реално много по-рядко развиват фатални съдови усложнения 20-30 години след поставяне на диагнозата. 

А участниците в другата група, които са били на стандартно конвенционално лечение, но не съвсем съвременно, на практика се оказали с по-висок риск от развитие на тези съдови усложнения. С други думи, болестта трябва да се лекува адекватно, бих казал по-агресивно за постигане на целите в началните фази. Така ще се гарантира, че за в бъдеще няма да има усложнения. Защото всяко усложнение изисква много повече ресурс.

В заключение бих казал, че контролът и грижите на хората с диабет на практика е двустранен процес. За съжаление, нерядко се случва лекарят да предпише рецепта на пациента и да го пусне „да се оправя”. Без да обвинявам когото и да било. Просто е важно процесът да е двустранен. От една страна, трябва да има обучение на пациентите, за което за съжаление, нашата Здравна каса не плаща и никой не ни дава възможност да обучаваме хората. 

И от друга страна, осигуряване на всички медикаменти, това, което НЗОК е изпълнила.  Третият момент е, диабетиците да знаят, че след като са развили това заболяване, периодично трябва да обръщат внимание на всички възможни усложнения, които могат да възникнат. Т.е., да си следят поне веднъж в годината състоянието на очите за развитие на диабетна ретинопатия като усложнение; на диабетна нефропатия, което е  засягане на малките съдове в бъбреците и това се следи чрез изследване на белтък в урината. 

Трябва да се консултират поне веднъж в годината;  да се правят допълнителни изследвания от кардиолог, за да се следи за евентуален риск от съдови инциденти, като исхемична болест на сърцето, нефатален миокарден инфаркт, нестабилна ангина пекторис или някакви ритъмни нарушения, които може да са израз на такъв тип съдово засягане.

А също и диабетната невропатия, която засяга може би 50% от всички хора със захарен диабет. Тези пациенти поне веднъж в годината трябва да посещават невролог. 

С други думи, ендокринологът не е единственият, който трябва да проследява хората с диабет. Той е  обединяващото звено, а всичко трябва да върви в комплекс, като се набляга на ранното лечение и на превенцията.

Класическите симптоми са:

„Класическите симптоми на захарния диабет са често уриниране, придружено с повишена жажда. Защо? Защото повишената кръвна захар води до увеличаване на вискозитета, т.е., на плътността на течностите в организма. А от това следва често уриниране като компенсаторна реакция на организма, за да може той през бъбреците да изпикае глюкозата. Но този механизъм работи за известен период от време, след което се изтощава и организмът вече не може да изхвърля достатъчно количество глюкоза. В това се крие същността на жаждата и честото уриниране. 

При повишена или гранично повишена кръвна захар много често възникват инфекции: на кожата, бактериална или гъбична инфекция на влагалището, сърбеж по половите органи или на главичката на пениса при мъжете. Много често се появяват  и трудно заздравяващи рани. Всички тези нарушения може да са симптоми на повишена кръвна захар. 

Да не пропусна нарушението на зрението като характерен симптом, защото стъкловидното тяло е изпълнено с течност и когато се наруши балансът между вискозитета в него и това в кръвта, се нарушава пластичността на стъкловидното тяло. И съответно се стига до нарушаване на зрението, замъгляване. Понякога възникват и други инфекции, като пиелонефрит, цистит, диариен синдром при някои хора. Така че, както виждате, доста разнообразна симптоматика“, обясни лекарят. 

Хуан Пабло Фриас: Само с фитнес и диета не можеш да спреш предиабета 

Има ли странични ефекти метформинът? 

„Метформинът по принцип, е основен медикамент за лечение на тип 2 захарен диабет, който се използва повече от половин век. Той има значителни положителни ефекти върху обменните процеси, защото чрез него се преодолява инсулиновата резистентност, която е в основата на тип 2 захарен диабет. Потиска се апетитът, блокира се резорбцията на въглехидратите в червата, потиска се производството на глюкоза в черния дроб, очувствяват се клетките за инсулиновото действие. 

Така че, метформинът е  прекрасен медикамент, макар че в последните години навлязоха много нови класове продукти за лечение на захарен диабет. Да, метформинът има нежелани лекарствени реакции, свързани основно със стомашно-чревни оплаквания. В началото на приема може да предизвика по-чести изхождания на кашави, зловонни изпражнения, но това се дължи на попадане на въглехидратите в дебелото черво. Затова започваме с ниска доза лечение и бавно, през 5 - 7, до 10 дни, се качва дозата до препоръчителната“, допълни специалистът. 

Яна БОЯДЖИЕВА