Д-р Димитриос Власиадис е началник на Отделението по очни болести в частна болница в Пловдив. Част от екипа е на Медицински център 1. Завършва Медицинския университет в града под тепетата през 2004 г. Специалност по Очни болести придобива през 2010 г. Има защитена магистратура по Здравен мениджмънт също в Медицинския университет в Пловдив.
Има специализации в областта на приложението на лазери в офталмологията. През 2010 г. завършва курс за оперативно лечение на катаракта в Индия. Притежава сертификати от следдипломни квалификации за роговична трансплантация, за съвременна хирургия на очно перде, за оптична кохерентна томография, за флуоресцинова ангиография и др.
- Д-р Власиадис, има ли си третата възраст свои, често срещани очни заболявания?
- С напредването на възрастта човешкият организъм търпи редица промени. Стареенето на тъканите е еднакво за всички системи в нашето тяло. Така и промените в очите идват с напредването на възрастта, особено след 60-годишна възраст. Най-често срещани очни заболявания в третата възраст са катаракта, макулна дегенерация и глаукома.
Въпреки че катарактата се счита за свързано със застаряването очно заболяване, то е толкова често срещано сред възрастните хора, че може да бъде класифицирано като нормално състояние на очите при стареене.
- В каква степен може да се възстанови зрението при катарактата?
- За щастие, съвременната операция на катаракта е изключително безопасна и ефективна, така че 100% от зрителните загуби от катаракта обикновено се възстановяват. Ако се забележат зрителни промени, дължащи се на катаракта, не трябва да има колебания да се обсъдят симптомите с очен лекар. По-добре е тези симптоми да се отстранят преди катарактата да стигне твърде далеч в развитието си. Вече съществуват и опции за импланти на вътреочни лещи, които потенциално може да възстановят всички диапазони на видимост, като по този начин намаляват нуждата от очила за четене.
- Споменахте и макулната дегенерация. След каква възраст се проявява най-често и към днешна дата уточнени ли са причините за появата й?
- Макулната дегенерация е водеща причина за слепота сред повечето възрастни хора. Появява се обикновено след 60-годишна възраст. Тя се свързва с естествения процес на стареене на организма. Днес все още не е изяснена точната причина за появата й.
- С какво се характеризират отделните типове макулна дегенерация и по какво се различава терапията при тях?
- Съществуват два типа: суха - атрофична и влажна - ексудативна форма.
Съвременната диагностика се осъществява с оптичната кохерентна томография, но не се изключва и флуоресцеиновата ангиография. Лечението на влажната форма на макулната дегенерация включва инжекционни разтвори на анти- VEGF (ендотелен растежен фактор) и плацентен растежен фактор. Поставя се в операционна. Предлагат се и хранителни добавки, които представляват комбинирани формули на витамини и антиоксиданти.
- Представяте интересни данни за глаукомата. Остава ли си това заболяване на почетното второ място?
- Да, глаукомата заема второ място като причина за необратима слепота в Европа. Засяга около 2% от населението над 40-годишна възраст. Интересните данни, за които споменавате, са, че 50% от глаукомно болните са недиагностицирани, а 50% от лекуваните нямат глаукома. Притеснителен е и фактът, че 50% от болните не спазват стриктно лечението, назначено им от лекаря.
- Достатъчно ли е при поставяне на диагнозата да се измерва вътреочното налягане?
- За диагностицирането на глаукомата не е достатъчно измерването на вътреочно налягане (ВОН). Задължително се прави компютърна периметрия, за да се изследва зрителното поле на всяко око поотделно. Компютърната периметрия е един от методите за откриване на ранни дефекти в зрителното поле.
Докато си мислим обаче, че напредването на възрастта се ограничава в няколко заболявания, забравяме за промените в очите, който са трудно забележими, но съществени за ежедневието.
- Какво включват тези промени?
- Тези промени включват първо, намален размер на зеницата. С напредване на възрастта мускулите, които контролират пупилния размер и реакцията му към светлината, губят част от силата си. Зеницата става по-малка и не толкова чувствителна към промените в околното осветление.
Д-р Димитриос Власиадис
Поради тези промени хора, които са над 60-те години, се нуждаят от три пъти повече светлина за удобно четене от тези на 20 години. Освен това, възрастните хора е по-вероятно да бъдат заслепени от ярка слънчева светлина или отблясъци, когато излизат от слабо осветена сграда, като кино или театър. Очилата с антирефлексно покритие могат да помогнат за намаляване на този проблем.
- Сухотата в очите също ли е свързана с напредването на възрастта?
- С напредването на възрастта нашите тела произвеждат по-малко сълзи, слъзен секрет. Това важи особено за жените след менопауза. Ако започне да се изпитва парене, смъдене или друг очен дискомфорт, свързани със сухота в очите, трябва да се използват изкуствени сълзи или натурални продукти, капки за очи, ако е необходимо през целия ден, за да се повиши комфортът.
Стареенето също причинява загуба на нормалното периферно зрение. Размерът на зрителната (видимата) област намалява с около един до три градуса на десетилетие през живота. По времето, когато достигнете до 70-те си години, може да имате периферна загуба на зрителното поле от 15 градуса. А заради загубата на зрително поле се увеличава и рискът от автомобилни произшествия.
- По-различно ли възприемаме цветовете, когато сме по-млади и когато остареем?
- Намаленото цветоусещане е друг съпътстващ проблем при хората от третата възраст. Клетките в ретината, които са отговорни за нормалната цветова чувствителност на зрението, намаляват своята активност с напредване на възрастта, което води до влошено възприемане на яркостта и контраста на цветовете. По-специално, сините цветове се възприемат като по-бледи. Въпреки че няма лечение за тази нормална, свързана с възрастта загуба на възприемане на цветовете, трябва да се отчита като факт, особено ако дадена професия или дейност го изисква.
„Умни лещи“ връщат зрението при катаракта
- Сегашните възрастни хора не са от поколението, което е израснало пред компютри и лаптопи. Какви реални проблеми е спестило този факт на старите хора?
- Факт е, че сегашните възрастни хора не са израснали с екрани и монитори пред очите ежедневно и почти по цял ден и това им спестява много неприятни промени в очите. Не, че техните очи не се разболяват, но много по-малка е честотата на дадени очни промени, както например е хиперметропията или просто промените идват в по-късен етап.
Основно, проблемите от всякакви монитори и екрани идват първо от излъчването върху очите на вредна синя светлина. Тя води бавно до редица химични изменения на няколко структури в очите ни. Лаптопите, телефоните и таблетите се гледат отблизо, продължително и се натоварват много мускулите, с които окото фокусира.
Не трябва да пренебрегваме и промяната в качеството на храните. Добавянето в храните на консерванти, стабилизатори и други вредни изкуствени съставки в индустрията води до редица промени и заболявания, както на целия ни организъм, така и в очите.
- Кои от очните заболявания при възрастните хора са най-проблемни по отношение на диагностиката и лечението?
- С напредването на технологиите и на апаратурата, която използваме, не е толкова затруднено диагностицирането на очните заболявания. Но все още има заболявания, които са често срещани, а терапията им не е напълно ефективна, както е при макулната дегенерация и най-вече - сухата, атрофична форма и глаукомата. Затова и здравната система в България дава възможност за диспансеризация на пациенти с такива заболявания. Те трябва няколко пъти в годината да посещават очен лекар и да подържат тяхното лечение без прекъсване.
- Имайки предвид вашия опит и впечатленията ви от практиката, в кои случаи съветвате да се търси второ мнение?
- От моята практика съм разбрал, че когато пациент има даден проблем не трябва да се отказва да намери лекар, който може да му помогне. Ако няколко пъти, поради ред причини, му е отказвано лечение, това не означава, че няма лекар, които да разреши проблема му. Със сигурност, при подобни случаи трябва да се търси второ мнение. Ние сме свидетели в практиката си на случаи, когато пациенти живеят с диагнозата си и това им носи страдание, дори и да е малко, защото първият офталмолог, които ги е прегледал, им е казал, че не може да се направи нищо.
Второ мнение също трябва да търсят пациенти с едно зрящо око, когато става въпрос за оперативно лечение на единственото им око, с което виждат.
- Кои са най-честите страхове на възрастния пациент, ако се налага да се проведе хирургично лечение?
- Възрастният пациент се страхува от следоперативното възстановяване. Пита се дали изобщо операцията ще бъде успешна, предвид възрастта му, дали нещо няма да се случи с него по време на операция, дали няма да бъде излъган от лекаря за състоянието му.
Аз лично намирам за нормални всички тези страхове и съмнения на пациентите. Затова в моята практика отделям време, за да поговоря с пациента обстоятелствено, да му обясня всичко за състоянието му и манипулациите, които предстоят да му се извършат. Само тогава те могат да вземат решение. А решението на пациента трябва да бъде уважавано.
- В кои случаи не препоръчвате веднага да се прибягва до хирургия, а добри резултати може да се търсят в консервативното лечение?
- Добри резултати може да се търсят в консервативното лечение само когато е възможно да се проведе такова. Лечението например на катарактата или на отлепването на ретината е само оперативно. Всеки пациент е индивидуален и ежедневните му нужди са също различни. Затова и не може да се отговори точно общо за всички пациенти кога трябва да се прибегне до хирургично лечение. Но в случаите, които не е прилагана консервативна терапия или не е използвана максималната такава, а това е възможно, мисля, че може да опитаме да я приложим.
Ескперти назоваха как да намалим драстично риска от глаукома
- Наши читатели споделят, че при направените им операции на перде първо, след операцията са получили усложнения или че се е налагало повторно да се оперират. В тази връзка, има ли различни методи за оперативно лечение на пердето, които трябва да се съобразят с конкретния пациент?
- Много са малко тези случаи с налагаща се повторна операция, за да се получи добър резултат. В хирургията не трябва да се прави нещо на всяка цена. По-добре е да се изчака известно време, да се подготви пациентът и да има ясна информация за здравословното му състояние. Усложнения могат да настъпят по време на операцията, поради анатомичните особености на окото, от избягването да се поеме неоправдан риск, от общото състояние на пациента, което не позволява да се продължи операцията, от липса на съдействие от страна на пациента.
Много важна в тази връзка е предоперативната подготовка и отделеното време, за да му се обясни на човека какво го очаква по време на операцията, какво може и какво не може да прави, докато тече тя. Това води до съдействие, по-добри резултати и повишава сигурността и стабилността на пациента.
- Знаете, че мнозинството от българските пенсионери живеят в изключителна бедност. Какъв е вариантът за по-достъпно лечение за тях, без компромиси с качеството на лечението?
- Всички здравноосигурени пациенти имат достъп до безплатно лечение. Мисля, че здравеопазването в България е достъпно за пенсионерите - имам предвид болничното лечение и прегледите с направление по Здравна каса. За съжаление, когато се налага терапия със скъпоструващи медикаменти или ползването на импланти, както е вътреочната леща при вътрешното перде, Здравната каса все още не покрива разходите.
- Наскоро направихте сложна операция на 56-годишен мъж, сляп с едното око. С тази операция сте върнали зрението му, въпреки, че травмата е получена преди доста години. Това изключение ли е, или и след толкова дълъг период може да се помогне на пациента?
- Да, имах такъв случай и успях да помогна. Зарадвах се искрено, когато още на другия ден, след като свалих превръзката от окото, пациентът ми каза: “Аз виждам!”. Следващите дни направихме контролни прегледи, зрението се подобри много.
Пациентът беше претърпял травма в детска възраст. Тогава му е била направена операция по спешност. Но окото загубило зрителната си способност и имаше доста промени за времето от операцията по спешност до момента, в който го приех.
На пациента през годините многократно му е била отказвана повторна операция, за да се постигне подобряване на зрението. Ние след около 45 години успяхме да му помогнем и да му променим живота.
В много от случаите може да се помогне на пациент, претърпял подобни травми и след години, но за съжаление, не при всички травми.
Милена ВАСИЛЕВА
