В съвременния свят анестезията е изключително усъвършенстван процес с модерни техники и медикаменти. Така наречената балансирана анестезия има много компоненти - за отнемане на съзнанието, за контролиране на болката. Целта е не просто да няма спомен за нея, а тя изобщо да не се случи. За всичко, свързано с анестезията, разговаряме с д-р Гергана Иванова.
Визитка♦ Д-р Гергана Иванова завършва медицина в МУ - София с отличен успех през 2015 г. Специализира анестезиология и интензивно лечение. Преминала е квалификационни курсове по бронхоскопия и ехография. Сертифициран инструктор е към European Resuscitation Council за обучение в базисно и разширено поддържане на живота (BLS, ALS), включително и на деца. Инструктор е в обучителни курсове към Международната академия WINFOCUS. Преподавател е в Катедрата по анестезиология и интензивно лечение в МУ-София. Има над 10 години опит по специалността, а от 2023 г. е част от екипа на Университетската болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ в столицата. |
- Д-р Иванова, вашият пациент и колега д-р Мирослав Ненков ви благодари публично за това, че сте го „приспали и събудили“. Какво означава това?
- Най-напред ще си позволя да отговоря в същия шеговит тон, в който д-р Ненков написа този пост в социалните мрежи. Ние, когато придобиваме специалност по анестезиология и интензивно лечение, си пожелаваме винаги да имаме толкова събудени пациенти, колкото са били и приспаните.
Това е най-хубавото пожелание, което може да ни се случи. Благодаря на д-р Ненков, защото той популяризира нашата дейност по този много добър начин. Въвеждането, поддържането и извеждането от анестезия са трите ключови етапа.
При въвеждането ние на практика отнемаме съзнанието на пациента. В този момент той ни се доверява максимално, като ни предава целия контрол върху себе си. Затова е критично важно да спечелим доверието му.
През това време следим абсолютно всеки аспект от живота му: нивото на съзнание, кръвното налягане, сърдечната честота, дишането, нуждата от подпомагане. Контролираме всеки аспект от живота му – от дишането до нивото на болка и мускулната сила. Пациентът е буквално в ръцете ни.
- Къде свършва рутината и къде започва отговорността?
- Рутина в нашата работа не е най-хубавата дума и не си позволявам да изпадам в нея. В положителен смисъл рутината се изразява единствено в това, че успявам много бързо да преценя ситуацията и да взема решение.
Но в буквалния аспект рутина при нито един пациент не се случва. Винаги в началото на анестезията има един „лек гъдел“ – здравословно притеснение дали всичко ще мине наред и дали съм се подготвила достатъчно. В този момент държим живота на човека. Затова бих го нарекла по-скоро усъвършенстване и обиграност – способност да реагираме мигновено на ситуациите, ако те се случат.
- Как работи механизмът на анестезията?
- Освен безопасността на болния, трябва да създадем максимално добри условия и за работата на хирурга. Само тогава, когато екипът от анестезиолог и хирург работи в синхрон, нещата се случват по най-добрия и безопасен начин.
Лично аз в моята практика обичам да прилагам и медикаменти, които водят до известно „забравяне“ на обстоятелствата около операционната зала. Влизането в залата, поставянето на масата – ненужни спомени, които не носят нищо положително.
Ако може да ги няма, е най-добре. Мускулната релаксация също е важна - тя осигурява комфорт за работа, защото анестезията сама по себе си няма смисъл – прилага се, когато е необходима операция или манипулация
- Кои са най-големите заблуди за анестезията?
- Тъй като в началото споменахме д-р Ненков, ще го цитирам от едно негово интервю. Той казваше образно, че пациентите могат да отидат на операция, при която ще им „махнат главата, ще им сменят мозъка и ще я пришият обратно“, но пак ще се притесняват най-вече от упойката. Така е, защото човек се плаши от неизвестното.
При операцията е ясно – има разрез, нещо се маха или шие и всичко приключва. При анестезията не е ясно какво точно правим, а човек губи контрол и съзнание. Филмите също допринасят за тези страхове.
Истината е, че съвременните медикаменти и апаратура за мониторинг вече не са лукс, а стандарт. Те правят анестезията изключително безопасна. Никога не казвам „100% сигурно“, защото всяко нещо носи риск, но когато сме подготвили пациента подробно, планирали сме техниките и имаме план А, Б и В, съществен риск няма. Пациентите могат да бъдат спокойни – ще заспят в комфорт и ще се събудят в комфорт.
- Как съвременната фармакология гарантира, че пациентът няма да усеща болка, но ще се събуди бързо и без дискомфорт?
- Това е нещо, което зависи от целия процес на анестезия и от плана, който сме изработили. Изглежда впечатляващо и героично, когато се случи спешност, когато реагираш и излезеш успешно от нея – това изглежда героично, „каубойско“, много ефектно.
Само че нашата работа всъщност не е в това. Истинската ни задача е да планираме нещата така, че никога да не се стига до подобна ситуация. Всичко да мине тихо, спокойно и никой да не забележи какво правим. Най-добре е, когато сме „незабележими“. Когато пациентът се събуди и попита: „А, свършихме ли вече? Мина ли? Нищо не усетих, това ли беше?“.
Голяма част от труда ни се състои в това да планираме кога, в какъв момент и кой медикамент да използваме. Важно е как ще ги съчетаем, каква техника ще приложим, за да бъде пациентът в максимален комфорт и да осигурим на хирурга условия да е максимално прецизен и бърз. Целта е пациентът да се събуди без болка и без страдания.
Разбира се, винаги има известна замаяност и сънливост, но това преминава. Всичко това е свързано с много учене, знания и постоянно надграждане и подновяване на информацията за нови техники и медикаменти.
- Много пациенти се притесняват от събуждане по време на операция. Как се предотвратяват подобни сценарии?
- Не мога да кажа, че това притеснение е напълно неоснователно – риск съществува и не бива да лъжем пациентите си. В Америка например най-често съдят анестезиолози именно за това (макар че трябва да се докаже, че се е случило).
Но с техниката, с която разполагаме в момента, имаме възможност да наблюдаваме мозъчната дейност, която ни показва точно колко дълбоко спи пациентът. Можем да регулираме и контролираме дълбочината на анестезията много тясно и стриктно.
Освен това, мониторирайки физиологичните функции като дишане и артериално налягане, ние се ориентираме индиректно за състоянието на болния.
Анестезията в съвременния етап е силно персонализирана. Въпреки че преценяваме дозите за всеки конкретен пациент, има утвърдени диапазони, за които е доказано, че пациентите не могат да бъдат будни.
Комбинацията от медикаменти влияе на съзнанието и паметта така, че те да не чуват и да не усещат нищо. Слава Богу – да не предизвиквам съдбата, в моята 11-годишна практика не ми се е случвало пациент да бъде буден по време на анестезия (освен ако по протокол не се изисква да бъде в съзнание).
- Какво се случва в операционната зала отвъд мониторите?
- С времето се научаваме да разчитаме сигналите от пациентите, от хирурзите, дори от общата атмосфера и сестрите в залата.
Разбираме кога сигналите от мониторите са истински и кога – не. Апаратурата е много ценна, помага ни и става все по-добра, но понякога лъже. Затова развиваме интуиция и способност да предвидим какво би се случило, за да го предотвратим.
Трябва отлично да познаваме етапите на всяка оперативна интервенция. Така знаем кога се очаква по-интензивна болка, кога тя ще е по-слаба, кога може да има по-голяма кръвозагуба.
Според хода на операцията можем да се насочим дали ще свърши скоро и да планираме какво да правим след мускулната релаксация, как да продължим с обезболяването и на какво ниво да бъде анестезията. Много е важно да „усетим“ и хирурзите.
Ние поддържаме живота на пациента, но те са отговорни за самата операция и на тях също им е много напрегнато. Трябва да работим в абсолютна колаборация с тях, за да им бъде максимално комфортно и този сложен момент да бъде преминат възможно най-гладко.
А когато той приключи, често се шегуваме помежду си, за да отпуснем напрежението – все пак и ние сме хора и имаме нужда да отдъхнем.
Д-р Гергана Иванова
- Какво се случва с жизнените функции на човека, докато той „сънува“?
- Ние не заместваме естествените процеси в тялото, а ги регулираме така, че всичко да се случи по най-добрия начин. С анестезията и операцията се намесваме в природата с идеята да подобрим някакъв процес, който не работи добре.
Конкретно при операцията – да излекуваме болест, като я премахнем физически. За да стане това, се налага да повлияем на физиологичните функции. В някои функции се намесваме директно, като например в съзнанието – отнемаме го, за да може пациентът да спи.
В контрола на кръвното налягане и сърдечната честота се стараем да не влияем съществено; напротив, целта ни е с нашата намеса да ги запазим в нормални граници. А ако те не са били нормални преди операцията, правим така, че по време на интервенцията да ги нормализираме. Другото, което контролираме, е дишането.
Понякога се налага да отнемем спонтанното дишане на пациента заради нуждите на хирургията и тогава ние осъществяваме изкуствено дишане. Това продължава само в рамките на операцията, след което ние регулираме и потвърждаваме, че естественото дишане е възстановено адекватно.
Регулираме и болката – това е основната ни мисия. Важно е да се знае, че целта на съвременната медицина е не да лекува болката постфактум, а да не допусне тя да се случи. Тоест да приложим медикаменти, преди болката да е настъпила, така че да я предотвратим. Контролираме и страничните ефекти като гадене и повръщане след операцията чрез навременна профилактика.
- Има ли специфични рискове при по-възрастните пациенти или тези с хронични заболявания?
- Категорично, рискове има при всеки, включително при възрастните. Те по-скоро са свързани не с годините сами по себе си, а с факта, че, особено в България, възрастните пациенти имат придружаващи заболявания.
По-големият риск се крие именно в тях. При възрастните трябва да се има предвид, че метаболизмът е по-забавен, а мускулната сила е по-малка. Това са факти от учебниците, които ние задължително съобразяваме в плана си.
При възрастните хора трябва да отчетем, че забавеният метаболизъм и физиологичните процеси водят до по-малка нужда от обезболяващи, тъй като рефлексите и усещанията са естествено притъпени.
Колкото до хроничните заболявания – всяко от тях увеличава рисковия профил. Затова изискваме при планови операции тези заболявания да бъдат в най-добрата си фаза. При спешност нещата са други – там винаги претегляме ползата и риска.
Винаги отделяме време за подготовка, в което осмисляме ситуацията и подготвяме всеки пациент персонално за конкретната операция. Дори един и същ човек да премине през втора операция след време, той няма задължително да получи същата подготовка или същата анестезия – всичко се преценява наново спрямо момента.
- При кратки процедури и изследвания как анестезията променя качеството на живота на пациента днес?
- Категорично му помага да не се страхува от манипулациите и да не ги отлага във времето, докато не стане твърде късно. Анестезията се прави, за да се извърши диагностика или лечение по най-добрия начин.
В съвременния свят не смятам, че има нужда да се търпи болка и дискомфорт, когато е възможно това да не се случва. Трябва да се стремим към максимален комфорт за болния във всеки момент. С анестезия изследването става по-лесно и за лекаря, защото пациентът не се съпротивлява несъзнателно. Това дава бързи и точни резултати.
- Къде е мястото на жените в тази на пръв поглед сурова специалност?
- Анестезиологията е свързана с много манипулации, за които се изисква сръчност, хладнокръвие и бързи решения. Но женската вродена по-голяма емпатия карат болния по-лесно да ни се доверява. Поне аз така го усещам – женската сила тук е в повечето интуиция, че сме по-благи и не толкова строги към пациентите. Това дава много „женското“ на тази професия.
- Има ли в България дефицит на анестезиолози?
- В миналото имаше остър дефицит. Сега не мога да кажа, че сме безкрайно много, но липсата постепенно се наваксва и вече не е толкова тежка.
Въпреки натоварването времето, отделено за адекватен разговор с пациента, никога не е изгубено. То е инвестиция в неговото доверие и сигурност. Ако той е спокоен и спазва инструкциите ни, това не натоварва работата ни. Напротив – прави я по-успешна.
|
♦ Доверете се на своя анестезиолог и му кажете всичко. Какви лекарства взимате, пушите ли и кога за последно пушихте, кога последно се хранихте и кога пихте вода. Кажете ни честно колко често пиете алкохол и какво разбирате под „често“ и „много“. Това важи и за употребата на наркотици – тук не сме, за да даваме морални оценки, а за да спасим живот. Обикновено в голяма част от случаите пациентът се събужда още в операционната зала, но не помни този момент. Спомените започват да се реализират малко по-късно, когато вече е излязъл от залата и е „същият човек“. Нормално е да има известно замайване, лека отпадналост или дори еуфория от медикаментите. Понякога пациентите реагират с бурен смях или неудържим плач – това са нормални емоционални реакции. ♦ Както заспива пациентът, така и се събужда - когато заспи спокоен, се събужда спокоен. Затова винаги говоря предварително с пациентите си, обяснявам им какво ги очаква и отговарям на въпросите им. Най-страшното е неизвестността. ♦ След операцията, според вида на интервенцията и анестезията, преценяваме кога пациентът може да се движи – колкото по-рано е възможно, толкова по-добре. Разбира се, започва се бавно и леко. Същото важи и за приема на течности и храна. |
Милена ВАСИЛЕВА
