Д-р Георги Ангов, д.м., е невролог и отоневролог, главен асистент към Клиниката по нервни болести на УМБАЛ “Александровска”,  София.

Той е с над 20 години опит и с научни интереси в областите световъртеж и нарушено равновесие, главоболие, тревожно-депресивни състояния, електрофизиология, физикална терапия на вестибуларните заболявания.

Д-р Ангов е специализирал в  Италия и Германия, и има над 30 научни публикации в България и чужбина. Има издаден собствен учебник в своята медицинска област. 

За кои заболявания е симптом световъртежът? Каква е разликата между световъртеж и замаяност? В какво се изразява и често ли се среща т.нар. персистираща постурално перцетипна замаяност? 

Що е то двустранна вестибуларна недостатъчност? Как се диагностицират и лекуват всички тези състояния, съпроводени със световъртеж и замаяност? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Георги Ангов.

- Д-р Ангов, какво е медицинското определение на световъртежа? Различно ли е от понятието замаяност?

- Да, различно е. Това са две различни понятия. Световъртежът се дефинира като илюзия за движение, илюзорно движение.

Независимо дали страдащият усеща въртене на околната среда, независимо дали усеща въртене на собственото тяло, независимо дали има усещането на потъване, на люлеене или пък чувство за поклащане - всичко това е световъртеж.

Т.е., за да кажем, че има световъртеж, това е по дефиниция на Международното отоневрологично дружество, трябва да има илюзия за движение, илюзорно движение.  Докато замаяността е малко по-широко понятие.

Замаяността е по-скоро променено възприятие на пространството при съхранено съзнание. Т.е.,  няма нарушение на съзнанието, а просто самото пространство се възприема по малко по-различен начин, но няма илюзия за движение. Едно време в нашата медицинска литература това се наричаше несистемен световъртеж. Сега вече почти не използваме това понятие.

- В една ваша публикация прочетох за състояние, наречено персистираща постурално перцетивна замаяност. Какво значи това, в какво се изразява?

- Това е ново наименование на един много стар проблем. Става въпрос за т.нар. функционални световъртежи, при които в повечето случаи няма структурно увреждане на вестибуларната система.

Т.е., когато провеждаме вестибуларни тестове, те са нормални, но вестибуларната система не функционира добре. Това са т.нар. функционални заболявания, които не трябва да се бъркат с психогенни болести. Това състояние има доста дълбоки исторически корени.

Още през 18 век, когато се е  смятало, че световъртежите произлизат от стомаха, се е говорило за това състояние. Това е състояние, при което хората се чувстват почти непрекъснато замаяни с нестабилно равновесие. 

Характерно за него е, че трае дълго време, затова се казва персистиращо. Постурално значи промени в позата: някакви движения на главата или тялото, както и леки завъртания могат да засилят този симптом. Перцептивно означава възприемане.

Т.е., хората са сензитивни към ситуации, в които зрението дава малко по-комплексна информация. Ето и пример: препълнен МОЛ, където има много хора, зрението дава подвеждаща информация към мозъка и това затруднява хора с такива нарушения.

Това е изключително често срещано състояние, за което бяха предложени нови диагностични критерии от Международното дружество “Barany Society”. Работна група от водещи отоневролози изработиха диагностичните критерии за това състояние, като диагнозата се поставя на базата на разпита на пациента. То е като при мигрената. 

Използваме този продукт ежедневно, а води до множествена склероза

Но общо взето, характерното за страдащите от това състояние е, че тези хора са замаяни почти непрекъснато. Замаяността се засилва от движение и при някои други ситуации, където зрението е затормозено. Ето в това се изразява е т.нар. PPPD (персистираща постурално перцептивна замаяност).

 - С какви заболявания най-вече е свързан световъртежът?

- Световъртежът е симптом изключително на вестибуларни заболявания. В огромна част от случаите щом на човек му се вие свят, значи той има някакво увреждане на вестибуларната система.

Независимо дали е във вътрешното ухо (по-често точно там са уврежданията), или е в мозъка, където нарушенията са сравнително по-редки. Но като цяло, след като има илюзия за движение, т.е., световъртеж, значи има увреждане на вестибуларната система.

Много рядко психически заболявания проявяват този симптом.  Например, едно паническо разстройство може да протече като световъртеж. Пак много рядко световъртежът се проявява и при интоксикация с лекарства, при кръвоизливи във вътрешни органи.

- Предполагам, че и мениеровата болест често се проявява със световъртеж?

- Не, мениеровата болест е сравнително рядка причина за световъртеж. Най-честата причина е т.нар. доброкачествен позиционен световъртеж, изключително често срещано състояние.

Това е нарушение на вестибуларния апарат, което има много характерна клинична картина. Дето се казва, на такъв човек и по телефона може да му се постави диагнозата. 

Този световъртеж възниква при промяна в позицията на главата Имаше цяла научна статия по темата, публикувана в много реномирано списание.

Ако на пациента се зададе така въпросът: като лягате, засилва ли се световъртежът; или: имате ли чувството, че потъвате и ако отговорът е “да”, следващите тестове категорично потвърждават диагнозата.

Т.е., няма друго заболяване, което да даде толкова характерен световъртеж - позиционният. Т.е., всяка промяна в позицията на главата: лягане, обръщане, навеждане надолу например да си завърже човек връзките на обувките, или пък да се наведе да измие зъбите си, или пък да повдигне главата си, за да вземе нещо от висок рафт, всичко това води до световъртеж.

Д-р Георги Ангов

-Каква е медицинската причина за възникване на точно такъв световъртеж, д-р Ангов?

- Причината е много елементарна и се състои в разместване на едни кристалчета във вътрешното ухо, които се наричат отолити.

Просто по неясна причина тези отолити се преместват от нормалната си анатомична позиция, отиват на друго място, най-простичко казано и там вече предизвикват световъртежа. И по тази причина този световъртеж е лесно откриваем.

- Как се лекува доброкачественият позиционен световъртеж?

- Той се лекува с помощта на определени физикални манипулации. Ние, специалистите, поставяме главата в определени положения, няколко поред и фактически връщаме кристалчетата там, където им е мястото.

Т.е., чисто механично действие, по-точно казано, разчитаме на гравитацията. Като наклоним главата, като я сложим в определена позиция, тези кристалчета тръгват по канала, стигат до определена част на канала, след което сменяме позицията на главата. В резултат на това те продължават своето движение по своя канал, за да стигнат на мястото си.

- Напълно лечимо ли е това състояние?

- Разбира се, напълно лечимо е на 100%. Много рядко се стига до оперативно лечение. Има случаи, когато не можем да нормализираме това нарушение и тогава се прибягва до операция. Но, пак изтъквам, в 1 на 1000 случая се стига до операция 

В България се извършва такава операция, при която се отваря каналчето и се отстранява нарушението. Както вече казах, това е най-честата форма на световъртеж, която се лекува. Втората по честота причина, която води пациента в отоневрологичния кабинет, е същата тази персистираща замаяност, за която говорихме подробно.

- А инсултът, мозъчно съдовата болест и те ли са много редки причини за проявата на този симптом?  

- Не, не са много редки, но са значително по-редки от двете заболявания на вестибуларната система, които ви описах дотук. И за сравнение, ако например честотата на доброкачествения позиционен световъртеж е в рамките на 20-25 % от всички форми на това състояние, то инсултите в мозъка и въобще, съдовите световъртежи, са под 1% може би.

- Прочетох, че може да е симптом и на мозъчен тумор? Пак ли е по-рядко?

- Може, разбира се, но е по-рядко. Световъртежът е симптом при много заболявания на нервната система.

Например 5%  от случаите на множествена склероза започват със световъртеж. А 80, дори 85% от  хората с множествена склероза имат вестибуларни нарушения. Затова в нашата клиника много често през отоневрологичния кабинет минават такива пациенти, като почти всички са с такава диагноза.

Като ги тестваме обективно, първо имат субективни оплаквания, като  замайване, нестабилност, нарушена координация и второ - налице е обективна вестибуларна ситуация.

- В предишно наше интервю казахте, че световъртежът е драма, която преживяват пациентите. Да припомним защо е така.

- Огромна част от пациентите със световъртеж получават чисто психологични последствия от този проблем. Развиват тревожности, депресии, панически атаки, фобии.

И то процентът на психичните разстройства на хора със световъртеж е много по-висок, отколкото при тези да речем, с тежки сърдечни и онкологични заболявания. Това е така, не само защото на човек, на който му се вие свят, не може да контролира себе си.

Това е така и защото вестибуларната система има много плътни анатомични връзки с тези структури в мозъка, отговорни за психическите разстройства, които опитах. А това е много тежко, много пациенти с тежки световъртежи, особено  хронични, имат много влошено качество на живот. 

- Да поговорим за диагностиката и лечението на световъртежа - предполагам те вече са на ново и  модерно ниво?

- Относно диагностиката на вестибуларните нарушения в момента, мога смело да го кажа, преживяваме миниреволюция. До степен такава, че можем да тестваме вече всеки един от компонентите. Вестибуларният апарат, вътрешното ухо има 5 компонента.

Със съвременните методики за изследване ние можем да тестваме всеки един от тези компоненти и да видим каква е степента на увреда. Което ни дава възможност да увеличим терапевтичните си възможности.

Три рецепти срещу световъртеж завладяха света

Например, при провеждане на т.нар. вестибуларна  рехабилитация, в момента в който знаем точно кой компонент е увреден, можем да насочим рехабилитацията към този компонент, да се работи в тази насока.

Когато се увреди вестибуларният апарат, неговата функция се компенсира от две системи - едната е зрението, а другата е ставно-мускулният усет, т.е., рецептори, които са разположени в ставите и в мускулите, и изпращат информация към мозъка.

Обяснявам това, защото искам да кажа, че имаме възможност да правим оценка на тези системи. С помощта на т.нар. стабилография обективно измерваме равновесието.

Извършвайки различни тестове, ние можем да видим коя система преимуществено се включва в заместването на липсващата вестибуларна функция и съответно, насочваме тренировките, забележете, към другата система. За да можем да засилим и нея, така че човекът да получи по-добър баланс.

Така например, по отношение на доброкачествения позиционен световъртеж наскоро се установи, че ниските нива на витамин D в кръвта са причина за по-голямата честота на това състояние.

В този смисъл може да се прави профилактика с витамин D на доброкачествения позиционен световъртеж.  При мениерова болест пък се получава свръхнатрупване на течност във вътрешното ухо. Там профилактиката се изразява с ограничаване приема на сол. 

Определена група антибиотици могат да предизвикат големи увреждания

“Двустранната вестибулопатия се изразява се двустранно симетрична загуба на вестибуларни неврони и оттам - загуба на функция на вестибуларния апарат. Това е много интересно състояние.

В 50% от случаите не се знае причината, търсят се различни генетични фактори, правят се генетични анализи и т.н., може би някаква генетична мутация води до това състояние.

Но в останалите 50% от случаите се касае за т.нар. фармакотоксичност, т.е., за увреждане на вестибуларния апарат от лекарства. 

И на първо място това са аминоглюкозидните антибиотици - гентамицин, стрептомицин. Вашите читатели трябва да знаят, че когато ги подлагат на такова лечение, да имат едно наум, че могат да развият двустранна вестибулопатия.

Да знаят, че това може да разруши вестибуларния им апарат. И тъй като двустранно симетрично отпада функцията на вестибуларния апарат, при това състояние няма световъртеж.

В случая говорим за бавно отпадане на функцията, затова се проявява със замайване, с  нестабилност. И един много характерен симптом, който се нарича осцилопсия. Представлява трептене на зрителното поле при ходене. 

Освен това обаче, че хората са нестабилни, некоординирани, могат да паднат, влошава им се качеството на живот.

Много интересно състояние е това. Наскоро един от известните професори от Маастрихт демонстрира филмче на лекар, който провежда експеримент със себе си.

Друг лекар слага в средното му ухо лидокаин, като по този начин иска да установи как се чувстват хората с двустранна вестибуларна недостатъчност.

Знаете, че лидокаинът е упойка, той блокира провеждането на импулси по нервите и след няколко часа действието му отминава. Лидокаинът се влива от двете страни, а след експеримента този лекар описва състоянието си. 

Освен, че се чувства нестабилен, едва ходи и т.н., едно от интересните неща, които споделя, е: “почувствах се с 10 години по-стар, уморен и грохнал”. 

Много интересно състояние, за щастие, рядко, но не трябва да се подценява. При възрастни хора с нестабилност винаги трябва да се търси и двустранна вестибуларна недостатъчност”, обясни специалистът. 

Яна БОЯДЖИЕВА