Д-р Диана Цолова е специалист невролог в Университетска болница “Царица Йоанна”-ИСУЛ И” МЦ “Феникс 87”. Нейните специални интереси в областта на главоболието я мотивират да съоснове Центъра по главоболие с цел да се осъвремени и повиши качеството на лечението на това състояние в България.
Следобедно главоболие: кога е опасно?
Всичко характерно по темата главоболие, както и редица любопитни факти вижте в интервюто с д-р Диана Цолова.
- Д-р Цолова, често ли неглижираме главоболието, дори понякога и силното?
- Да, за съжаление, главоболието се игнорира. Много пъти се учудвам, когато в кабинета ми влезе човек и някак между другото споменава, че страда от главоболие, но го приема едва ли не за нещо нормално. Истината е, че главоболието не е нормално състояние.
Това е или симптом на някакво заболяване (неврологично, психиатрично или соматично), или пък е първична болест на нервната система. Нормално главоболие няма, за жалост и доста интелигенти хора все още не са разбрали този факт.
- А как ще коментирате факта, че много хора излишно се тъпчат с хапчета против главоболие?
- Не само излишно. Ние, лекарите, които се занимаваме с главоболие, си имаме понятие за това явление - медикаментозно обусловено главоболие.
Злоупотребата с медикаменти за главоболие е често срещано явление - около 40-45% от пациентите, постъпващи за лечение, са точно такива (90-100 таблетки на месец).
Те са с хронично главоболие, плюс добавена към него медикаментозна злоупотреба. Аз специално си имам рекордьори в тази област - хора с по 360-400 таблетки на месец за такава болка! Това не бива да се допуска.
Средно изчислих, че тези мои засега двама пациенти приемат някъде около 12-15 таблетки на ден за болка, което си е чиста, и то тежка злоупотреба. И съответно такива хора имат проблеми с черен дроб, бъбрек, стомах.
- Лесно ли се установява причината за главоболието?
- На практика ние нямаме специфични изследвания за главоболието. То е два вида - първично и вторично (симптоматичните видове главоболие, предизвикано от неврологични, инфекциозни, гъбични, ендокринологични, ревматологични и други заболявания).
Принципът е следният: ние, отхвърляйки вторичните главоболия, установяваме, че става дума за първични.
Правят се нужните изследвания за отхвърляне на вторичните видове главоболие, няма да ги изреждам, но ще спомена, че за да отхвърлим например менингит като причина за главоболието, в болницата се извършва лумбална пункция.
Когато отхвърлим напълно този тип вторични главоболия, единственото, което остава като основа за диагнозата главоболие, това е много подробната анамнеза. Т.е. разказът на пациента за това как е започнало главоболието, как е протичало през годините.
Защото има хора с главоболие от 5-6-годишна възраст. Например мигрената може да стартира и да протече така.
Д-р Диана Цолова
- Да поговорим за мигрената - има ли напредък в лечението й?
- Мигрената е многофакторно полигенно заболяване, за съжаление, прогресивно, т.е. придружава човека до края на живота му, доживотно заболяване, като на моменти зачестява и хронифицира.
Ако три последователни месеца пациентът има 15 дни и повече пристъпи на мигрена, това е хронична мигрена. При нея задължително се провежда разнообразно и продължително лечение.
Понякога при хронични форми лечението продължава година - година и половина. Не трябва да се самолекувате, нито да гълтате безразборно хапчета. Тя се предава генетично, за някои по-специфични видове са открити гените, за други може би предстои да бъдат открити.
Искам да отбележа обаче, че вече имаме доста добри постижения в лечението на мигрената. Имаме възможности, в случая визирам т.нар. моноклонални антитела, а при хроничните форми се поставя и ботокс.
Имаме начин да помогнем на пациентите Да, генетиката няма как да променим, но едно е човек да има 2 пъти в месеца по 1 ден главоболие, друго е да са 30 пъти от 30 дни.
Голяма е разликата в качеството на живот. Това, което трябва да знаят още хората за мигрената, е, че има значение и начинът на живот. Защото до голяма степен от това се определя доколко пристъпа може да получи човек. Мигрената е доста тежко заболяване.
При аналогова скала за болката от 1 до 10 мигрената е 7-9. Доста силна болка, инвалидизиращо заболяване. Най-малко един ден в месеца човек е нетрудоспособен да върши каквото и да е. А се оказва, че може да е и по-тежко.
- Т.нар. главоболие от напрежение - и то спада към първичното главоболие, нали така?
- Да, нарича се тензионно главоболие, 80% от населението на планетата е имало поне един пристъп от такъв вид главоболие. Много често се среща при хора, работещи на компютър, тъй като до голяма степен е свързано освен със стреса и с работната поза.
Това е най-често срещаното, но не е най-мъчителното главоболие. Има и при него някаква генетична педиспозиция, но това са само хипотези, със сигурност обаче се знае, че по време на стрес голяма част от хората получават такъв тип главоболие.
И много му приляга народният израз “Стяга ме шапката”. Опасността при него е, че спада качеството на живот, точно с това е характерно тензионното главоболие. Дори да не е с голяма интензивност болката в главата, на човек му е трудно да извършва ежедневните си задължения.
- Ако човек, въпреки понякога силната болка, неглижира терапията, до какви усложнения може да се стигне?
- Смята се, че ако човек получава 2 пристъпа на мигрена в месеца, това не е фатално и като си вземе обезболяващо, в случая триптан (медикамент точно за мигрената), болката се успокоява. Аз още в началото изтъкнах, че не трябва да се злоупотребява с медикаментите, същото важи и за триптана.
Прието е до 10 таблетки на месец, а за нестероидните противовъзпалителни се смята, че максималният брой хапчета на месец е до 15.
Моето лично мнение обаче е, че максималният брой таблетки и от двете групи трябва да бъде 6 до 8. Или максимум 10 таблетки на месец. Иначе самите хапчета водят до хронифициране на мигрената. Същото се отнася и за тензионното главоболие, което също може да хронифицира.
С една дума - много внимавайте с таблетките. Затова когато пациентът има 2 пристъпа, т.е. не повече от 6 пристъпа на тримесечие, не прилагаме профилактика.
Т.е. не се налага да разреждаме пристъпите като бройка и съответно намаляване дните на самата болка, както и нейната сила. Както споменах, когато са до 6 пристъпа, те могат да се лекуват с нестероидни средства или с триптани, но ако са над 6 и нагоре, опасността от хронифициране на заболяването е голяма.
Обясних подробно всичко това, за да отговоря на въпроса ви за усложненията - ето това е едно от тях - хронифицирането на заболяването.
Другото усложнение е медикаментозната злоупотреба, за която вече говорихме. Нещата дори са свързани - ако се злоупотребява много с лекарствата, те спомагат за хронифициране, но самото заболяване си е прогресивно.
Т.е., така или иначе, прогресира. Много важен елемент от терапията е спазването на елементарни неща в живота - хранене, сън, спорт, ергономика на работното място. Ако стресът е много голям, заболяването също зачестява и се превръща в хронично.
- Какви конкретни препоръки по темата бихте дали?
- Най-напред бих препоръчала на всички да следят възникването на главоболието. Особено ако е новопоявило се, в никакъв случай не трябва да го игнорират.
В медицината според мен има няколко страшни думички: главоболие, гръдна болка, коремна болка, кома и шок. Зад тях може да се крият действително животозастрашаващи заболявания. Т.е. не го игнорирайте и не се самолекувайте.
Главоболието изисква добро хранене, регулиран сън и спорт. Говоря за първичните, защото при вторичните се лекува причината.
Пак ще повторя - новопоявило се главоболие или старо такова, което е променило интензивността си и начина си на проявление, изискват задължителна консултация със специалист.
Вече имаме модерно лечение, макар и малко трудно достъпно от финансова гледна точка, но пък има светлина в тунела.
Най-лошото е, че главоболието се увеличава и при децата. Те самите са под стрес, съвременният живот е доста интензивен и натоварен и за тях, и за нас, възрастните.
Нужно е да се адаптираме. Затова пак ще го кажа: хранене, сън, спорт и как работим. Тези четири неща са много важни, за да можем да преодоляваме ежедневния стрес, на който сме подложени.
Яна БОЯДЖИЕВА
