Въпреки че са доброкачествената част от хематологията, понякога, за съжаление, анемиите могат да са сигнал за сериозно заболяване. Това е темата, която коментираме с д-р Емел Бекирова.
Визитка
♦ Д-р Емел Бекирова е специалист клиничен хематолог в Клиниката по хематология към УМБАЛ “Александровска”. Завършва МУ на Тракийски университет-Стара Загора през 2013 г., а през 2019 г. придобива специалност “Клинична хематология”. Д-р Бекирова извършва консултативни прегледи, диагностика и лечение на хематологични болести. Интересите й са в сферата на анемии, лимфоми, левкемии. Тя е член на Европейската хематологична асоциация; на Българското хематологично дружество и на Българския лекарски съюз. Участва в многобройни национални конгреси и семинари по специалността.
- Д-р Бекирова, преди да минем по същество, наша читателка се интересува на какво може да се дължи много ниското ниво на хемоглобина? В случая става дума за 88-90 г/л. Тя е на 44 години.
- По принцип най-честата причина за ниското ниво на хемоглобина е железният дефицит, но недостигът на витамин В12, както и фолатен, т.е., на фолиева киселина, също могат да предизвикат анемия. По-рядко се търси помощ от хематолог при такива стойности на хемоглобина при вродени анемии, т.нар. бета-таласемии минор.
При тях обаче хемоглобинът е малко по-висок като показател и те не са диагностицирани в детска възраст, а по-късно. И доста по-редки, в сравнение с тези дефицити и вродените анемии, като причина са хемолитичните анемии, вторичните анемии. За съжаление, все по-често се сблъскваме с тях, особено с хематологични и онкологични заболявания също.
Лошото е, че първоначално пациенти с такива заболявания търсят помощ от хематолог заради анемията. Но, за съжаление, не се открива някакъв дефицит, а се оказва съвсем друго подлежащо заболяване. Част от тези лоши болести идват първо при нас, а това е загуба на време.
Как да разберем, че сме развили анемия
Затова при всякакви видове дефицити и анемии винаги търсим причината. Сам по себе си железният дефицит не е заболяване, а следствие от друга болест или от кървене и т.н. Пациентът се наблюдава дали се възстановява нивото на хемоглобина или не, но пак ще повторя, задължително трябва да се отстрани причината за това състояние.
- Какво се предприема, когато се установи такова ниско ниво на хемоглобина?
- Във всички случаи хора с такива показатели имат нужда от консултация с хематолог, който да пусне по-широк панел от изследвания, за да се прецени откъде идва анемията. Задължително да се изследва ниво на желязо, на феритин, на витамин В12, на фолиева киселина, на т.нар. ЖСК (желязосвързващ капацитет).
- Може ли да се каже, че различните видове анемии са най-честите заболявания в хематологията?
- Да, слава Богу, това е доброкачествената част от хематологията. Другите, по-тежките, са левкемии, лимфоми, миеломи и хеморагични диатези (състояния, свързани с кръвоизливи).
- Как се проявява една анемия, в т.ч. желязодефицитна? Какви са симптомите, клиничната картина?
- Най-често анемията се установява при профилактични прегледи, защото хората не обръщат внимание на тези неспецифични симптоми, които може да предизвика ниският хемоглобин. Става дума за отпадналост, бледност, сънливост, сърцебиене, затруднено дишане. Повечето хора ги отдават на всекидневния стрес и не им обръщат особено внимание.
Когато в резултат на профилактични изследвания се установи ниското ниво на хемоглобина, тогава търсят консултация с хематолог. Като говорим за симптоматика, ще допълня, че тези прояви, които посочих, се преживяват по-тежко от възрастните пациенти.
Но, което е още по-интересно, някои пациенти нямат никакви оплаквания, тъй като понякога дефицитните състояния най-вече се случват много постепенно и бавно. Човешкият организъм се адаптира много бързо към този по-нисък хемоглобин и не възникват симптоми. Да не пропусна да отбележа, че кожните придатъци също страдат от желязодефицитната анемия например. Имам предвид вдлъбнати нокти, чупливост на косата, косопад, а понякога и ранички по ъглите на устата.
- Какво трябва да знаят страдащите от анемия за нейното лечение?
- В зависимост от типа на анемията предприемаме и съответстващото лечение. Като има много особености, особено при лечението на железния дефицит. Желязосъдържащите препарати трябва да се приемат на гладно, ако не – 2-3 часа след хранене.
Защото трябва да се улучи, грубо казано, такава киселинност на стомашния сок, която да подпомогне резорбцията на желязото. Освен това тези препарати не трябва да се приемат с млечни продукти, както и заедно с хапчета за предпазване на стомаха от рода на омепразол и някои други. Някои хора го правят заради дискомфорта и болките в стомаха, но не трябва.
- Какво друго трябва да имат предвид страдащите от анемия?
- Освен това, което изброих, трябва да изкарат пълният лечебен курс, а не: „пих лекарствата един месец и ги спирам“. Не, не трябва да се спират, защото след 1-2 месеца пак ще се развие анемия. Феритинът в това отношение като показател много ни помага, в смисъл какъв трябва да е периодът за лечение с желязосъдържащ препарат. Показва ни резерва на желязо в организма. Ако човек няма резерви, след 1-2 месеца той пак ще развие анемия.
Затова след 2 или 3 месеца лечение с желязосъдържащ препарат проследяваме нивото на феритина и ако той вече е в нормата, тогава бихме могли да спрем желязосъдържащия препарат. Но в повечето случаи пациентите като се почувстват добре, спират лечението. Не, не го правете.
И още: препаратите се пият само с вода. Пациентите да внимават какви още лекарства приемат, за да не се пречи на резорбцията, на усвояването на желязото в стомаха и червата. А когато човекът има проблеми със стомаха или червата и не може да усвоява желязото; или пък е прекарал операция в тази част на стомашно-чревния тракт, тогава се влива венозно желязо.
- Вие бихте ли позволили на ваш пациент освен стандартната терапия да прилага и природно или хомеопатично лечение за повишаване на хемоглобина?
- В моята практика съм имала пациенти, които опитват хомеопатични препарати например, но там концентрацията на желязо е в много ниски милиграми и няма да помогне особено. Не и толкова, колкото стандартната терапия. Друга част от пациентите желаят да компенсират само с храната, например (червено месо, дробчета е т.н.), но пак не става. Само това не може да помогне. Нужна е терапия.
Добре е да се знае, че много често се комбинират различни дефицити, например на витамин В12 и на фолиева киселина. Най-често са комбинирани железен дефицит, недостиг на витамин В12 и на фолиева киселина. А дефицит на витамин В12 и на фолиева киселина комбинирано се наблюдава при по-възрастни пациенти. Тук е мястото да отбележа, че може да има дефицит на витамин В12, без да е налице анемия, а този витамин е необходим и за нервната система. Затова тези пациенти страдат от неврологични оплаквания.
Консултираме пациенти от неврологията, които нямат анемичен синдром, но са с дефицит на витамин В12 и фолиев дефицит. Фолатът също е необходим за нервната система. И ги компенсираме тези дефицити, разбира се, за да нямат неврологични оплаквания. Тези, които имат дефицит на В12, цял живот си остават на поддържащо лечение с него, защото в един момент пак могат да развият анемия. Затова винаги препоръчвам по 4 инжекции годишно витамин В12 – на всеки сезон по една инжекция, прилага се мускулно.
В заключение искам да отбележа, че анемията има изключително широка диференциална диагноза. Затова аз, като специалист, предпочитам да пусна най-широката гама от изследвания, за да преценя реалното състояние, въз основа на което да се предприеме подходящото лечение.
При нас идват пациенти с железни дефицити, комбинирани с вродени анемии. Идват и такива с желязо и витамин В12 дефицит, и с фолиев дефицит. Идват хора с вторични анемии с железен дефицит. И за да се изясни цялата тази диференциална диагноза, е нужно да се пуснат всички изследвания, преди да се започне каквото и да е лечение. Така ще преценим най-точното и адекватно лечение за всеки пациент.
Яна БОЯДЖИЕВА
